Доц. Момчил Дойчев*
„Либералната демокрация е в тежка политическа и институционална криза“. „Западът „загнива, загива, умира“, „цивилизацията е „болна и немощна“ пред силите на „фундаментализма, тероризма, хибридната война и авторитаризма“ - уверяват ни днес отляво и дясно, отгоре и отдолу, отвсякъде.
Да, наистина враговете на свободата никога в последните години не са били толкова много и толкова силни. И никога демокрацията не е била толкова безпомощна. В Европейския съюз и особено у нас. Дали ни е ясно, че живеем , особено след 2001 г. във все по-разпадаща се фасада на демокрация, зад която се озъбва лицето на непреодоления комунизъм?
Защото комунизмът си отиде, но манталитетът му остана. Особено за дресираните в този манталитет в продължение на повече от половин век и на три поколения „широки народни маси“. Трупът на комунизма не бе заровен, а бе оставен да се разлага и вампирясва в мавзолея на нашето безразсъдно посткомунистическо пиянство. Опиянението от свободата приспива разума, а сънят на разума роди нови чудовища.
Така и не разбрахме, за повече от четвърт век „преход“, че комунизмът е престъпление срещу човечеството, с много по-страшни последствия от националсоциализма и фашизма, взети заедно. Преди повече от половин век Радой Ралин опонира на поредния съветски наместник у нас за „несъвършенствата“ на „социализма“: „Това са временни явления“ – „Но с дълготрайни поражения!“
Едва сега разбираме какво значи дълготрайност!
Живеем в епоха на нов популизъм и нова демагогия,
защото силите на разума след 1989 г. заспаха с мисълта, че вече живеем в съвършено нов свят, в който конфликти и войни са вече невъзможни и който дружно и с радост е тръгнал да гради демокрация и либерализъм. Реваншът на силите на мрака изглеждаше невъзможен. Събуждането на 11.09.2001 г. дойде като след тежък махмурлук и породи първосигнални реакции. И досега „прогресивните сили“ се лутат къде е коренът на Злото.
А той е в нещо много просто - Всяка една революция, дори и „нежна“, означава смяна на един ръководния слой в държавата с друг, ръководен от съвършено различни принципи и ценности. Така ли бе у нас? Нашата „нежна революция“ не бе нито нежна, нито, още повече, революция в истинския смисъл на понятието. Да, склерозиралата част на господстващата номенклатурно- комунистическа олигархия си отиде, но не за да даде път на свободата и демокрацията, а за да могат нейните хищни наследници от „втория и третия ешалон“ (т.е. въоръжените до зъби „стражеви кучета“ на банкрутиралия социализъм) да узурпират новата власт и превърнат в своя частна собственост както наследената от социализма „общонародна собственост“, така и почти всичко, съградено в предходната „буржоазна“ епоха. Никаква смяна на правилата и законите по същество не бе извършена, или, по-точно, бяха направени такива нови противоречиви закони и така отслабена и без това обезсилената още при социализма съдебна власт, че това да направи невъзможен прехода към истински капитализъм и истинска демокрация.
Защото постепенно свободата бе подменена със свободия, а демокрацията – с мутрокрация.
Грандиозния посткомунистически грабеж,
грандиозното плячкосване на собствеността и активите на предходните епохи иначе не биха били възможни.
Разбира се, това нямаше да стане, ако имахме силно гражданско, т.е. „буржоазно“ общество, което знае и брани своите ценности и интереси. Нямахме, за разлика от нашите приятели по съдба от Централна Европа. Но дори и там, силите на мрака потърсиха и намериха възможност за реванш…
Почти всеобщо е днес примитивното мнение, че това у нас било … „див капитализъм“, причини за неволите ни бил някакъв „господстващия неолиберален модел“(?), т.е. виновни са свободата и демокрацията, които , видите ли, нямали почва у нас, защото нашата цивилизационна съдба била не в Европа, а в …„мъртвите сибирски полета“!
Това е лицето на новата левичарска демагогия, демагогия в епохата на популисткия Zeitgeist. Тя стана възможна чрез разбъркването и опростачването на съзнанието на обществото, чрез мащабна манипулация и подмяна на демократичните ценности с „ценностите“ на „силната ръка“, грубото и примитивно патриотарство, социалната демагогия и безкритичното мислене.
Това е същността на чалгизацията на общественото съзнание. Политическата чалга върви ръка за ръка с проправящата пътя и музикална чалга.
Чалгизацията на съзнанието е елемент от настъплението на популизма, който е контра-демокрация, т.е. примитивизацията на политическото съзнание освобождава поле за настъпление на левичарската демагогия, която дава прости (да не кажа тъпи!) решения на сложни политически въпроси. Защото демокрацията е власт на формирано по законен път политическо мнозинство, а не изобщо „на народа“ (разбиран като populus, т.е. като простолюдие). Но не само! Никаква демокрация не е възможна, ако мнозинството мачка политическото малцинство – все едно право или не!
„Власт на народа“ никога не е имало,
няма и няма да има – максималното е полиархия (Р.Дал)– т.е. споделена между различни обществени групи власт – както по-широко в социума, така и вътре в самата негова политическа подсистема. Без политически, икономически, духовен и всякакъв друг елит демокрация не е възможна. Тя не е възможна и без демократично, т.е. легално и легитимно ръководство на обществените дела. Легално – защото всичко, включително и властта, е подчинена на закона и легитимно, защото управляваните признават легалната власт за законна!
Така че популистко-демагогските крясъци за „незабавна смяна на системата“, които се разбират като „стани ти, аз да седна!“ няма да промени нищо. „Незабавна смяна на системата“ може да има само ако безсилието на закона се подмени със силата на беззаконието. Демократична промяна е нещо съвършено различно. Няма и не може да има смяна на системата на власт, ако не се е променя господстващия манталитет – иждивенчеството – със свободната инициатива, раздаващата помощи „социална държава“ с държава, която не раздава помощи, защото е създала условия никой да не се чувства безпомощен!
С референдум система не се сменя. Още повече такъв, който носи чалгарски манталитет и издава чалгарско-мутренска наглост.
Защото мнозинството български граждани са превърнати днес в „объркано стадо“(С.Липсет). Изследване на „Алфа рисърч“ ясно показва това объркване – мнозинството от анкетираните едновременно искат да избират „политически личности“ и едновременно с това да се осигури по-широко политическото представителство (което едновременно е невъзможно!) Мнозинството смята, че мажоритарният избор дава шанс за по-широко представителство на гражданите (ще се състезават повече личности), но едновременно с това осъзнава и точно обратното: че това всъщност ограничава представителството на избирателите!
Мнозинството е за намаляване на държавните субсидии за политическите партии и същевременно е съгласно с тезата, че партиите трябва да получават по-висока субсидия, за да не изпаднат в зависимост от интересите на благодетелите си!
Най-парадоксално е отношението към задължителното гласуване – мнозинството от избирателите го иска и едновременно с това същото и даже по-голямо, даже квалифицирано мнозинство разбира, че гласуването е право, а не задължение! Най-силният аргумент в подкрепа на задължителното гласуване - че така ще се ограничи тежестта на купения и контролиран вот, събира по-малко от половината гласове.
Това парадоксално объркване произтича както от състоянието на масовото съзнание, така и от несъстоятелното и ненавременното поставяне на въпросите на този „общонароден“ референдум.
И понеже ни дават да пример Швейцария, нека поясним – в Швейцария се провеждат много и често референдуми, но това са референдуми най-вече на местно равнище, организирани от местната власт, по въпроси, които са в компетенцията на мнозинството граждани, които плащат на тази местна власт и затова могат да и наложат къде да се инвестират техните пари. Много рядко има общонародни референдуми и то по-съществени и ясни за мнозинството швейцарски граждани въпроси. Швейцарските референдуми са продукт и израз на зряло гражданско, а не на примитивно поданическо съзнание (каквото господства у нас и на което разчита родната мутрокрация). Представяте ли си как нашите „граждани“ щяха да отговорят на зададения на швейцарците въпрос за „даване на базов основен доход на всеки гражданин на страната в размер на над 2000 евро? Швейцарците с две трети го отхвърлиха , а у нас без съмнение над 90% биха гласували твърдо „За!“.
Това е огромната разлика и затова швейцарците са богати, а ние бедни. Пак ще повторя - Ние сме нещастни не защото сме бедни, а сме бедни защото съзнанието ни е нещастно и примитивно!
Така че господстващата у нас посткомунистическа олигархия иска с този референдум не да смени олигархичната система с демократична, а точно обратното – да смени все по-фасадната ни демокрация с
все по-видим авторитарен олигархизъм
Хората са объркани, но и въпросите за референдума са манипулативни и объркващи, т.е. популистки. Те разчитат именно на объркването и политическото невежество на мнозинството от българските граждани. Как ще смениш политическата система като се гласува мажоритарно за личности, ако ще и в пет тура? Ами нима сега не се гласува за личности на кметски и президентски избори - те смениха ли системата - Не! Гласуват си хората за партийните кандидати, защото нови личности няма как да паднат от Космоса както ни заблуждават олигархичните идеолози. Задължително гласуване - какво ще промени - нали и тези, срещу които е замислено също задължително ще гласуват! А хората като са докарани до там да не харесват никой политик как задължително ще избират? Да се финансират партиите легално не от държавата а нелегално от олигархията е стара мечта - няма какво да се коментира даже.
Преди 27 години на огромния митинг-концерт на СДС на Орлов мост времето беше наше, но в комунистическата олигархия бяха парите и всичко останало. Митинг-концерт на олигархията на същото място 27 години по-късно иска да покаже, че вече и времето е тяхно...
Ще им позволим ли да плячкосат и времето?
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.
Още от Лачени цървули
Търси се "виновникът" за провала на поредното 51-во Народно събрание
Имитацията на преговори пред публика има една единствена цел - успешно набедяване на другата страна като виновник за предначертания неуспех на договарянето
Радeв, демократичната общност и геополитическата буря
Диктатурата у нас е възможна само с благословията и подкрепата на Москва, а президентът добре разбира това условие
Видовден за нарушителя на конституцията дон Радев
Има път за освобождаването от зависимостите и изграждане в страната ни на правов ред, в който няма да има недосегаеми