Защо БПЦ е срещу Истанбулската конвенция и джендърите, но не е против педофилите в Семинариите и хомосексуалните връзки на известни представители на клира?

Димитър Иванов


Докато светът научава огромния по мащаба си и историческото си значение факт, създаден в Православието под патронажа на Вселенската Патриаршия – раждането на нова независима Поместна православна църква в Украйна чрез провеждането на невиждан в най-новата история на човечеството Обединителен събор, Българският синод не изпадна в типичния си дълбок зимен сън, а направо влезе в 

състояние на небудна кома

БПЦ е наркотизирана и наркотизираща се институция със смесена уникална диагноза на делириум, съвместен с абстинентен глад. Най-яркия образ на Българската Патриаршия го придава самият нейн Предстоятел – патриарх Неофит, който е напълно отсъстващ от всичко и като че ли най-вече и от себе си. Той е превърнат, изглежда със собственото му съгласие, в една недобре поддържана кукла на конци с различни кукловоди за различните сцени. Един за Синода, друг за Митрополията и трети, но най-важен, за обществено-политическия живот в страната. Жалко, но това състояние на патриарха-агент на ДС е тежко заболяване на цялата Православна църква в България!
Прекрасна възможност. В навечерието на Поместния събор в Киев Българските патриарх и синод заседаваха и проведоха тази седмица своята  Зимна синодална сесия, предвидена да продължи 5 дни, но не би, трая само 4. А преди години при болния и престарял патриарх Максим тази сесия беше около 25 дни. Една справка: при Максим Синодът заседаваше около 65 пъти в годината, с по около 40 параграфа в протокол от заседание, а при наследника Неофит Синодът заседава около 20 – 25 пъти в годината с по около 8 – 9 параграфа в протокол от заседание. Преди регистърът на входящата поща за Св. Синод отразяваше около 3800 – 4500 документа, а днес около 450 за цяла година. Изходящият дневник е още по-срамен. Тази обратна тенденция говори достатъчно сама за себе си, а страшното и летално дори за БПЦ е, че когато светът е вече в огромна свръхдинамика и хибридна война нея я няма – не съществува по никои жизнени показатели.

Дори църковно-политическите събития в Украйна и справедливата и заслужена награда – автокефалията на големия украински народ не провокират събуждане в българските, представяйте си, “духовни водачи”. Нито са духовни, нито пък водят нещо към друго нещо. Превърнали са се по думите на приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений в 

“Напълно празна работа”

 Срам! Позор! Резил! А ужасното е, че вече са и поразяваща зараза! И на този институт на погрома и безсрамието държавата, ние – данъкоплатците, нейни граждани ще плащаме издръжка по държавния бюджет. Абсурд! Закон е нужен, но специален Закон, който да предвиди действие на Вселенската Патриаршия за спасение на православната вяра и църква в България чрез определяне на духовни синдици, иначе тя като Майка–Църква ще го стори сама – не по Закон, а по Канон – тоест по Международното право и Църковното.
Причина за тези и други ми съждения е тоталната продължавана липса на интерес и отношение към всичко, дори и към спасението на собствените им души архиерейски. Синодът е в постоянстващо потвърждаване на духовното престъпление – духовен геноцид над българския народ. Това се случва с жестокостта на вредни действия и вредни бездействия, без значение от наличието или отсъствието на съвест.

В Украйна хората се молят, живеят своята вяра, страдат за нея, свидетелстват Евангелието на Христа Господа и се борят в Негово име, а българските владици само надебеляват, стават огромни тежки тела от тлъстина и все повече и повече се дезинтересират от всичко. Ние – християните пък най-не ги вълнуваме. БКП и подчинената й ДС, и полит-икономическата върхушка на прехода, която също е с комунистически генезис успяха с унищожението на своя идеологически враг – Православната църква и я превърнаха в отвращаващ маргинал, а тя не проявява съпротивителни сили, защото 

нравствено предаде Бога

Нито преди, нито по време, нито след Събора в Киев някой от БПЦ-то излезна и каза нека да е успешно делото за общото благо или нека е в име Божие. Не! Нищо! Че и благословиите вече ли не ги ползват?! В Украйна бе избран църковен предстоятел, ръководител на Автокефална Църква, а у нас никой и нищо не произнася. Трагедия! Негово Блаженство Архиепископът на Киев и Митрополит на цяла Украйна, включително и на Крим, и на Донбас е млад човек на 39 години, а е вече професор по философия и е бил ректор на Киевската духовна академия и никой ли няма смелостта да му каже: да е здрав, да има кураж и да успее за добруването на народа му?! Не може ли да се помолите и за Митрополит Епифаний, който е първия автокефален Киевски митрополит и ще води многобройната украинска нация по пътя на Христа?! Покажете съпричастност и солидарност поне в радостта, иначе ние знаем, че в страданието не можете! Направете го поне заради българските християни, които са радостни от този факт, владици, владеещи имоти, но не души!

Безумно е да се говори за “каноничност” и да се учи на такава патриарх Вартоломей, който е доктор на науките по Църковно право от хора, които са символ на антиканоничността и на антихуманизма! Един български митрополит говори пред българска медия, но от думите му се разбира, че на този митрополит, над когото не му било оказвано въздействие и натиск по неговите думи, в главата си чува много гласове и те всичките са: “Говорить Москва!”. Същият този митрополит, който е владика на Видин в това си интервю дори грузинците ги праща да са на подчинение на Московската Патриаршия, позовавайки се не на правдивото, а на историческо събитие и на исторически персонаж, което е тотална демагогия. Същият този Даниил Видински, който е голям радетел на каноничността и безкомпромисен ревнител на църковната акривия как се поглежда в огледалото, знаейки, че бе герой в трагедията около свръхжестокото убийство на свещеник Стефан Камберов, който Синодът на дядо Пимен канонизира за новомъченик. Покойният митрополит Натанаил този свой дякон Даниил го награди с епископство, а за да са нещата още по-чисти след изчезването на цялата документация от Прокуратурата в Благоевград и не без помощта на агент Гоце Даниил замина за викарий в Америка. Сега той изрича мислите, които Йосиф – митрополитът за САЩ, Канада и Австралия не може да си позволи да произнесе. Този ревнител за правдините и закона е син на директора на Народната милиция на Смолян и е добре подготвян партиен кадър в Църквата чрез труженика с многотомните трудове от досиета на агента от ДС Натанаил неканонично Неврокопски, избран в автобус, от свещеници, събрани от страната, а не от епархията. Но  Дядо Даниил е нов герой на българската църковна слава, с кърваво минало и бляскаво бъдеще, но миналото, то преследва, а и говори. “Гласовете ви чувам”, нали?! Транфиланктите са една възможност за справяне с някои проблематики на менталното здраве. 
Скоро в Синода се очаква канонистът Даниил да оглави Комисия, която да провери каноничността и легитимността по Закон и Устав на избора на неговия хаджидимовски брат Серафим за Неврокопски митрополит и на изборите за епархийски избиратели, касирани по 10 пъти. Очакванията от Комисията са да обяви, че единствен каноничен, дори и по Данииловите канони, Неврокопски митрополит на БПЦ е дядо Йоан Роженски, който е в общение с новата автокефална Църква.

И докато има такива очаквания в Синода, има очаквания и към него, даже и от последните заседания се създадоха много такива очаквания. Голямо бе очакването Синодът да се произнесе по църковния украински въпрос, но не би. Защо?! Защото канонист и то със съвест (по неговите думи) се оказа само дядо Даниила, който пък бил на заседание като стара развалена радио-точка, която на определени времеви интервали повтаряла: “Говорить Москва!”, “Говорить Москва!” и това активирало дяда Гавраила, който като чувал сигнала веднага изисквал синодът наш да се притичва на „помощию Москву на фронте Украинскому”. Но разкрития за някакви апартаменти и купувачКи на апартаменти преборвали тези напъни. А третият от групата на Специалния отряд за московски поръчки – дяда Йоана Варненский и Великопреславский (винаги с “и” и “й”, поради мащабността на епархията не на владиката),  бил зает с друго – с ухажването на всичките синодали (не за да го избират за патриарх, не), за да ги кани за своята годишнина. Чествания всенародни и големи се предвиждат и с огромно многостепенно и обилно меню - сутрешна закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря и две среднощни хранения на гостите и домакина по повод, че владиката Йоан (за който се говори, че му викали на прякор “Дебелан”) навършва 50 години. Тоест става на възраст, отговаряща на изискването на достоизбирам за патриарх. А това е голяма радост, която трябва да се отпразнува – има голям шанс заточението на дяда Йоана във Варна да приключи и той да се върне, да си се прибере в Софията, а не в Ямбол, откъдето е родом.

Важното събитие за страната в първите шест месеца от следващата година е визитата на Негово Светейшество Светия Отец Папа Франциск I. Тази тема също е присъствала значимо в дневния ред на синодалните заседания. Св. Синод през 2016 г., когато се провеждаше Светия и Велик Събор на Православната църква на о-в Крит по писма на митрополитите Николай и Гавраил отказа участие с мотива, че в предсъборните документи се предвижда съборна тема “Отношенията на Православната църква с другите християнски църкви” и присъствие на представители на Католическата и Англиканската църква, а според българския синод

други църкви, освен Православната няма

 През 2002 г. пак Николай, но тогава като епископ в София, при посещението на св. Папа Йоан Павел II провеждаше публични акции срещу папската апостолическа визита и бе заключил олтара на катедралата “Александър Невски”, за да не може папата да влезе вътре и да го оскверни с присъствието си.
Но сега е друго: българските владици богатеят финансово с пари от Европа и затова ще си мълчим. Папата е гост на Правителството и Синодът няма нищо общо. Само ще приеме папа Франциск на патриаршеска аудиенция в Синодалната палата, макар че тя вече е позорно известна сред духовниците като Скандалната палата. И сега не е ясно кой кого ще мърси. Папата Синода или неокъпаните дебелеещи владици високия гост. Ето този въпрос за посещението в Синода за среща с Неофит е била сериозто обсъдена. Въпреки, че Франциск идва по покана на премиера Борисов и Католическата ЦЪРКВА, която също се оглавява от агент на ДС с псевдоним “Артур”, то Синодът агентурно ще сътрудничи (сигурно по канона Даниилов).
Тъй като в практиката на синодалните приеми се предвижда турско кафе, троянска сливова ракия и бонбон или локум (според календарното време – пост или блажно) сериозно се е обсъдило от българските владици дали папа Франциск пие турско кафе и тъй като не било добре известно на Синодалната канцелария, то Св. Синод решил вместо турско кафе да се сервира български чай с български билки. Колко патриотично?! Вероятно билките ще са типично наши като мащерка, чубрица, самардала, бабина душица, дяволски нокът и понеже в Синода не остана вече Свети Дух (не билка, а третото лице на Св. Троица) ще прибавят обикновен, но наш – български сминдух. Браво на епархийските билкари от синодалната задруга на билкарите.

Синодално решение е: на Папата чаят да му сервира старшият митрополит на БПЦ Йоаникий Сливенски, който има над тридесетилетна отлична практика да разлива чая на заседанията на Св. Синод. Подаръкът на БПЦ за госта също ще е тематичен. Тъй като Московският патриарх Кирил при посещението си при Си Дзинпин в Пекин му подарил самовар, защото не е православен, то и Българският синод ще поднесе изящен самовар, поръчан чрез архим. Теоктист (представител на БПЦ в Москва) на фирма “Софрино”. Св. Синод е решил да подари на Франциск портрет на Българския патриарх Неофит, а не икона, заради това, че бил еретик.

Какви значими решения от нашия “богомъдър” Свети Синод?! А били изготвили становище, подкрепящо трансплантациите. Медиите да погледнат в архивните си материали и да видят, че Св. Синод е приел такова становище още в 2006 г., а днес само отново го предоставя на общественото внимание по молба на здравния министър Ананиев. Ако Синодът трябваше сега да се произнася по биоетичен въпрос на вярата, вероятно до година, две ще го състави.

А иначе пътуват българските владици, пътува и Даниил Канонов по Европа, пътува със съветничката на Синода до Брюксел, за да обяснят как Европа, благодарение на ЕС вече не била християнска и колко е лоша за християните Истанбулската конвенция. Айде бе?! Че точно Мария Кьосева ли ще оплюва конвенцията, а защо питаме, тя си знае. То стана като цялата българска църковна история. БПЦ е срещу Истанбулската конвенция и джендърите, но не е срещу педофилите в Семинариите и хомосексуалните връзки на известни представители на клира, които дори демонстрират гей-връзките си и не се притесняват. Преди да обвиняват Европа, защото е лесно – да изправят собствените си редици в Синода и в клира, защото е трудно.

Нека Украйна е честита от духовния си подем и църковно-национален възход, а България дано възвърне някогашното си духовенство от периода на схизмата, избито след 9-ти септември 1944 г. при комунистическата “автокефалия” от 1945 г.!