Д-р Панайот Ляков*

    Партии и лидери, отдавна потънали в политическото небитие,  се разшаваха преди изборите и ще спретнат нашенския сериал „Мъртвите живи”. Те няма да мирясат! Нека избирателите, които са ги   отрекли, отвратени от тяхното  търгашество не се чудят с какви очи се явяват  пак и пак на сцената.  Защото тези „восъчни” експонати са 

обсебени от политическия бизнес

 и съзнателно са се принесли  в „жертви”  на СПОКО (Синдром на политобсесия и компулсия). Те се кланят само на триединния „Бог”  - Власт – Пари – Власт, а основното им умение е да лъжат дълго и убедително, използвайки сръчно целия арсенал на илюзионистите. Алчността е тяхната кауза, затова са арогантни, цинични и безчувствени към хорските неволи. Единственият смисъл на политиката за тях е далаверата и затова „оживяват” преди избори с надеждата да се доберат до нея. 
     И ето кой ще се качи на сцената. Коалиция „Възход” с поразяващото участие на Стефан Софиянски („вечната Амбър”), ту напускащ, ту влизащ в политиката и в разпадналия се Съюз на свободните демократи, Стефан Иванов с новия Съюз за демократично действие, Евгени Бакърджиев със шепа неидентифицирани земеделци, Мария Капон, с някаква жалка отломка от Демократическата партия,  сполучливо съсипана от своя псевдолидер Праматарски, партията куфар БСДП. Преди избори председателят й Йордан Нихризов вади от него печата, раздава пълномощни за страната и партията „оживява”. В този отбор са и покойната РДП и затаете дъх: шоуто„Гергьовден” , което срещу добро заплащане е готово за всякакво отдаване.  
    Както се казва, добра компания.  Сбрала компрометирани „главатари”, пишманполитици и нововремски дилъри, покатерени върху  партийни руини. Тъй като никъде не ги щат за партньори  съшиват тази умопомрачителна коалиция, забравили простото математическо правило:

 сборът от минуси никога не прави плюс

 Възходът ще бъде само в една  посока. Надолу към небитието, което всъщност те не са напускали.
    Другата „звезда” в кампанията се очаква да бъде „синьото джудже” – призракът на издъхналото СДС, наритано от бившите си партньори от Реформаторския блок и отчаяно търсещо коалиционна подкрепа. В него сега се е вселил духът на  Христо Бисеров. На „Раковски” 134 завзеха властта видни  съучастници от  неговата група (”касапционния” отдел), която беше едновременно политическа полиция и приватизационен фонд. А те са царе на сделките и биха се съюзили дори с дявола, ако участва на изборите.
      Но засега първи кандидат за спасител и съживител на легендата е Патриотичния фронт на Валери Симеонов , изоставен от съюзници – разбойници и търсещ нова легитимация. Понеже на „фронт”-а са  аматьори  няма как да знаят, че

 мъртвец не се реанимира

     Същата заблуда е обхванала и неразумната „Воля”, начело със своя „вожд” Марешки, който си въобрази, че Марин Льо Пен с Христова благословия  му отваря път към славата. Бедни, бедни Марешки и Господ да слезе на земята не може да ти помогне да разбереш, че  „Служа на Русия” е слугинска обязаност, а не политика . На място си до призрака на СДС, защото и твоят кремълски проект е бездиханен, но не ти достига сила да го осъзнаеш. 
     Има вероятност към тази коалиция да се прикачи (поради  тотална безизходица)  спрялото движение на Меглена Кунева, изоставено от „Принцесата на гражданите”. Тази персона се скри в администрацията на ЕС на добра заплата, изоставяйки внезапната си гражданска любов. Код „Фалшиво” е отпечатан върху сриналата се конструкция – поредната политическа измама. Лозунгът „България на гражданите” е напълно компрометиран, но ако са останали достатъчно пари  „джуджето” и патриотите ще го преглътнат.
      Тези коалиции ми наподобяват дивата дивизия на белия генерал Лавър Корнилов, съставена от чеченци, които влизали в бой без да се боят от смъртта през гражданската война в Русия. И нашите „воини” така отиват на избори, защото не се боят от резултата.

Гибелта им вече е настъпила

      А най-„дива” коалиция се заформя около АБВ, „великият” проект на дребния агент на ДС „Гоце”, който се заблуждаваше, че е нещо повече и има собствена политическа тежест извън БСП. АБВ се срина като картонена кула  и сегашният му водач Румен Петков се мята отчаяно по телевизионните студия. Този  политик, известен от СРС-та като ”Запалката” агитира с две опорни точки:  слави путинската „демокрация” и  зове за ляво обединение, тоест вземете ни БСП. Напразни усилия – в БСП мразят предателите повече от политическите си противници.  
       АБВ изостави Татяна Д, Арк (Дончева) - идеята за ново ОФ срещу мафията умря в зародиш, защото създателите му трябваше да се да се бият със себе си. Сега недоносчето на Първанов ще трябва да се пъхне навътре в левия ръкав на мрака и да намери своите „мъртъвци”. Според мен има достатъчно – две-три БКП-та, ултралеви патриоти, социалдемократи, соцдегенерати и прочие. Силен фронт за битка с БСП за избирателите, които 

обичат  Русия повече от България

      Включването на „мъртви”-те партии и политици в изборната надпревара има и друго логично обяснение. Те са редовни участници в парада на марионетките, тъй като в една и друга степен са зависими от бизнесинтереси, от задкулисни играчи и съучастници в екзекуциите на почтеност. И просто нямат избор – те отдавна са загубили смелостта си и позорно са напуснали битката за смисъла. Жалко е оправданието им, че споменатият синдром, наречен още проклятието на властта  засяга всички и ги поразява с тотална безчувственост и безцеремонен имунитет. Не е грях да си политик, грях е да си страхливец и да предадеш каузата и доверието на хората. 

    *Панайот Лякков е професионален политик. От 1995 до 2001 г. е бил председател на Общинския и на Областния съвет на СДС – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно събрание.

През 2008 г. защитава докторска дисертация в НБУ, в която модернизацията на политическите партии се свързва със съвременните управленски теории и се прилага компетентностен подход за изследване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е базирано върху дейността на партиите СДС и ДСБ в периода 1997 – 2007 г.

Автор е на монографията „Партиите – компетентни или „мъртви” и на още пет книги, последната от тях „Кой уби СДС”.