Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

В „Доклад за състоянието на националната сигурност на България за 2016 година”,  изготвен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание, за първи път в документ на такова високо равнище,  се излагат аргументи и факти, които водят към извода, че днешната политика на Кремъл е заплаха за европейската, респективно – за българската национална сигурност. Това е публично известно, за него е писано и говорено многократно, но за съжаление в малкото истински независими медии у нас. Във всички европейски страни темата е обсъждана не само в медии, но и на конференции, в двустранни и многостранни срещи на високо и най-високо равнище.  С други думи – агресивната политика на Руската федерация  след 2008 година ( агресията срещу  Грузия, довела до окупиране на грузинска територия и създаване на марионетни псевдодържави като Южна Осетия  и Абхазия) и особено след 2014 г. (агресията срещу Украйна, довела до окупация на украинска територия – Крим и дестабилизиране на Югоизточна Украйна чрез  опит за създаване по осетинско-абхазки „модел” на нови марионетни държави – народни републики), наистина поставя сериозен проблем пред цялата международна общност.  И ако се абстрахираме от историята и погледнем само към бъдещето,  то няма спор, че на народите и държавите не им е безразлично в какъв свят и в какви отношения ще живеят през XXI  век.  Политиката на Руската федерация непрестанно 

връща света към трагичното минало,

към катастрофическия за човечеството – с двете си световни войни, ХХ век.  И обратно, държавите от Европейския съюз, държавите от НАТО и България  като част от това „семейство”, са заинтересувани XXI век да е век на мира, спокойствието, сигурноста и благоденствието.  Днешната руска политика е пречка за сбъдване на тези надежди на човечеството.  Затова е толкова важно – не само в национален план или в контекста на  българо-руските отношения, че в официален правителствен документ се  прави анализ и се представят реалните заплахи, които руската политика „произвежда” днес срещу България и Европа. 

Оценки и изводи

Основният извод, който се прави в Доклада е, че „действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа”.  Описани са основните предизвикателства пред националната ни сигурност в резултат на водената от Кремъл политика и „засилване” на руските „военни способности и дейности”.
В Доклада се посочва, че политиката на Русия води до „трайно нарушаване на геостратегическия и военния баланс в Черноморския регион”. Посочват се фактите: „интензивното усилване и модернизация на руските военни способности на територията на незаконно анексирания Кримски полуостров” и „разширеният излаз на тази страна до акваторията на Черно море, вкл. до енергийните залежи в него”.  Докладът много убедитеблно води към извода, че заплаха за сигурността на България и Европа – заплаха изобщо  за световната сигурност, е обстоятелството, че Русия не изпълнява или „избирателно прилага” „фундаментални международни договори в областа на контрола на конвенционалните оръжия” и  „не зачита териториалната цялост на независими държави”.  Тези текстове  в Доклада визират руската агресия в Грузия и Украйна, окупацията на Крим.  Показателно е, че само два дни след излизането на Доклада и без пряка връзка с него, но водени от същото безпокойство и възмущение, делегатите на Четвъртия конгрес на Световната конференция на конституционните съдилища провеждан в Литва,   не допуснаха до участие  ръководителят на Конституционния съд на Русия Валери Зоркин. И аргументите им сякаш са почерпени от Доклада на българския Министерски съвет. Според  председателя на Конституционния съд на Литва  Дейнус Жалимус:  "в света няма друг такъв пример, в който съдебната власт да е толкова дискредитирана, каквото по същество е анексията на Крим - това е агресия и престъпление. Такъв прецедент няма в нито една друга страна...”  
В Доклада на Министерския съвет  на България се посочва също така, че прилаганата от Руската федерация тактика на информационна война и масовото използване на хибридни стратегии,  подкопава доверието и значително затруднява връщането към диалога и намирането на трайни политически решения, свързани със сигурността в Европа.  А за „задълбочаване на кризата”  в отношенията спомагат и „интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние чрез действия във военната, икономическата и културната сфера, представяни в някои случаи като равноправно и взаимно изгодно сътрудничество  и дори като помощ за защита на националната идентичност и суверенитет”.  
В тези наблюдения и оценки се разпознава позната руска политика– корупционните практики с АЕЦ „Белене” и т.нар. „Южент поток”, източването на български банки и други финансови ресурси на страната ни ( типичен е случаят с КТБ), монополното положение на българския пазар на редица руски компании. Независими анализатори многократно изтъкваха, че България продължава да плаща най-скъпия руски газ и горива в Европа. Според тях „горницата”  е около 6 милиарда лева годишно. 

  И може би още толкова  са в ръцете на български бизнесмени свързани с тях. Руска собственост са стратегически предприятия  у нас:  Лукойл, Булгартабак, БТК, Виваком, Мтел, КТБ, хотелски, търговски и аптечни вериги, отделни части от Черноморието ни, които  отдавна са се превърнали в руски анклави и в които се провежда умело насочвана от Москва заселническа кампания ( в Русия тя се пропагандира в много руски медии). 
Затова и отговорното отношение на държавното ръководство на България към  българските граждани предполага всички тези заплахи за националната ни сигурност  да бъдат публично оповестени, описани и респективно да се предприемат необходимите действия за тяхното ограничаване и ликвидиране в краткосрочен и средносрочен план. 
Докладът, в този смисъл, е само основата, фундаментът, върху който трябва да стъпи изпълнителната власт, за да реализира политиката на национална сигурност. 
И  затова той не трябва да се разглежда само като Доклад на сегашното правителство, а като  официален държавен документ, който ще ангажира и в бъдеще дейнността на българските правителства. Ако разбира се междувременно руската политика спрямо България и Европа не претърпи сериозни положителни изменения в резултат включително и на неочаквани събития.  

Реакциите

Пръв реагира, както можеше да се очаква, президентът Румен Радев.  Опита се за пореден път да изтъкне „заслугите” си за „подобряване на отношенията ни с Русия”.  Но точно това „подобряване” в светлината на наблюденията, оценките и изводите в Доклада, е по-скоро елемент от опасностите за българската национална сигурност. В специално интервю за Нова телевизия  Румен Радев преиначи съдържанието на Доклада с нелепото твърдение, че  в този документ никъде не пише, че Русия е пряка заплаха за нашата сигурност .  Тази позиция  е непонятна. Тя буди основателна тревога, защото се опитва да разграничи европейската сигурност от националната сигурност на България. Да постави България до Европа, а не в Европа. Всъщност това е кремълската концепция за бившите руски „зони на вляние”.  Те, според кремълските идеолози,  трябва да са еднакво отдалечени от Европа и от Русия – ако може по-близо до Русия,   да са в безтегловно състояние. Затова работи руската политика, но ние българите трябва да знаем за какво работят българските политици.  Защото, когато в Доклад със заглавие „заплахи за националната сигурност”   Русия се споменава ясно и многократно,  то  две мнения не може да има. И не е почтено българският държавен глава да се държи като „говорител” на чужда държава, на чужда на България и на Европа политика. Впрочем такова „падане на равнището” се наблюдава само при  молдовския президент (държава извън ЕС и НАТО) Игор Додон, който стигна дотам да се обяви против участието на молдовски военен контингент в  ученията на НАТО Rapid Trident 2017, които се провеждат тази седмица в Украйна. Естествено бе бламиран от молдовските военни на които той се явява по конституция главнокомадващ. Този епизод показва, че дори държава извън ЕС и НАТО, част от чиято територия е също окупирана от руски войски, е наясно откъде идват заплахите за сигурността на Европа. А както показаха последните скандални разкрития в Черна Гора и Р Македония  за руската заплаха за националната сигурност се говори вече открито. Посочени бяха и източниците, които инициират и ръководят процесите на дестабилизация в региона на Западните Балкани. Следите им отвеждаха през Белград и София към Москва. 

Какво предстои 

Докладът  на Министерския съвет вече се обсъжда в парламентарните комисии. Ясно е, че ще има дискусии. Конкретно БСП ще бъде партията, която ще клинка до последно.  И най-вероятно ще се въздържи или дори ще гласува против него в пленарна зала. Какво ще бъде поведението на „Атака” и  партията на Марешки – „поживьом, увидим”.  Най-важното е, че Докладът не може да се дописва, съкращава, променя. Той може да се обсъжда само такъв какъвто е.  И да се приеме или отхвърли. Но отхвърлянето му би било равносилно на 

бламиране на правителството

 А да бламираш правителството на европейска и натовска държава с аргумент, че е казало истината за руските заплахи към България и Европа, е равносилно на НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО.  Особено в светлината на предстоящото  българско председателство на Съвета на ЕС.
Показателно е, че Докладът е приет от Правителството независимо от факта, че в състава му има министри, чиято политика по-скоро допринася за засилване на описаните в Доклада заплахи срещу България и Европа от страна на Руската федерация. Същевременно Докладът трябва да бъде приет от 44-то Народно съэбрание, в което най-многобройна е „Групата за приятелство с Русия”. 
Това е т.нар .”ПАРАДОКС НА НЕАДЕКВАТНОСТТА”. 
Така можем да наречем ситуацията при която избирателите са избрали вероятно неадекватни на националните интереси „народни” представители.  Защото какво означава да си народен представител или президент, ако твоя първа грижа не е народната, националната сигурност? Сигурността на нашата страна.  А в доклада ясно е посочено, че Русия е държавата, чиято политика днес заплашва сигурността на нашия регион, сигурността на Европа и България. И е посочено конкретно как я заплашва.  Кой българин тогава може да си позволи да флиртува с  опасността? Това могат да бъдат само прахосниците на народното доверие. И ако нашите народни представители или президент не разбират това, означава, че не са на мястото си. 
Докладът натоварва с нови отговорности българското правителство. То трябва да бъде далеч по-енергично и не просто да констатира заплахите, а да предприема действия за отстраняване на причините позволяващи им те да се стоварват върху нас. В този контекст защо да не очакваме в най-скоро време някои руски дипломати да бъдат обявени за „персона нон грата”, след като имената им са известни дори и на македонското контраразузнаване. А ДАНС би трябвало да знае за тяхната недопустима от международното и националното ни право, дейност. Необходимо е борбата срещу корупцията, срещу организираната престъпност, да излезе от сферата на анонимността. Няма безименна корупция. Няма безименнни крадци на национално богатство. Няма безименни крадци на еврофондове. А ако се окаже при изваждане на светло на имената, че по-голямата част от парите на европейските данъкоплатци са отивали в бездънните джобове на фирми свързани по един или друг начин с Кремъл. Какви ще бъдат тогава действията на българското правителство. Но да не разсъждаваме хипотетично. Има доклад, време е за действия. Защото само с констатации държава не се управлява. 
Може би тук трябва да припомним и за едно много добро предложение на Атлантическия съвет на  България  направено в Декларация от 23 юли т.г. В него се аргументираше тезата за изработване и приемане на обща национална позиция за предоставяне на НАТО на постоянна военна база на българска територия, както и разполагане на постоянен натовски  военен контингент от различни видове въоръжени сили в България.  Необходимо е и задълбочаване на сътрудничеството  с Румъния и Украйна за укрепване на нашата Черноморска граница. 

В контекста на написаното в Доклада като абсолютна нелепица , сякаш 

кръпка върху скъсани политически гащи,

 продължава да стои отправената от президента Румен Радев покана към руския президент Владимир Путин да посети България за 3 март 2018 година. Тази покана е абсурд!  Да се кани на гости основен виновник за заплахите за националната сигурност във всяка една държава по света  би било повод за искане на оставка, за импийчмънт. Не вярвам в България това да се случи, но поне малко национално достойнство трябва да имаме. И национално съзнание за реалността на заплахите за националната ни сигурност.