Д-р Мирослав Дърмов,

Лексингтън, Кентъки, САЩ

Комедията свърши. БСП обеща да върне държавата на гражданите и в петък с избора на нов шеф на ДАНС го осъществи. Само че, както в афоризма от времето на „соца“, когато казваха, че всичко е в името на човека,  а скептиците питаха за името на човека, така днес въпросът е за имената на гражданите, на които е върната държавата или, казано по друг начин, е дадено правото да упражняват легитимно насилие над другите граждани. На пръв поглед това е триумвиратът Цацаров-Пеевски-Йовчев, и те по всяка вероятност още от следващите дни ще се развихрят и такава борба с организираната престъпност и корупцията ще падне, че в България няма да остане опозиция, нито критично настроени към режима. Но и с невъоръжено око се вижда, че тримата господа са марионетки, кой на свинаря Гергов, кой на странни банкери, кой на мафиотски структури, така че не са те, които определят политиката, а са просто определени да свършат мръсната работа-да поставят началото на политическите репресии в страната. За публиката проституиращите медии ще представят ситуацията като борба в името на закона, само че е крайно време българинът да разбере, че законът е само средство за запазване на статуквото (богатият да продължи да бъде богат, а бедният – беден), представлявайки групови или класови интереси, представени като общосоциални. Това ще бъде звездният миг на главния прокурор, определен да даде законово лице на онова, което предстои да се случи. Не случайно неговите първи стъпки на новата длъжност придобиха такава бутафорност. Беше поставен под засилена охрана, “защото мафията можела да го ликвидира“. Проведоха се „спонтанни“ митинги с национални знамена в подкрепа на това, което той има намерение да прави. Само че остана в сянка истината, че обикновено охраняваният просто е контролиран от пазвантите си, за да не се отклони от зададения му сценарий, а „народните“ шествия много напомняха на подобни масови прояви от близкото минало, когато екзалтирани тълпи крещяха „Смърт за враговете на народа!“. И Сотир Цацаров очевидно оправда гласуваното му доверие. Той не предяви

обвинение на Станишев, Карадимов и Моника

и се превърна в основен фактор в дезинформационната и сплашваща предизборна кампания на БСП-ДПС. А сега по всичко личи, че в съучастие с Пеевски и Йовчев ще унищожи и последните остатъци от някаква демократичност в България.

Случаят с избора на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС е малко по-различен. При него с мутренска бруталност малцинството, което се представя за управляващи в парламента, наложи за шеф на възлова репресивна структура лице, което е в явна зависимост от странни финансови субекти, за да се подчертае, че от този момент ще следва брутална разправа с всеки, който се противопостави на управлението. С това гласуване се изпрати в кошчето за боклук опита на последните 23 години подобни репресивни институции да се управляват от държавни служители и БСП-ДПС отново ги реполитизира, както в доброто старо време на комунистическата диктатура. Демонстрира се еднозначно, че преходът завърши и вече не е необходимо да си играем на демокрация. Собствеността е разпределена и придобита от когото трябва и е крайно време държавата (легитимното насилие) да пристъпи към функциите си в защита на собствеността. А ситуацията по време на избора в Народното събрание наистина беше потресаващо отблъскваща. Т. нар. социалисти се направиха на „ощипана девица“. Те били принудени да гласуват, защото Орешарски, виждате ли, ги бил заплашил с оставка. Интересно кой е индивидът с албанската физиономия, който може да изнудва мандатоносителя,  определил го на длъжността му на министър-председател? Или в България нищо не е такова, каквото изглежда... Позицията на депутатите в стил „ни чул, ни видял“ е наистина обида за интелекта на населението  на България. Изборът на Пеевски беше предшестван от поредица от законодателни стъпки, които павираха пътя за назначаването на този индивид на конкретната длъжност с предстоящи репресивни задачи. Не случайно беше осъществено сливането на ДАНС с ГДБОП, за да се дадат правомощия за арести и при подходящи главен прокурор и ръководител на новото ведомство последствията не е трудно да бъдат предвидени. Прокурорски обвинения, арести, полицейски палки за протестиращите ще бъдат новата реалност. За съжаление това, за което става дума, не е припомняне на мрачното минало, а спомени от бъдещето. Но въпросът не е в това, което ще направи един триумвират от марионетки. Ситуацията е много по-трагична. Още когато босият професионален провокатор учеше недоволните да хвърлят домати по парламента беше ясно, че републиката на странното време, наречено „преход“, е мъртва и следва абсолютната пародия българска на демокрацията. И не случайно на протестиращите, които се интересуваха от цените на тока, ниските доходи и безработицата, подобни професионални провокатори им внушаваха, че трябва нова конституция. Но не им се казваше защо е необходима подобна промяна. А истината е пределно проста. Необходима е нова структура на държавата, която да гарантира, че заграбеното национално богатство ще остане в ръцете на наследниците на тези, които са го откраднали във времената на прехода и за това всички елементи на непредвидимост трябва да бъдат отстранени. Макар че демокрацията е управляема реалност чрез подбрани и финансирани политически структури (БСП, ДПС, ГЕРБ, Атака и т.н.,), все пак нуждата принуждава българите да мислят и

ситуацията може да излезе извън контрол

Затова държавата (лигитимното насилие) трябва да се преструктурира. В подобна насока предизборният лозунг „Да върнем държавата на гражданите“ като че ли започва да се дешифрира, и когато станат известни и имената на гражданите, на българите всичко ще им стане ясно. Само че вече ще бъде късно. А реализирането на подобен план в българската реалност се оказва не особено сложно. Отвращавайки преобладаващата част от населението от политическия процес чрез отсъствието на субекти, за които да се гласува и разчитайки на стадното чувство на затворените малцинства (електоратът на БСП и ДПС), може да се постигне подобие на демокрация (справка: 42 Народно събрание), за да може олигархията да доминира държавата България. За съжаление, това вече е реалност. Малцинство, което няма легитимността да представлява народа, без кворум определя правилата (законодателствува) и индивиди като Цацаров, Пеевски и Йовчев чрез насилие ги налагат. За постигане на подобна ситуация е необходима и външна подкрепа, поради което кукловодите на БСП–ДПС са се ориентирали към продаване на националния суверенитет на България на руските геостратегически енергийни програми. И какво остава на българина?

Някои романтици, може би подсъзнателно повтарящи архитипа в мисленето на нацията, повтарят мита за освобождаващата роля на Дядо Иван, само че с различна ориентация. Търси се спасение извън страната, някъде отвън, но се забравят бакалските сметки от Ялта. България - 90% руско присъствие, 10% американско. Точка. Наистина, в края на 20-ти век западът се опита да съкрати сферата на влияние на бившия Съветски съюз, но след стабилизирането на Русия и ориентацията й към капитализъм в най-хишническия му вид, се задоволи със статуквото на договореностите „Молотов-Рибентроп“. Без Полша и Балтика. Колкото до европейските институции, не трябва да се забравя, че те дълбоко съжаляват за компромиса с България и Румъния, а и вече са се примирили с фашизоидното управление в Унгария.  Защо тогава да не се примирят и с комуноидното управление в България? Звучи безизходно, макар че може да се намерят две решения. Първият вариант е подобен на поведението на косовските албанци -

да се напусне България масово и да се създаде хуманитарна криза

Само че българинът е привързан към дома и лозето и като че ли подобни действия са малко вероятни. Другият вариант е противопоставяне на държавата, която от днес е инструмент на крадците от номенклатурата. Казано по друг начин, гражданска война и всеки един, който е недоволен от ставащото в България трябва да си отговори дали е готов да пресече тази граница. Защото за гражданска война се говори много, още от началото на това, което се нарича „преход“ и, за изненада на мнозинството, темата беше въведена в обращение от номенклатурата, която имитираше отстъпление от властта. Целта бе еднозначна - да се насади страх у населението от размирици, защото „мирният преход“ беше необходим за постигане на целите на ЦК на БКП. На стратезите на номенклатурата беше пределно ясно,че независимо, че мнозинството от населението беше против тях, това мнозинство не беше структурирано и организирано политически и просто беше тълпа, която нямаше никакъв шанс да победи „партията от мечоносците“, както Ленин наричаше болшевиките, което е вярно и в българския вариант. И понеже гилотината беше пропусната в началото на промяната, резултатите са, че бившите комунистически величия и тяхната рода са новобогаташите днес. Въпросът е дали живеещите в България са готови да се примирят със ситуацията, при която не само те, но и техните деца и внуци ще продължат да бъдат бедни, а децата и внуците на номенклатурата ще бъдат господарите на страната. Или ще се опитат да променят нещо?

В годините на моята младост Улрике Майнхоф писа: “Ако се хвърли един камък, това е наказуемо деяние. Ако се хвърлят хиляди камъни, това е политическо действие.“ Интересно, няма ли

по кого да се хвърлят камъни в разорена България?

БСП и ДПС управляват в преобладаващото време на така нареченият преход. Да не би някой от Марс да е сътворил бедността в страната? А и техните креатури в прокуратурата, ДАНС и МВР сега се канят да арестуват и бият протестиращи. Ако човек се разходи из големите градове на България, може да види повече мерцедеси и бентлита, от колкото в градовете на Западна Европа и САЩ взети заедно. Дали те са купени с изкарани с труд пари или крадците на народното богатство просто се наслаждават на живота? Впрочем, поведението на човека е въпрос на личен избор. Както и неговата отговорност пред поколенията. Защото нито Дядо Иван, нито Чичо Сам, а още по-малко хер Шмидт ще решат проблемите български. Те могат да бъдат решени, ако все пак българинът се събуди и тези, които са извън страната направят своя избор и се завърнат в България, за да бъдат на страната на своя народ.