Проф. Кръстьо Петков

Обръщението на проф. Михаил Мирчев към гилдията на електоралните социолози – да спазват правилата и стандартите, заложени в Етичния кодекс, приет от БСА , засега остава едно добро пожелание. Не защото е лишено от смисъл, а поради липса на механизми, които да принудят ръководителите и говорителите от социологическите агенции да се придържат към професионалните норми в полето на конкуренцията:

Първо, няма механизъм за вътрешна саморегулация, който да позволява онези, които срамят занаята, да бъдат лишавани от правото на принадлежност към професионалната общност на демоскопите. Саморегулацията е заменена с кампания за взаимно публично оплюване, което още повече срива и без друго силно пострадалия имидж на свръхактивните в своята медийна  активност  социолози. Призивите за групов отказ от занаята след предстоящите извънредни избори /12 май,2013 г./ са нереалистични, а драматичните закани за аутодафе на сертификати, ако не се потвърдят прогнозните резултати, са

нелепи и се приемат с присмех в обществото

Второ, критериите за оценка на валидността на използваните методи за проучване на електоралните нагласи и интепртетация на резултатите са подменени. Вместо да следват принципите и изискванията на теорията и практиката на емпиричните социологически изследвания /ЕСИ/, повечето агенции са изработили каталот от удобни, лесни и евтини за изпълнение теренни сондажи – например, повърхностни/телефонни интервюта; квотни/дирижирани извадки;корекционни коефициенти на многократно използвани стартови/първични данни и др. Тези „иновации” са продукт и „завоевание” на многогодишната безнаказана комерсиализация на електоралната социология, която хвърли сянка върху цялата социологическа наука. И което е още по-тревожно, поставя под съмнение мотивацията и репутациата на новите поколения социолози.

Трето, агресивната/безскрупулна  надпревара за доказване на конкурентни предимства сред  клиентите на социологическите агенции- политически партии, медии, международни институции и др. Публична тайна е, че ако една партия или коалиция желае да убеди своите симпатизанти и опоненти, че влизането и в парламента е сигурно, тя търси , поръчва и купува доказателства от демоскопския пазар. Така той от професинален и строго научен се превръща в амбулантен, в подобие на битак, където може да си купиш всякакви ментета и вехтории. Толкова е съблазнително да се печели по този спекулативен начин! А не -  чрез трудоемкия модел на  добросъвестно и проверимо сондиране на съответния сегмент на настроенията на потребителите и участницитите в маркетинговите състезания  - на полето на политиката и търговията.

Не твърдя, че професионалната

деградация на електоралната социология

е заслуга на всички колеги, отдали се на този занаят. Има и изключения, но дотук  те са безсилни да променят статуквото.Не бих обяснил очертаващия се провал на цялата мини-гилдия на демоскопите с  липсата на професионална компетентност. Обратно, всички дипломирани социолози с години са усвоявали в университетите тънкостите на занаята,много от тях са специализирали в чужбина, партнирали са на водещи експерти в престижни международни проекти.

 Но когато работата опре до социологическа диагностика и прогностика в предизборни кампании учебниците  и етичните кодекси се захвърлят встрани. Настъпил е моментът на жътвата, т.е. печеленето на пари на принципа „Ден година храни!”. Острата конкурентна ситуация събужда неподозирани страсти и емоции – недопустими за представителите на една строга, количествено проверима приложна наука, каквато е електоралната социология.

Но и това не е всичко. Разполагайки с недостъпен за другите експерти информационен капитал, електоралните социолози с охота приемат да играят паралелно още две публични роли /наред с професионално присъщата им роля на изследователи и неутрални анализатори/:

Първата е на публични гадатели. Иначе казано-на социални астролози. Отдалечавайки се от базата данни, разчитайки предизборната ситуация не по научни индикатори , а по звездите на политическия небосклон, те пророкуват необратими развития на масовите настроения, или пък вещаят съдбоносни обрати. Зависи кой колко плаща за астросоциологическите предсказания. 

Ако не вярвате, направете кратка съпоставка между десетките версии за „сигурна, разгромяваща победа на ГЕРБ”; „изравняване на силите между БСП и ГЕРБ”, „възход на конгломерата ДБГ”, „срив на ДСБ” , „малшанс за новите/малки партии”и т.н. Фактът, че тези внушения се правят в медиите и от явни шарлатани, самообявили се за електорални социолози, не изменя впечатлението за професионално неадекватната / поддържаща, пристрастна/  роля, която са приели да изпълняват демоскопите.

Втората – неприсъща и недопустима роля – е треньорската. Не от вчера електорални социолози с утвърдени имена се наемат в партийните грандклубове, приемайки да бъдат технически кондсултанти, играещи треньори и дори участници в листи. Като граждани те имат право на подобен избор. Но никак не можа да си обясня „иновативната” комбинация „социолог и изследовател - той и депутат от дадена партия”. Или: „бивш съветник и пристрастен коментатор на една партия-днес претендент за върховен съдник на цяла една гилдия”!

 Затова тези дни слушаме и четем взаимни обвинения в липса на професионален морал, апели за добросъвестен прочит на базисните данни, притискане на конкурента с неудобни въпроси за минали и настоящи пристрастия към каузата на щедри клиенти, медиини провокации и пр. и пр. 

В този контекст следващият, много важен апел на проф. Мирчев: да се  спре персоналната война в колегията, също няма да бъде чут. Поне до 12 май, когато ще стане ясно, кой какво е заработил: на полето на дисциплината „Електорална социология” и на социологическата Борса, в която се превърна същият този приложен клон на науката.

 За да се пресекат бъдещи рецидиви , добре е да заработи  Публичен регистър на диагнозите и прогнозите на агенциите, занимаващи се с проучване на електоралните нагласи. От изявлението на проф. Мирчев разбирам, че той в личен/творчески  план следи и сравнява модулациите в публично обявяваните резултати. Институционалното решение е тази аналитико-контролна дейност да се извършва и от БСА.

В заключение- още една рефлексия на кризата в електоралната социология. 

„Респондентите лъжат социолозите, те на свой ред – политиците”,

изрече проф. Михайл Мирчев в едно свое интервю. Дотук срещнах само една реакция от неговите колеги – че имало методи как да се отчете изкривяващото влияние на въпросния феномен за емпиричната/битова лъжа. Познати са подобни техники, те се прилагат и у нас, главно при международни изследвания /напр. в сравнителните проучвания ESS, които се правят на всеки три години/. Но това са скъпи и времеемки прийоми. В скоростната надпревара между демоскопските агенции в навечерието на изборите едва ли някой обръща внимание на методически корективи. 

Съревнованието не е по трасето на научната  добросъвестност, а по противоположното: на комерсиално-политическата изгода! Рано или късно този парасоциологически абсурд ще полечи своята обществена санкция и законова регламентация. За съжаление, това може да се случи вън от социологическата общност, показала дотук абсолютна непригодност за професионална саморегулация! 

Поправителна сесия  обаче няма да има!