Друго е, когато разбереш, че самият ти си лъжа. Все пак има някаква утеха: да, аз съм нечестен, лъжлив, непостоянен; обаче не само аз съм такъв, а изобщо „всеки човек". Но ако са те предали, подвели, изоставили или ако са ти отказали помощ точно тогава, когато тя ти е най-необходима ... Тогава вече наистина човек осъзнава цялата сила, цялата скръбна бездна на тази пророческа констатация. Защото това е много тежко: не само да се окажеш сам, насаме със своето нещастие и болка; но и изведнъж да разбереш, че онзи, на когото си се надявал, когото си смятал за верен приятел, брат, сестра, в действителност не изпитва същите топли чувства към тебе. Или ако е изпитвал такива чувства, то после те са изстинали. Такова откритие може не само да наскърби душата, но понякога това е в състояние фактически да я убие, да унищожи в нея нещо много важно, онова, което ни е необходимо, за да живеем, а не само да съществуваме.

Ето защо, колкото по-рано разберем, че „всеки човек е лъжа", толкова по-малко разочарования, толкова по-малко трагични изненади ни очакват. Не може да те нарани толкова силно нещо, което очакваш. Или поне няма да те убие. Само че как да живеем с това знание? Да виждаме във всеки познат потенциален предател, да не се доверяваме на никого, да не вярваме на нито една дума? Да не се сближаваме с никого, да се изолираме от целия свят, да се скрием, след като „те са такива"? Да се превърнем в изтормозени, наплашени, недоверчиво озъртащи се диви зверчета? Не ... Разбира се, че не. Още повече, след като знаем убеждението на Еклисиаста, че всяко осъзнаване на повредеността и трагичността на тукашния ни живот, ако е лишено от любов, само трупа тъга (Екл.1:18).

Чувстваш се предаден и изоставен; боли те и те е страх. Ела и нежно се притисни колкото се може по-силно до Този, Който Сам бе предаден и изоставен от всички. Той ще те утеши и успокои ... И ще разбереш, че независимо от всичко, което ти се е случило, ти не си сам, не си изоставен, не си забравен, не си предаден. Защото само Той никога не изоставя, не забравя и не предава. Само и единствено Той! Но това не е просто „достатъчно". Тук се съдържа всичко, което ни е необходимо.

Само Господ може да ни научи как да обичаме онези, на които не им е достигнала любов към нас; може да ни научи как да простим; може да ни даде необходимата за това сила и също толкова необходимата мъдрост. Защото чрез Него невъзможното става възможно, нетърпимата болка се превръща в радост, всички противоречия се изглаждат, всички прегради падат. Само трябва да бъдем с Него, колкото се може по-близо....  www.pravoslavie.ru.

Превод: Евгения Николчева