Иво Инджев, ivo.bg

Безсмислено е да пиша коментар с ден-два срок на годност в прогнозната част. Защото до дни трябва да стане ясно как ще се развие скандалът с апартаментите по отношение на ключовата фигура в него ( и в самата ГЕРБ) Цветан Цветанов. 
Ясно е обаче и преди развръзката, че апартаментният рецидив в (епи)кризата е повторение, което в най-добрия случай води до усложнения като пневмония след грип. Външният наблюдател може да коментира само външните белези, а за познавачите на вътрешното му състояние нека се произнасят интернистите.
За разлика от Бойко ( както фамилиарно го наричат дори в телевизионната публичност “знакови фигури” от червения политически елит) задочното обръщение към Цветанов като Цецо има презрителен подтекст, ясен за всеки българин. Когато кажат Бойко, червените намигват, че е тяхно момче, кривнало от пътя или изпълняващо задачата да прокарва проруския мним антикомунизъм в България по начин, който в крайна сметка направи недосегаеми червените барони на прехода. 
Кажат ли обаче Цецо, същите внушават, че става дума за слугата на Бойко, който нещо не слуша. Особено на външнополитическия фронт. А той е ключов за нашите другари и другарки, козируващи на Москва при всички обстоятелства. 

Цецо напоследък взе да 

става твърде непослушен

 в това отношение.
Ако се върна назад с 5 години тъкмо Цецо беше този, който оповести от Брюксел промяната в позицията на София по въпроса за ролята на Хизбуллах в атентата в Бургас. Бойко дълго и упорито отказваше да се съгласи с американците, израелците и британците, че следата води към ливанската групировка, която изигра ключова роля в укрепването на руския клиент Башар Асад на власт в Дамаск. На Цецо беше отредено да съобщи половин година след посещението на Бойко в Лондон, където се оплака, че Дейвид ( Камерън) не му дал доказателства за Хизбуллах ( как ли пък ще издаде източниците си точно пред тов. Бойко!), че и София ( най-после) е склонна да повярва на Лондон, Вашингтон и Тел Авив, произнесли се в самия ден на атентата на летище Сарафово край Бургарс на 18 юли 2012 г.  за вината на шиитската групировка, ръководена от Техеран.
Пак Цецо беше първият сред управляващите, който призна за руската връзка в протестите срещу проучванията за наличието на шистов в края на 2012 и началото на 2013 г. Направи го с поне две години закъснение. Бойко уклончиво се съгласи, но по-скоро в смисъл, че не изключвал нещо такова по отношение на февруарските протести, от които той се възползва, за да освежи присъствието си във властта чрез нови избори. 

Когато избухна кризата с руското отровителство във Великобритания миналата пролет само слепите не забелязаха разликата между позицията на Цецо и Бойко по въпроса за прогонването на руски дипломати в знак на солидарност с Лондон. В наши дни, почти година по-късно, Цецо потвърди необходимостта 

да се противодейства на руското отровителство

 и в България ( ако се докаже ролята му в аферата с отравянето на бизнесмена Гебрев).
Кулминацията на тази линия в публичните изяви на Цецо стана проговарянето му за руската хибридна война в България в прав текст. По този показател той направо се изравни с президента Плевнелиев.
Можем да си зададем въпроса: щом като Бойко можа да се отърве от цял президент, който премина забранителния рубеж по руска линия в България , защо да не се реши на същото и по отношение на Цецо, срещу когото започнаха да вият на умряло руските пропагандни сирени у нас?
Вицепремиерът Томислав Дончев, спряган отдавна за потенциален нов лидер на ГЕРБ ( и\или правителството) в случай на невъзможност Бойко да продължи по някакви причини да остане на върха, заяви днес в телевизионно интервю, че Цецо трябва да даде отговори на въпросите около апартаментите. Т.е. косвено го упрекна, че мълчи. Мълчи по време на посещение в САЩ. Същевременно, отбеляза Дончев, финансираната от САЩ “Свободна Европа” е разпространила новината за апартамента на Цецо и поради това не може да става дума за поръчка.
Да, на “Свободна Европа” може да се вярва. Но ако беше вярно, че американският авторитет е безусловна величина, с която ГЕРБ се съобразява безпрекословно, на първо място Бойко трябваше да послуша Доналд и да прекрати заиграването си с Путин и газенето в неговите мътни руски потоци с българско-турски названия. А и ако ударът по Цецо беше нанесен от руските пропагандни рупори в България това само щеше още повече да издигне в очите на мнозина прозападни българи реномето на Цецо като единствения представител на реалната власт в България, който си позволява 

да се опълчва на Путин

 На кого му трябва такава героизация – не и на Кремъл, нали!
Нека не бъда разбиран погрешно, Цецо си е виновен сам и няма как да не понесе негативите на този факт, разгласен от медия, която си е свършила работата и не може да бъде пренебрегната или набедена в поръчковост. Но това не отменя усещането, че за пореден път сибирската вихрушка се завърта около главата на политик, който дръзва да опонира на Москва, както стана и с вицепремиера Валерий Симеонов.
Колкото до останалите “свободни медии”, те се разкудкудякаха като свободни кокошки, готови да скочат самоотвержено в руския самовар в духа на презрителната “сентенция”, според която България е толкова чужбина, колкото кокошката е птица. 
Да си спомняте подобно щастливо кудкудякане по адрес аферата с мезонетите на сламения човек на Москва у нас Георги Първанов, който години наред оповестява от стобора си  мечтания изгрев на руските енергийни проекти, поради което му осигуриха медиен комфорт да си мъти запъртъците?