Бисерка Борисова

Чухте ли  – неотдавна партията „Синьо единство” на Надежда Нейнски се разпуснала!?
Със сигурност сте много изненадани! Точно колкото изненадана бях и аз! Нееее, не защото научихме, че тази партия се е разпаднала!  А защото разбрахме, че е съществувала досега! 
Нямам нищо лично против госпожа Нейнски, бивша Михайлова. Дори напротив – винаги ми е била симпатична, по различни причини. Навремето, когато бях малко хлапе на върли седесари, бях наистина горда с нея. Една такава красива, елегантна – най-хубавият външен министър! Който обаче си лепна за цял живот клеймото „български медици в Либия”.... После Надежда вече не беше външен министър, а стана лидер на СДС. И пак ми беше симпатична – спечели лидерското място на „Раковски” 134 след тежка битка с фаворитката на Иван Костов Екатерина Михайлова. Чак ревна накрая, когато й връчваха китки, толкова трогателно...  Но едва ли само защото някой я фотошопна като Майкъл Джексън на плакатите за местните избори, превърна предизборната кампания на СДС в истински „Трилър” - с главен герой Пламен Орешарски. Дори тогава пак изпитвах симпатия и жал към нея.  Приличаше ми на драматична героиня, която искрено не осъзнава, че не става за ролята, с която се е нагърбила.  А най-голямото доказателство за последното бе раждането на формацията й с трагикомично звучащото име „Синьо единство” – на фона на тоталното разцепление в десницата по това време.  
Днес Надежа Нейнски ми е по-симпатична от всякога. От декларацията, с която обявява разпускането на партията си, става ясно, че най-накрая е осъзнала нещо, което десните избиратели отдавна знаехме – че не трябва да се бута да обединява дясното, защото тя и тези като нея могат само

да го разединят допълнително

 Досега  и Надежка, както и останалите десни лидери,  го караше по линията „тоя и оня не стават”, но не слагаше себе си в кюпа.  Днес обаче имаме рекорд като за Гинес – доживяхме поне един бивш лидер на СДС да каже „аз не ставам и слизам от политическата сцена, да дойдат хора, които стават”! Не, не ми излизайте с номера „и Иван Костов слезе от политическата сцена”... На тоя номер дори Надежда не се върза. И после разказаше как „слезлият от сцената” Командир й поискал еди-каква си сума, за за да  включи „Синьо единство” в поредната дясна предизборна коалиция, дирижирана от ДСБ... 
 „Времето вече не е наше”, пише в декларацията си-обяснение за разпускането Нейнски. И е точно така. С „малкото” уточнение, че е така отпреди повече от 15 години. Ако тогава тя и тези като нея го бяха осъзнали, днес наследниците им вдясно щяха да се поздравяват с „Времето е наше”...
Но станалото – станало.  Времето – наше или ваше, не може да бъде върнато назад.  Затова е важно какво ще стане занапред.  Ще имат ли смелост някои от някогашните съратници на Надежда Нейнски –  кажи-речи до един лидери на формации, в които броят на членската маса се върти около броят на родата и комшиите на лидера, също да си тръгнат.. Но наистина, а не по „командирски”?
  За да бъдем обективни, трябва да кажем, че сред някогашните лидери на десни и десно-центристки формации и преди Надежда имаше такива, които излизаха с призиви за разупскане на споменатите формации и изграждане на нова десница. Пример – Соломон Паси, който ще през 2014 г. поиска закриване на царската партия НДСВ с мотива, че напълно се е изчерпала.  И за всеки избирател беше ясно, че е прав.  Не и за шефовете в НДСВ обаче. Навярно ще сте супер изненадани, но да – царската партия, от която дори царят отдавна си обра крушите, още съществува... 
Имаше периоди, в които някогашни седесари като Стефан Софиянски, Муравей Радев, също излизаха с призиви за разпускане на старите десни партии и появата на нови, с нови десни лидери. После обаче и Софиянски, и Радев, отново решиха да се върнат в политиката.  И удариха на кухо.
С  кух статут вече се сдобива и партията на Меглена Кунева „България на гражданите”.  И Кунева сякаш върви вече по стъпките на Симеон Сакскобургготски. Но пък очевидно който е захапал кокъла като нейн наследник, не смята току-така да го пусне. 
Повече от досадно е да изреждаме хронологично „изгревите и залезите” на останалите десни формации и коалиции – всяка опитваща се да намаже каквото може от носталгията по „онова СДС”.  ДСБ,  „Синя коалиция”, „Реформаторски блок”...  Направо шапка им сваляме, че толкова си човъркаха умовете, за да измислят нови „десно апетитни” заглавия,  с които да привличат десните избиратели.  Само че заглавията бяха само опаковката. Нова и лъскава. А от вътре – 

продукт с отдавна изтекъл срок на годност

  Дори хванал червеи.  
От последните останали „трохи” на някогашното СДС се появи нова дясна формация – „Демократична България”. Нея вече я коментарихме.  Имах възможността да го кажа и ще го повторя – не смятам, че е голяма драма това, че вътре има хора, които отдавна се познават и сме виждали от други десни формации.  И тогава, и сега обаче продължавам да мисля, че голямата драма е в това, че няма други хора! Или поне ги няма в първите редици! Най-отпред! Да покажат, че наистина има желание за нещо ново в тая нова уж десница. Накратко казано – не мисля, че с Атанас Атанасов като лице на новата формация, тя ще има успеха, който й се ще да има.  Всеки си носи кръстта на миналото – и с доброто, и с лошото.  И ако не си дава сметка кое надделява при имиджа му, значи му липсва лидерска далновидност. Ако обаче си дава сметка, но пак не отстъпва – значи му липсват напълно качества на лидер!  
Права е Надежда, като казва, че много от сегашните десни лидери не са искали да отстъпят място на нови хора и нова десница с мотива „СДС е емблема”, „сега сме близо до властта” и още подобни.   СДС наистина е такава сантиментална емблема, че областната управа в София търпя ръждясалата партийка, водеща се наследник на „онова СДС” да стои години наред на „Раковски” 134 и да трупа огромни задължения..  И да съсипва имиджа на „онова СДС”.  Сега обаче някогашното  синьо „наше време” премина в тотално сиво безвремие.. Дори на „Раковски” 134 има нов господар – Валери Симеонов и НФСБ.  Иронично звучи, но е факт, че като биография и манталитет Симеонов е много, много по-син от много от последните „сини лидери”, изредили се в емблематичната сграда начело на СДС...  
Последният развой на събитията в самата партия СДС показва, че и там времето отдавна е спряло.  Какъв по-ярък пример за това от изборът на Румен Христов за лидер! Румен Христов, който е в ръководството на СДС от „памтивека грешен”, както се пееше в една песен, ли ще  е новото лице, което ще донесе промяната в СДС? Румен Христов ли ще привлече нови избиратели? Румен Христов ли ще работи за нови и ефективни политики на СДС, които да се харесат на голяма част от българите? Нищо лично и против Румен Христов, но предвид силните му позиции в СДС и до момента, ако той можеше да направи това, дали вече нямаше да го е направил?...Или поне да е показал по някакъв начин, че може да го направи? За съжаление, отново и отново, СДС върви по пътя, който води партията само надолу. По думите на самия Христов, СДС в момента е на дъното. Тук вече сме напълно на едно мнение с него.  Но може ли хората, които досега са били в ръковоството на СДС и са част от това пропадане към дъното, да станат и лицата, които ще накарат избирателите да измъкнат СДС нагоре?...  На това всеки може да си отговори сам, като чуе какви ги говори вече лидерът на софийската организация на сините Антой Койчев.  Та господина Койчев не виждал допирни точки с „Демократична България”.  А в същото време Румен Христов признава, че СДС е толкова разнебитена организация, че сама няма как да има успех на избори и трябва да търси партньори. ГЕРБ обаче били управляващи и не стават за партньори. БСП и ДПС без грам съмнение не стават за партньори (и за каквото и да било друго).  Твърдението на Койчев, че ДСБ ставали, предизвиква смях и съжаление.  Той явно е проспал времето, в което СДС и ДСБ направиха една синя коалиция, която сами разбиха с гръм и трясък. Сега пак ли такова нещо иска СДС? Така ли ще отлепи от дъното – като пак се залепи за партии, с които заедно се повлякоха надолу?! А се поклякоха надолу заради егоизъма на лидерите си, заради неразбирането, че 

времето не е тяхно...

 А може би „старите муцуни” на „Раковски” 134  ще чакат да кацнат извънземни, за да се коалират с тях?! 
Истината е, че в нароилите се „нови” десни формации със стари десни лидери живот не може да има.  Защото старите десни лидери – едно че са натрупали много негативи като биография, не схващат това, което интересува новите десни избиратели. Дели ги направо пропост. Културен шок. Дори цивилизационен шок.   Старите лидери още дъвчат и развяват на преден план  теми за комунизма,  досиетата, Русия...Още се замерят с компромати от миналото.  Звучат като постоянно възкръсващи мумии.   
А новите десни избиратели, които са от плът и кръв, се интересуват от други неща. Интересуват се от европейските закони, от защита на лични данни, от екология, от свободно пътуване и работа в ЕС, от нормален живот за децата си. Искат работеща полиция, а не съвременна милиция за СРС-та и подслушване на хора.  Искат идеите им да се ценят. Искат да не ги лъжат монополисти със сметките.  Новите десни избиратели не живеят в прашясалите архиви на прехода, а в динамичния свят на мобилния си телефон.  Свят, в който няма скрито-покрито и всичко се случва сега и веднага, пред очите ни. Новите десни избиратели знаят, че ако ще пет чифта обувки да скъса президентът Радев, докато търчи в Русия,  това нищо няма да промени за България, защото от Радев не зависи нищо. Затова на новите десни избиратели им е скучно и досадно, когато старите десни лидери си чешат пет месеца езиците за глупости, а не виждат калпавите закони за болните деца, за хората с увреждания, за корупцията...  
Това, което най-много не разбират старите десни лидери, е че новите десни избиратели не гласуват под строй.  Не гласуват на принципа „тия не струват, ама нали са от нашите”!  Новите десни избиратели не са реститутките „госпожа Венче и госпожа Мирела”, а са хора с кредити, които работят, учат.   Ако решат, че някой не става и няма да направи живота им по-добър, по-почтен, на новите десни избиратели изобщо не им пука „наш” ли е или „ваш” – просто няма да гласуват за него!  Новите десни избиратели искат този, за когото ще гласуват, да говори на техния език. Да разбира техните проблеми, да иска и да може да ги реши.  Да живее в техния реален свят, а не сянката на миналото си величие от 1989-та. 
Затова 

новите десни избиратели искат нови десни формации

 С нови десни лидери.  Старите десни лидери, колкото повечето се маскират като нови, толкова по-маскарадно, нелепо и вредно за дясното изглеждат.  Всеки маскарад си има край.  И всяко нещо с времето си.  Времето не прощава никому – особено на този, които живеят извън него. „Онова СДС” отдавна е покойник.  Вие, старите десни лидери - проявате милост към него! Не го превръщайте в мумия като Ленин, за да го развявате по избори!  Дайте му покой!
 И после дайте покой и на себе си. И  на десните избиратели от вас.