Стефан Савов

Някой подхлъзна Делян Пеевски за втори път, а уж казват, че е най-големият играч в държавата. След аферата с ДАНС и избухналият „Данс уид ми” този път го изпържиха медийно. Резил е да си медиен бос и да те сготвят медийно, както всъщност Пеевски постъпи и с главния прокурор Цацаров. 

Поне такива изводи може да си направи всеки непредубеден от интервюто на депутата от ДПС, което светкавично бе отпечатано в почти всички родни издания.

Анализирайки думите на Пеевски могат да бъдат изведени поне няколко опорни точки, заради които гражданите не могат да му  вярват, а по-скоро намират потвърждение, че той е задкулисието в държавата.

Големият въпрос е защо сега  магнатът проговаря за тази среща в кабинета на вътрешния министър Цветанов и разкрива разговорите, които са водени. Защо е мълчал за тях повече от година, след като става дума за натиск, принуда, злоупотреба с власт, прикриване на бандити, което си е чисто престъпление. Морално задължение на всеки гражданин е да алармира за престъпление, а още повече  когато се извършва по високите етажи на властта. Самият Пеевски, както сега и тогава е бил депутат, и това още повече го е задължавало да даде публичност на това задкулисие във властта. Той има депутатски имунитет и няма от какво да се притеснява, освен ако тогава не е поел други ангажименти и сам не е част от договорките и игрите на силните. 

Защо е мълчал до сега, това е същественият въпрос днес?  

Ако  има номарален отговор, общестовото може да реши дали да вярва на  съдържанието на разговора.

Пеевски сам се обозначи, че е собственик на медии, нещо което неофициално гражданите знаят, но реално излиза, че собствеността на депутата се движи от подставени лица като в мафиотски сюжет. Дори и в последната си декларация пред Сметната палата той не е декларирал такава собственост. Ще посмее ли сега НАП да му отиде на гости, а правителството да покаже, че няма недосегаеми?

Твърдейки, че Цветанов го е молел за медиен чадър над Киро Японеца и Йоско реално Пеевски признава, че е фактор, играч в задкулисието, има влияние чрез медиите си върху обществото, а изданията му могат да бъдат според поръчката чадър или бухалка. За услуги се молят босовете, а с думите си Пеевски се идентифицира като такъв и реално се самоуличава в това, за което небезкритично го  приемат хората.

Някак си съшити с паяжина са и внушенията на депутата от ДПС, че Цветанов наредил на Цацаров да издигне Ася Петрова от Шумен за свой заместник.  В същото време Пеевски обяснява, че същият Цветанов не харесвал Борислав Сарафов и бил против издигането му. Нещата никак не се връзват – Цветанов който командори прокуратурата и Вишия съдебен съвет явно не е толкова всемогъщ, след като не е успял да отреже кариерното развитие на недолюбвания Сарфов, който още по времето на ГЕРБ стана и зам.-главен прокурор и шеф на специализираната прокуратура. Пък и помним, че Цветанов доста често хвалеше Сарафов. Този сюжет обаче е по- интересен и тревожен в друг ракурс. Пеевски директно обрисува Цацаров като зависим, манипулируем, изпълняващ политически поръчки към силните на деня. Може би с това се обяснява защо главният прокурор след падането на ГЕРБ от власт подви опашка и клекна на  килимчето на силните на деня. И още нещо става ясно – главният прокурор е за прокурор. Няма как да е друга ситуацията, след като в негово присъствие се извършват поне две престъпления – договаряне на чадър за мафиоти и задкулисно уреждане с постове и власт. Той вместо да реагира и да защити авторитета на прокуратура и закона, е побързал да изпълни нарежданията. Интересно е и защо Певски така пържи другарчето си – или не се  е усетил, че го прави за резил, или просто на групировката Цацаров вече не им е  нужен, отказал им е някаква поръчка и го хвърлят на улицата и кучетата. Има и трети вариант – Пеевски просто лъже и манипулира, фабрикува своя истина, която обслужва единствено неговите интереси и битки. 

За сега Цацаров в изявление на прокуратурата опроверга, че някой му е нареждал да назначава Ася Петрова и обясни, че не иска да участва в медийния двубой между Пеевски и Цветанов. С изявлението си обаче Цацаров не решава проблема, а остава част от него. Главният прокурор е тотално компрометиран и вместо да се изплъзва, трябва да излезе и да говори открито.

И не на последно място, февруарските откровения на Делян Пеевски са много закъснели. Ако  той държеше на гражданите и на честния и прозрачен диалог с обществото, трябваше още след скандалното му назначение за шеф на ДАНС  и избухналия протест да излезе и да говори открито, но не чрез собствените си медии. Да каже кой го предложи на поста, имало ли е сделка, какво се очакваше да извърши по нестандартен начин, къде се скъса връзката му с Борисов и Цветанов и как от партньори станаха врагове, ако наистина е било така. Пеевски обаче мълча 8 месеца – ни вопъл, ни стон. И защо сега смята, че гражданите са длъжни да вярват на думите му, още повече, че са пълни с противоречия.