Проф. Боян Дуранкев

Фаталната 13-та година на това столетие се оказа чудесен лакмус за проверка на обещанията и действията на политиците. Очевидно е, че политическият „курс“ се нуждае от съдържателна промяна. Индикатор за това се оказа спечелването на изборите от политическа партия ГЕРБ, но със силно редуцирано доверие от страна на суверена, дотолкова, че партията не успя да състави правителство и лидерът й застана в трудно възприеманата и от него неудобна позиция на опозиция. 

От невъзможността на първите да съставят правителство се възползваха солидарно вторите и третите плюс един. БСП+ДПС+1. И понеже БСП е водещият на двойната плюс 1 коалиция, да се вслушаме в коалиционните им обещания, които се оказаха празни думи.

Ето някои от по-едрите лъжи:

1. „БСП е увеличила електората си и е свалила ГЕРБ от власт“. Абсолютно невярно. ГЕРБ се свали сам със своите действия, с рекета над бизнеса и пищните PR кампании на лидера й, щедро финансирани от парите на данъкоплатците и подкрепяни от лесно платими и още по-лесно прехвърляеми журналисти и „рейтингови“ социолози.

2. „БСП ще върне държавата на народа“. Думите не връщат сами по себе си държавата на суверена. След тези думи последва назначение, което поне за редовите социалисти е странно и неудобно. Нещо повече, чрез избора на „независим експерт“ за министър-председател, БСП на практика сне отговорността да изпълнява собствената си програма.

3. „Министър-председателят Пламен Орешарски сам ще състави правителство“. Инвентаризацията на назначенията, както и задържането на назначенията на зам. министри и областни управители, подсказват едно задкулисно пазарене, което още не е финализирано.

4. „Правителството ще е съставено от известни експерти“. В правителството няма много експерти, камо ли пък световно известни, но има доста прозрачни бизнес интереси зад назначените „експерти“. Например, бизнес интересът на лидерите на ДПС за непромяна на плоския данък накара „експертите“ от БСП да мълчат гузно, забравяйки предизборните си речи и обещания. Що се отнася до изборът на шеф на ДАНС, там коментарът е излишен. Накрая, колко истински и признати експерти от БАН, СУ, УНСС и другите университети са в правителството? Броят се на пръстите на едната ръка. А колко са бизнес и партийните назначени? Всички останали.

5. „Министър-председателят, БСП и ДПС ще се вслушат в гласа на народа, и ще предложат нов шеф на ДАНС“. Само че „гласът на народа“ не само че говори за „оставка“, но и повтаря нещо, което не е чувано 23 години. От учтивост и поради добро възпитание, няма да го цитирам, но се предполага.

6. „Протестите са организирани от Борисов и Пашата, те искат да се върнат на бял кон във властта“. Фактът е факт: на протестите никой не скандира името на Борисов, нито пък би желал точно неговият „модел на управление“ да се върне. Плашилото „Борисов“ може да мобилизира червения електорат, но не е ефективно пред суверена като цяло. “Цветанов или Пеевски: кое е по-добре?“. Нито едното.

И т.н.

Бедата е, че още в началото на своя мандат правителство се изправя пред тежка политическа криза; че зад управлението БСП+ДПС+1 надничат сериозни корпоративни интереси, при това – на най-едрия бизнес и най-едрата корупция; че ако през 1997 г. БСП беше в нокдаун, то сега е пред тежък политически нокаут; че първото лице на социалистическата партия държи здраво на властта, но не личи толкова здраво да държи на социалистическите идеи.

Другата беда е, че „ако днес е рано, утре ще е късно“.

Какво да се прави?

Има няколко разумни хода, които да смекчат политическия устрем на „поумнялата улица“ и да омекотят обществената нетърпимост към корпоративната класа и организираните едри политици:

1. Оставка на сегашното правителство. Иначе, каквото и да предприемат Орешарски и компания, доверието в тях очевидно е изчерпано. БСП+ДПС+1 още отсега има ясна корпоративна кройка – както по линия на „експертите“ така и по отношение на „програмните намерения“.

2. Разпускане на политическото ГМО „БСП+ДПС+1“. Всеки с идеите си, всеки с водачите си, но и всеки – верен на предизборните си обещания.

3. Организиране на предсрочни парламентарни избори при нов Изборен кодекс, предполагащ по-плоска държава и недопускаш монопол на 2-3-4 партии.

4. Формиране на ново „служебно правителство“ с качествени „непрезидентски експерти“, а консенсусни общественици и личности. Вероятно и г-н- президентът не забравя, че в неговия избор прозира сянката на ГЕРБ и лично на Борисов, както и че бившият служебен кабинет, назначен от лично от него, не се отличаваше с особена експертност. Не е невъзможно, след исканията на оставка на сегашното правителство, при неудачно форматиран служебен кабинет, „улицата“ да се обърне и срещу сегашния Президент и да поиска и неговата оставка.

5. Създаване, коментиране и приемане на нов Обществен договор, базиран върху морални правила и ценности,както поради 23-годишното овехтяване на сегашния договор, така и заради изискванията за един по-европейски дух на бъдещия договор. Не става дума просто за парламентарна рокада на политическите сили, а за нови принципи на управление и развитие.

Що се отнася до вътрешнопартийните въпроси, те са съществени само за БСП, която се опита да управлява, но претърпява крупен неуспех. Или първото й лице ще признае катастрофата на партията си, причинена от неговите решения,  както и ще изживее своето обезвластяване, или БСП ще приеме дългосрочната си бъдеща изолация, включително и от един доста лукав коалиционен, но все пак „временен“, партньор. Кауза или коалиция – това е изборът!