Илиян Василев

Както сполучливо коментира един базиран в Англия политолог - с Матис си тръгва последният възрастен в детската градина на Белия дом. Матис беше надеждата на много правителства и хора, както в Америка, така и по света, че САЩ ще продължат да спазват ангажиментите си и солидарността със съюзниците. Не става само дума за НАТО, а за съюзници по целия свят, които през всичките години са били редом до Америка в конфликти далеч от границите си.
Мнозина вярват, че оставката на военния министър поставя 

началото на края за Тръмп,

 при всички случай началото на процеси, които ще завършат с развръзка. Ясно е, че президента Тръмп и Америка не са тъждествени понятия. Изобщо не става дума за разминавания между демократи и републиканци, а между традиция, базисните ценности, от една страна и Тръмп, от друга.
Не бързайте да отписвате американския президент - той е изключително ловък играч и думите му заразяват съзнанието на мнозина американци с прости обяснения на сложни въпроси.
Ето, те са бедни или недостатъчно богати, то това е защото Америка хвърля трилиони за битка за някакви интереси на трети страни, а не  за американски жизнени интереси. И понеже той е президент, той определя какво е американски интереси.
Историята, която той продава на обикновения американец има своите привлекателни черти - като Америка се прибере у дома си, нещата ще се самооправят и тези трилиони ще потекат към домовете на обикновените американци. Този популизъм не е никак случаен, той е носеща конструкция на много по-опасен феномен - демонтажа на глобалната система от ангажименти на Запада, 

връщане към периода "спасението по единично"

Не е само въпрос на личностни разногласия, както стана ясно между Матис, съветника по националната сигурност и държавния секретар от една страна и Тръмп, от друга, или разминавания в идеологически възгледи, нещата са фундаментални. Тръмп не признава никакви ангажименти преди него - смята, че светът започва с идването му на власт. Той е новият Месия на Америка..
Представяте ли си какво му е било на този горд генерал от морската пехота, който цял живот е възпитаван в духа на мъжката дума, на солидарността, че не можеш да изоставиш боен другар по средата на битката. Тръмп сега изоставя не само мирните афганци и сирийци, не само кюрдите, които са предавани вече много пъти, не само Израел, който оставя сам да се справя срещу иранската заплаха и Асад, но се предават съюзниците в Сирия и Афганистан, защото там воюват хиляди войници на НАТО, които рискуват живота си в името на това да пазят света от радикален ислям, от терористически клетки.
Оценката му за края на ИДИЛ е не само абсурдна, тя издава делюзия, липса на здрава собствена преценка. Още по-абсурдна е тезата, че 

това е битка на Русия,

 която тя трябва да бъде оставена сама да спечели, а не битка на Запада или на САЩ. Като че ли европейския тероризъм и връзките му с ИДИЛ са абстракция.
Изоставя съюзниците си в Сирия, обрича  ги с оттеглянето на войски от Афганистан - съзнава, че с два пъти по-малко войски - всички са обречени. 

И това е убийствен удар в гръб! ИДИЛ за него вече не са глобална, а локална терористична заплаха, която трябва да се бори с огради, само в рамките на националните граници.
Обърканите му интерпретации за излизането от Сирия, смени версиите в продължение на по-малко от 24 часа, решенията взети срещу съветите на практически всички основни институции в сферата на сигурността, и тезата не е наша работа да защитаваме други страни срещу "техните" врагове означава само едно:

 при САЩ на Тръмп - член 5 на НАТО е условен

Въпросът е защо сега, когато позициите му са разклатени?
Няма никаква логика, точно в момента, в който разследването на Мълър се насочва към Тръмп лично - проектът в Москва, да разтърсва истаблишмента.
Има само едно обяснение - играе покер и залага всичко, за да вземе инициативата и насочи дебата в удобно за него русло. Или има външен фактор, който не може да пренебрегне.
Дошъл е pay day, денят в който трябва да си плати.