Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки, САЩ

На мнозина, както на „Позитано“ 20, така и в медиите не им се вярваше, че Георги Първанов ще се разбунтува, независимо, че Кольо Парамов директно го заяви преди месец. Поради тази причина и цялостната реакция на случилото се откроява като безкрайно примитивна. Много активисти на БСП, предимно от  дължащите пребиваването си в политиката на Сергей Станишев, се упражняват в късносталинистка реторика по темата за предателството и вредата, нанесена на партията и левицата в цялост. Медиите единогласно повтарят, че цялата инициатива за втора лява листа за евроизборите е обречена на провал. Разбира се, и колаборацията с врага - основен момент в болшевишкото обяснение на несъгласието - не е забравена. За тиражирането й и Патрашкова, и Дачков, като матросовци на амбразурата, се хвърлят в защита на политиката на „флашката“.  Не, че е налице компрометиращ материал - такъв явно няма, важното е да се говори в зададената насока, а и скептичният българин обича да казва: “Няма дим без огън.“ Но целият елементаризъм на пропагандната кампания не е в състояние да отклони вниманието от причината за случващото се, а то е

абсолютния провал на Сергей Станишев като политик

Получил ръководството на БСП както се казва „на тепсия“ от приятелите на баща си от Политбюро на ЦК на БКП, а впоследствие, благодарение на руските интриги получил и председателския пост на ПЕС, единственото, което той успя да направи, е да се укрепи в апарата на партията, като си въобрази, че е всемогъщ. Оттук нататък следват провалите. Нито едни спечелени избори, смаляване влиянието на БСП до нивото на коалиционен партньор на ДПС, измамени избиратели. Но основното, което го определя като провалил се политик е, че вследствие на неговата арогантност и неинтелигентност се постави под въпрос същността на прехода, а това вече засяга множество интереси. И не се прощава.

Провалите на Станишев минават през няколко нива. На първо място е отношението му към БСП като към семейна собственост. Тази си илюзия  той придоби след като му позволиха с течение на времето да се почувства сигурен в своите протежета като основа на властта му. Само че Станишев някакси е объркал държавата. В Северна Корея властта се предава по роднинство. В България Живков беше свален освен по международните причини и защото имаше желание да тръгне по Кимирсеновски път. А в БСП от самото начало на промените клановото начало и балансът на интересите са в основата не само на оцеляването на партията, но и в успешното й преформиране в основен собственик. И всеки партиен или държавен началник е излъчван в съответствие с клановите договорености. А Станишев си въобрази, че може да не се съобразява с тази партийна традиция. Поради тази причина от кръга около Георги Първанов критикуват БСП за провежданата кадрова политика.

Другият въпрос е за сферите на икономическо влияние на отделните политико-икономически групировки. Четвървековната традиция на българския преход наложи максимата, че колкото и да е силна отделна групировка, на нея няма да й се позволи да контролира цялата държава. В тази връзка е полезно

Цветан Василев да се замисли за съдбата на Кюлев и Илия Павлов

А политиците като Сергей Станишев, които обслужват подобни аспирации в името на персоналното им задържане на власт, обикновено завършват кариерата си доста безславно. И понеже бунтовниците от БСП в момента говорят за диалог, а Георги Първанов изглежда компромисна фигура, е възможно, независимо от реверансите към правителството, бизнесът да е на мнение, че ще се чувства много по-комфортно, ако властовата ос  БСП(Станишев) - ДПС се замени с нещо по-необвързано и предвидимо.

Предвидимостта е особено желателна в политиката, а това, което може да се предвиди в сегашният лидер на БСП е, че той не изпълнява своите обещания. Разбира се, обещанията към електората имат значение, но при гласуващите за БСП, които са свикнали да бъдат лъгани, и подаяние от 5 лева се възприема за социална политика, а за подобни сложни неща като „плоския данък“, те обикновено са съгласни с това, което партията каже. Но основният въпрос е за външните спонсори на БСП. Те могат да бъдат разпознати по предизборните обещания на партията. Само че, като получи властта, Станишев започна да се ослушва за „Южен поток“, за Белене забрави, а май е започнал да променя и мнението си за шистовия газ. При подобно поведение не би следвало да учудва, че опонентите му акцентират на проекта „Белене“ като сериозна критика към партийното ръководство на БСП за неизпълнени предизборни обещания. И като че ли се оказва, че сменилият три пъти гражданството си Сергей Станишев остава без задгранична подкрепа.

Към провалите на Станишев трябва да се отнесе и невъзможността му да оцени динамиката в политическото инженерство и трайното обвързване на БСП с ДПС като единствен способ за присъствието на партията му във властта. Той дори сега крои планове да се изкара победител на евроизборите като съвсем в Гьобелсов стил започне да твърди, че след като БСП+ДПС+Атака имат повече евродепутати от ГЕРБ, то БСП е спечелила изборите. Само че за Атака дори спонсорите от Москва разбраха, че поверявайки русофилството в ръцете на подобни примитиви, резултатът е шеметно нарастване на антируските настроения. Колкото до ДПС, етническата по проекто партия вече е на път да стане история. Създадено от ДС с основна цел изолирането в началото на прехода на българските турци от опозицията, а в последващите години ползувано като параван на управляващата номенклатура движение, вече е ненужно. Арогантността и крадливостта на циганчето от Дръндар определи ДПС като синоним на корупция, което се идентифицира и с коалиционния партньор. Не че подобно възприятие не отговаря на реалността, но в пропаганден аспект вреди на БСП. А вече в политическото пространство фигурират други субекти, като ГЕРБ например, за които политическите инженери предвиждат да се редуват във властта с БСП, а в моменти на криза да формират национално съгласие. Точно за разбиране на новото в българската реалност не достигна интелект на Сергей Станишев и той заложи на миналото, при това се опитва да наложи схемата БСП-ДПС в предстоящите избори с насилие,

законодателна манипулация и фалшификация

Впрочем, Сергей Станишев очевидно е с наклонност към насилие и безогледна лъжа и продължаващите повече от половин година протести се посрещат с полицейско насилие и медийни манипулации за разделящата нацията омраза. Само че ситуацията с инициативата на Георги Първанов за две листи в ляво показа къде е източникът на омразата в България. След медийните изяви на БСП-активисти на тема предателство, източникът на омразата еднозначно е на „Позитано“ 20. Воден именно  от подобна омраза, Станишев е готов да превърне Парламента в крепост,  охранявана от полиция и жандармерия за времето на неговото управление. А самият той, заровил се в собствената си реалност и жажда за власт, дори не се досеща, че политическият му край може да е подобен на този на Елена и Николае Чаушеску, защото той управлява по сходен начин. Подобна ситуация е неизгодна за организаторите на прехода, защото поражда в обикновения човек въпроси за реалната същност на промяната, защото децата на управлявалите от БКП по същия дерибейски начин властват и днес. Отговорите на подобни въпроси са доста неприятни, а могат да застрашат икономическото статукво. За да не се случи това, Сергей Станишев ще приключи политическата си кариера. И въпреки че много облагодетелствали се от началничеството му твърдят, че е подготвян за велики неща, се оказва, че подготвян и подготвен са две различни неща, и вместо за Брюксел може да му се наложи да мисли за Биробиджан.  Причината е, че той вече е обзет от манията на властта, но същевременно е неинтелигентен и лишен от способности за оценка на ситуацията и в истерията си вече е породил сериозна дестабилизация.

Политическият край на Станишев ще се случи както поради неговите собствени грешки, така и благодарение на усилията на Първанов и организацията, която в момента придобива форма. Те изглеждат консенсусни и говорят за диалог, за съгласие, за изпълнение на поети обещания, и е много възможно факторите на властта в България вече да са направили своя избор.