Докато четете тази лекция, в съзнанието на всеки ще изникнат конкретни и натрапчиви примери за информационната война, която Москва води против България, но и за начините й на осъществяване.

Faktor.bg публикува този текст на известния с крайните си руско-националистически, имперски и антизападни позиции идеолог на Кремъл Александър Дугин, защото обяснява технологията на руската пропаганда и ролята й за промиване на мозъци. Лекцията е  свидетелство за тактиката на информационната война, която Русия прилага срещу западната цивилизация.

Александър Дугин, лекция пред Младежката организация на Евразийското движение

Днес съществуват огромен брой начини за информационно въздействие. Много изследователи имат своя класификация на начините за водене на информационна война, но най-пълна и прагматична е тази на професора от Дипломатическата академия към Министерството на външните работи на Русия Игор Панарин.
От целия възможен спектър на информационно въздействие той смята, че….
Ефектът от използването на лъжлива информация е кратковременен, ограничава се до период, в който пропагандното действие се осъществява в условията на информационен дефицит.

„Залепване/слагане на етикет“:
 Този способ се състои в избор на оскърбителни епитети, метафори, названия, имена и така наречените „етикети“ за обозначаване на човек, организация, идея, каквото и да било социално явление.
Тези етикети предизвикват емоционално негативно отношение в хората, асоциира се с долни постъпки и, по този начин, се използват за опорочаване на личност, изказвани от нея идеи и предложения, организации, социални групи или тема-предмет на дискусия в обществото.

„Пренос“ или „Трансфер“: 
Същността на този способ се състои в изкусно и ненатрапчиво, и незабелязано за мнозинството от хората разпространяване на авторите и престижа на неща, които те уважават и ценят върху това, което им се поднася от източника на пропагандата. Използвайки „трасфер“ инициираме асоциации, формираме асоциативни връзки с някого или нещо, което има ценност и значимост за обществото.

„Позоваване на авторитет“:
 Използват се изказвания на личности с висок авторитет или обратното-такива, които предизвикват отрицателни реакции у категорията хора, към които е насочено манипулативното въздействие. Целта е да бъдат постигнати доверителни отношения с адиторията. В качеството на такива групи на влияние могат да бъдат известни политици, културни дейци, известни актьори, бизнесмени, преподаватели и експерти.
За да се постигне ефективност е нужно да се отчетат следните фактори: доверие към представителя на групата за влияние, неговата известност, високият му пост (в миналото или настоящето), неговата близост с целевата електорална група.

„Подреждане на картите“: 
Подбират се и се поднасят само положителни или само отрицателни факти и аргументи, като в същото време се премълчават противоположните на съответната теза. Основната цел на този подход е едностранно представяне на фактите, доказателствата и аргументите, за да се изтъкне привлекателността или напротив-неприемливостта на определена гледна точка, политическа програма, идея и т.н.

„Об вагон“:
 Използват се само съждения, изказвания, фрази, изискващи еднообразие в поведението, създаващи впечатлението, че „така правят всички“.
Обратен ефект – подава се такова количество негативна информация по адрес на определена личност, така че тя да постига точно противоположния ефект и вместо осъждане, личността да започне да предизвиква съчувствие.

Принцип на контраста:
 Една информация се поднася на фона на друга. Истината е наполовина. На публиката се поднася само част от достоверната информация.
„Осмиване“:
 При използването на този подход на осмиване могат да бъдат подложени както конкретни лица, така и възгледи, организации или тяхната дейност, различни групи, срещу които се води информационна война. Изборът на обекта за осмиване се осъществява в зависимост от целите и конкретната информационно-комуникативна ситуация. Това позволява да се достигне и усили ефектът от информационно-психологическото въздействие върху целевата аудитория.

Слуховете като начин за водене на информационна война:
Съществуват предпоставки от социално-психологически характер, подпомагащи разпространяването на слухове. 
Провокациите като технологии за водене на информационна война:
 При отсъствието или недостиг на събития, които могат да служат като информационен повод, те се създават целенасочено.

„Завземане на медийно пространство“:
Състои се в това, че се организира работата на определени медии и в същото време не се дава възможност на други да придобиват влияние на информационното поле. По този начин потребителят получава информация само от тези медии и смята, че те я единствено вярната.

„Разпространяване на твърдения“: 
Разпространяват се различни твърденшия, които се представят като факти, при това се подразбира, че те са „самоочевидни“ и не се нуждаят от доказателства. Те могат да бъдат както достоверни, така и измислени.

„Принуждаваща пропаганда“:
 Използване на думи и изрази, които имат заповеден, принудителен характер. Например в предизборните кампании често се използват призиви от типа: „Гласувай за…“ или „Избери“.

„Обществено неодобрение“: 
Използва се за създаване на илюзия за неодобрение на едни или други действия от страна на обществото. Основната задача на този способ е създаването на негативен образ на даден политик, кандидат за определена длъжност, група. Често се осъществява чрез изказването на различни „групи на влияние“, „представители“ на определени групи от населението, различни социологически изследвания.

„Директно опровержение“:
 С него директното се опровергават всички елементи и твърдения на пропагандата на опонентите.

„Игнориране“:
 Игнорират се елементите и темите на другата страна, основавайки се на предположението, че негативна тема, която се подхване в опит за опровергаване или менажиране ще донесе повече вреда. Най-ефективен е този подход в случай че другата страна няма ресурс за „раздуване“ на темата, а също така ако негативната информация е с високо ниво на достоверност.

„Нарушаване на логическите и времеви връзки между събитията“:
 Използва се, за да бъде намален ефектът на въздействие от страна на опонента, а също така за създаването на илюзия за определени тенденции и ситуации. Така, от определени негативни факти може да се създаде лъжливото усещане за негативни тенденции.

„Подмяна на източника на съобщението“: 
Използва се, за да се засили или напротив, да се намали доверието към определена информация. Например, за да бъде предизвикано подценяване на определен факт се използва източник, който не заслужава доверие и напротив – за да се избегне предположението, че източникът има някаква изгода от определено твърдение съобщението се представя от името на източник, който е „дистанциран“ или „независим“.

„Формиране на обкръжение“: 
Методът се състои в това специално да бъде формирано информационно обкръжение на определен факт за засилване или, напротив, снижаване на ефекта и степента на доверие към него. Например, ако истински факт се „поднася“ обкръжен от лъжлива информация, то това снижава доверието към него.

„Подценяване значимостта на темата“: 
Акцентира се върху тези елементи от събитията или темата, които имат най-малка позитивна или негативна окраска, споменаването и мимоходом или директното и „покриване“, използването на неутрални или противоречиви коментари спрямо нея.
Освен изброеното дотук, активно се ползват така наречените „рейтинги“. Методът се състои в това някаква „независима“ организация да публикува собствен „рейтинг“, например, „рейтинг на корупцията“, „ниво на бедност“ и по този начин да манипулира населението. Като резултат у гражданите се формира необходимият стереотип и политиците ще могат да провеждат необходимата им политическа линия, опирайки се на фалшифицирана информация и подкрепата на излъганото население.
Особено внимание искам да отделя на една силно разрушителната технология известна като 

„Прозорецът на Овертън“:
Джоузеф Овертън е описал, как съвършено чужди за дадено общество идеи се изваждат от кофата за отпадъци на общественото презрение, „избелват се“ и в края на краищата, се закрепват законодателно.
Според „Прозорецът на възможностите“ за всяка идея или проблем съществува определен „прозорец“. В неговите рамки идеите може да се обсъждат или не, открито да се подкрепят и дори да бъде направен опит те да се превърнат в закон. „Прозорецът“ се придвижва, така че ветрилото на възможностите да се променят от „немислимо“, тоест съвършено чуждо на общоприетия обществен морал, до „актуална политика“ тоест, до широко обсъждано, възприето от масовото съзнание и закрепено със закон.
Това е най-опасната технология, позволяваща да бъде легализирано абсолютно всичко. След нея се случва окончателно унищожаване на традиционните, общочовешки обществени ценности. Много медии участват активно в подобни информационни атаки, унищожавайки етиката и морала.
Главната опасност на всички тези способи за водене на информационна война е в това, че 

няма видими признаци за тяхното разрушително въздействие

 Тези технологии се „внедряват“ в информационната среда скрито, затова и населението изобщо не си дава сметка че е подложено на някакъв тип въздействие. 
Затова и в обществото, а което е по-лошо, и във властите, не се появява усещане за опасност и съответно не се включват никакви механизми за защита.
Това се случва по редица причини, но основната е, че хората нямат представа за това какво представлява информационната война.