Атанас Махлелиев,

психологът на младите хора в България

Ето, че дойде есента, по-какво разбрах ли, не е от прогнозата на времето, а от това, че реалити форматите се активизираха в борбата за зрителско внимание. Сякаш времето искаше да удави по подобие на библейски потоп участници и водещи на старта на новият сезон, за да не допусне содомията,която ни предстои, но не успя, а само леко намали ентусиазма на платената публика, която стоически издържа в този импровизиран аквапарк, в който на всичкото отгоре се чувстваш финансово изпързалян, предвид мизерното заплащане.

Да вярно е , че когато идва тежка зима се активизират реалитита, за да не започнеш да страдаш от синдрома на „празния хладилник“, но все пак е по- добре да си гладен физически, отколкото да си празен морално и духовно, гледайки подобни нисши сцени на елементарни човешки страсти.

Какво е морал ли!? Това повик да се живее автентично ли е? Или просто нравствен дълг към обществото? Опитвам се да анализирам каква е идеята на тези хора да влязат в подобно предаване. Смятам, че обикновеният живот поддържа една силна морална концепция, но начинът, по-който група хора се държат в една къща смело мога да нерека „нравствено безумие“ или по точно

„социопатия, свързана с неглижиране на морала“.

Да, ясно е също, че за да бъде едно предаване актуално има нужда от любовни триъгълници, лъжи, лъжесвидетелстване, интриги, предателства, раздели, обиди, изневери и др., поради простата причина, че когато човек използва своят позитивен потенциал и интелектуален разцвет, той просто бива пренебрегван, дори осъждан от нашето общество. Просто защото високо нравственият човек често и без причина бива оценяван снизходително като “добряк“, „ свестен човек“, а не като истински добър и стойностен.

Всъщност, за да бъда по-достоверен и ясен искам да кажа на всички вас, че идеалният човек не е нито добър, нито лош, 

той е „свободен“ да бъде и в двете ситуации на своя живот, 

без да се интересува кой какво мисли за него.

Но нека се върнем към „реалитито“ - тази дума, която описва точно отношенията между хората в къщата и отношенията между хората като цяло в България. А именно - всеки срещу всеки в името на „Аз“- концепцията.

Атанас Махлелиев

Този пример, който дава подобен тип предавания, противопоставя личности дори и в нормални житейски ситуации, в които ние всички участваме като социални животни. Максимата,“ аз да съм добре, а след мен потоп“, ли ще е водеща при възпитанието на нашите деца? При мен идват много младежи , за които едно подобно реалити не е просто сценарии, а начин на живот, което ме провокира да напиша тези няколко реда.

Апелирам към, всички родители - учете децата си на екипност и социална любов към ближния, защото няма нищо по-хубаво от щастливо и задружно общество, приемащо всяка трудност с усмивка и достойнство.