Никога, наистина никога, няма да поискам „възродителен процес” за българските путинофили или русофили

Александър Йорданов 

„Най-важната защита на правата на българите зад граница е да могат да се върнат в една независима и свободна България.” Това заяви вчера  президентът Румен Радев в цинично обръщение към българските граждани. 
Кое не е независимо и свободно днес в България ? От какво и от кого ще ни прави независими Радев? От българските граждани в чужбина или от парите, с които партиите подкупват гласоподаватели в България? По какъв начин подкупният катун  и подкупните българи у нас гарантират независимостта ни, а българите от Бурса или Ванкувър не я гарантират? Та трябва да им се отнеме правото на гласуване, т.е. на „намеса”, според Радев,

в българската „независимост”

Цинизъм е, че почти цялата вчерашна реч на президента Радев визира главно българските граждани и техните наследници, които комунистическият тоталитарен режим прогони от България през 80-те години.  Тези хора не са „изселници”, както ги нарича част от българската журналистика, а и някои неизживели комунистическите си рефлекси български политици. Тези хора са просто хора, човеци, български граждани, репресирани незаконно  от тоталитарната комунистическа власт и ако и ние сме човеци, а не радевци или валерисимеоновци или сидеровци, то ние дължим на тези хора едно ОГРОМНО ИЗВИНЕНИЕ.  Един поклон до земята, заради страданието, което от наше име е сторила просташката комунистическа власт. И когато става дума за тези хора, за тези човеци,  ние трябва да започваме всяко наше говорене за тях с:  „Извинявайте, простете!” 
Днес Радев и радевци се опитват 

да възродят в „законна” опаковка гнусният „възродителен процес”

Да завършат „делото” на престъпника Живков и тези, които го обслужваха, като напълно отнемат правата и свободите на прогонените наши сънарнодници.  Те нагло лъжат, че Турция се намесва в българската политика. Истината е, че  през последните 73 години, след злокобната дата 9 септември 1944 година,  единствената държава, която се е намесвала, намесва се и днес в българската политика,  е Русия – в миналото СССР. Фактите са толкова много, че хартията на печатницата в Костинброд няма да ни стигне да ги опишем. Достатъчно е да кажем известното: СССР и Русия монтираха у нас марионетни правителства, марионетни  министри и депутати, марионетни бизнесмени, които овладяваха и продължават да владеят ключови отрасли на българската икономика. И които правят така, че България да е от бедна по-бедна. 

Причината за българската бедност е дружбата ни със СССР и Русия

 Всички останали европейски държави, които не са „дружали” по начина по който ние „дружахме” със СССР и дружим днес с Русия, са далеч преди нас по стандарт на живота. В тях такава бедност няма.  Безспорен е фактът, че България е член на Европейския съюз, но продължава да бъде зависима от Русия.

Не от Турция, а от Русия. Държавите от Европейския съюз ни помагат да си стъпим на краката след  катастрофата на „българо-съветската дружба”.  Но ние лъжем Европа прехвърляйки тези пари в руска посока. С европейски пари пълнят гуши фирми свързани с Русия. Затова и така бавно се „оправяме”. Затова и преходът у нас не е като в другите европейски държави. И ако един български президент не вижда това, не го разбира, то тежки и горчиви дни очакват народът ни. А още по-страшно е, ако го разбира и сам го промовира. Тогава са  заплашени българската национална сигурност, интереси, свобода и независимост. 

За първи път от 26 години на последните избори български граждани живеещи в Турция решиха да гласуват различно от начина по който досега са гласували. Но колко пъти през прехода българските граждани живеещи в България променяха своя вот? За кого ли не гласуваха българите?  И защо живеещите в България могат да променят своя вот, а българските граждани в Турция не могат да го променят? Чувам отговор: защото на тях Ердоган им диктува как да гласуват.  А кой каза на българските граждани, че като гласуват за съветските граждани по рождение Андрей Луканов или Сергей Станишев, това не е „намеса” в българските избори, в българската държава.  Значи съветски граждани по рождение можем да издигаме и да избираме за политици, но родени в България  български граждани не могат да гласуват на български избори. Не могат да избират за политици български граждани? Странна логика. 

Истината е, че след като повече от две десетилетия  българските граждани живеещи в Турция гласуваха главно за Движението за права и свободи, а тази партия подкрепяше съветски граждани по рождение в управлението на България,  част от тези български граждани в Турция решиха на последните избори да подкрепят друга,  законно регистрирана в България, политическа партия.  Настана неистов вой, в който, колко жалко наистина, се включи и президентът Радев. А би трябвало да бъде „надпартиен”, гарант на единството на нацията, на конституционността.  Българските граждани, независимо дали живеят в Бурса или Ванкувър, са български граждани по рождение или наследници на български граждани по рождение. И имат всички избирателни права, които българската Конституция им дава.  

 Кое обаче прави „неудобна” тази партия, за която част от българските граждани живеещи в Турция гласуваха на последните парламентарни избори?  Прави я неудобна за Радев и радевци фактът, че тя е проевропейска и проатлантическа. Че бе една от първите, която заговори за независимостта на България от Русия. Че нейният лидер, а и тези, които са с него, осъдиха руската агресия срещу независима Украйна.  Че ясно заявиха, че Русия няма право да нарушава чуждо въздушно пространство, визирайки случая, когато руски военен самолет наруши въздушното пространство на натовска Република Турция. Но явно точно тук радевци ги стегна чепика. Защото те оставят с всяко свое действие или публично изявление, че 

работят за проруска политика, за проруски политически вот в България

 И това стана ясно още в предизборната кампания на Румен Радев, когато той се противопостави открито на европейските санкции срещу Русия, въведени  именно заради агресията на Кремъл срещу независима Украйна и анексирането на украинска територия. Но кой го упълномощи да говори срещу нашите, срещу европейските справедливи санкции срещу Русия?  България подкрепя санкциите на ЕС срещу Русия, защото те са единствения мирен и дипломатичен начин да се вразуми самозабравилият се режим  в Кремъл. Но защо след като Радев се обявява против санкциите, същевременно цинично твърди, че България е част от Европейския съюз?  Как така си част от Европейския съюз, а същевременно си против неговата политика на сигурност. Защото санкците срещу Русия са част от политиката на сигурност на Европейския съюз . И един президент на европейска държава би трябвало отлично да разбира това. И да не манипулира българския народ използвайки позицията, която заема. 
Но освен за „независимостта”,  Радев си позволи във вчерашната си реч,  

да говори и за свободата на България

Нямам спомен той да бе заедно с гражданите, които желаеха тази свобода и които изпълваха в началото на 90-те години площадите на България издигайки мощен глас за демокрация, за свобода.  Тези български граждани тогава – християни и мюсюлмани,  на които трябва да сме вечно благодарни,  разбираха тази свобода като премахване веднъж и завинаги на комунистическата и руска зависимост на България. Срещу тази зависимост българският народ осъществи своята демократична „нежна” революция. Но Румен Радев прие да бъде издигнат за президент от партията, която има за свое наследство престъпното минало на БКП и не се е разграничила  от него. Той прие да бъде кандидат за президент от партия, която поколенчески е потъпквала независимостта и свободата на България. Унищожавала е българи, които се борят за тази независимост и свобода. Но благодарение на свободата, която прегърнахме след 1990 година самият Румен Радев стигна чак до свободна Америка, за да научи това, което посмъртно нямаше как да научи в СССР или в Русия. Да научи как хора от различни етноси, с различен цвят на кожата, с различен майчин език, с различни политически възгледи, но заедно, обединени, защитават ценностите на свободата.  Как за свободата се воюва. Да научи как „желанията” на американския президент са действителни, само ако са желания и на американския народ. И този опит е изцяло обратен на този към който днес ни тласкат отново редица зависими от Москва български политици. Вчерашната реч на Румен Радев показа, че той започва все повече да копира Путиновият модел на управление.  А това застрашава независимостта и свободата на България. 

Категоричен противник съм на ограничаването на правото на българските граждани в чужбина да гласуват. Без значение в коя държава живеят.
Днес държавите се управляват от едни политици, а утре ще се управляват от други. Означава ли това, че когато дойдат на власт в някоя държава „удобни” на Радев и радевци,  политици, то тогава президентът ще промени позицията си?  В демократичните среди често съм чувал и чел призиви за изхвърляне на привържениците на политиката на Путин и Русия от България. 

Призивът: „чемодан-вокзал-Москва”,

 е изключително популярен в социалните мрежи.
Не скривам, че понякога и аз съм му симпатизирал. Но никога,наистина никога, няма да поискам „възродителен процес” за българските путинофили или русофили. Няма да поискам тяхното изгонване или изселване от България, дори и това да би донесло, а съм сигурен, че ще е така,  по-добри дни за отечеството ни. Нещо повече. Готов съм да защитавам и тяхното право да бъдат български граждани, да живеят където искат у нас, в Русия или по света, и да гласуват за когото си искат на избори в България. Защото точно това означават независимостта и свободата на България. Означават България да гарантира свободата на своите граждани независимо къде ги е отвяла съдбата или несретата. Независимо в кой край далечен са прокудени.  Чий чужд хляб ядат под чуждо небе.  

Категорично не приемам внушенията във вчерашната реч на българския президент. Знам, че ще дойде ден, когато няма да ме има, но ще бъда прав! И вярвам в този ден.