Faktor.bg публикува този текст на кремълския идеолог Александър Дугин, защото много ясно показва каква основа и аргументи ползва режимът на Путин, за да оправдае действията си.

Налудничавата на пръв поглед теза, че противопоставянето Запад-Русия, Запад-Изток е библейско, има за цел да убеди наивните или промити от пропагандата мозъци, че не агресивните действия на Москва, не войната в Грузия, не анексията на Крим, не намесата в изборите на чужди държави и не убийствата извършени по заповед на Кремъл са причина за отношението към путинова Русия.

Тезата, че Русия е наследница на Византия, че е уникална и "свята", единствена сред другите страни е любима на Дугин, а се използва, за да се аргументират нейните опити за доминация над другите православни страни, включително и България. Християнството се употребява, за да се изтъкне като определяща характера на един народ или държава - не демокрацията, плурализма, ценностната система - и така да се обвърже с мита за "цивилизационната им принадлежност към светата Рус".

Александър Дугин, kolokol.ru

Главен геополитически и идеологически враг на Запада дълги векове е Русия. Това е напълно закономерно. На богословско ниво, това се корени в противопоставянето на католицизма(+протестантството) на Православието, на Западната Римска Империя — Византия. Западната и източната форми на християнството са два избора, два пътя, два несъвместими, взаимноизключващи се месиански идеала. Православието е ориентирано към духовно преобразяване в лъчите на нетленната Таворска светлина (Светлина, която според Новия завет се излъчва от Иисус Христос при неговото Преображение на планината Тавор-бел. ред.), католичеството - към материално преустройство на земята под аминистративното върховенство на Ватикана (вижте "Легенда за Великия инквизитор" в "Братя Карамазови" на Фьодор Достоевски). 

Православните смятат католиците за "отстъпници", 

предали се на "апостасия" (отстъпничество от християнството-бел. ред.), католиците гледат на православните като на "варварска спиритуалистка секта". По-късно най-антиправославните черти са доведени до краен предел от протестантите. 


Рус е била пряката и единствена духовно-политическа, геополитическа наследница на Византия след падането на Константинопол. Затова, впрочем, и само за това, тя се е наричала "Светата". Тя е превърната в "свята", "богоизбрана", "богоносна" от провиденциалното приемане на византийското наследство, верността към православната традиция (включително социално-политическите и, даже, икономическите и аспекти). Особено важно е да се подчертае, че не просто фактът на разпространение на православието като конфесия дава началото на тази святост — православни църкви има и в други страни и сред други народи. Но именно съчетаването на православната вяра с мощната политическа империя, с царството, с царя в съчетание с националния руски патриархат осигурява догматическата и богословска, есхатолотическа (християнските пророчества, вярвания и т.н. свързани с идеята за трагичен край на Света, свързани с апоклиптични събития) правоприемственост на това название. 

И строго казано, Рус, престава да бъде свята, когато симфонията на властите и православното политическо устройство е отхвърлено - първоначално от втория Романов (разкола), след това от неговия син, западник и ликвидатор Петър Първи. 

Както и да е, започвайки от XVI век 

Рус е главният идеологически, цивилизационен противник на Европа

 По-късно следва продължителният геополитически дуел с Англия за Изтока, а в последно време - "студената война".

Историята не е линейна, тя често прави отстъпления, отклонява се встрани, изтъква детайли, акцентира върху парадокси и аномалии. Но осовата линия винаги е видима. Безусловно, съществува някаква "Manifest Destiny" ("Проявление на Съдбата") в широкия смисъл. Запада тя довежда до американския модел, към американския начин на живот, към свръхдържавата, а Изтока (визирам християнския Изток) през вековете се въплъщава в Русия като абсолютно симетрична антитеза: на пазарния есхатологизъм на протестантите англосаксонци - социалистическата вяра в златния век на социалистическите руснаци. 

"Краят на света по либералния сценарий и неговата противоположност — "краят на света" по православно-руския, социален, евразийски, източен сценарий. 

Логиката на историята постоянно на най-различни нива осветява основополагащия дуализъм — САЩ и СССР, Запад и Изток, Америка и Русия. В икономиката, политиката, геополитиката, богословието, културата — ясна, плашещо ясна антитеза — като нагледно разгърнат пред нас промисъл за двата полюса на континенталния дуел, за великата война на континентите — физически и духовни. 

Именно в този момент силите на злото, "империята на злото" (когато Рейгън нарече СССР "империя на злото" той имаше предвид точно този есхатологичен библейски смисъл) според западното разбиране ще нападнат протестантите-англосаксонци и 

ще се възцари "мерзостта на запустението"

  Главният отрицателен герой на "смутната епоха" е "цар Гог". И идва много важният момент: този персонаж устойчиво и постоянно се отъждествява в есхатологията на диспенсациалистите с Русия. 

За пръв път това отчетливо е формулирано по време на Кримската война, през 1855 година от евангелиста Джон Каминг, който назовава с това име руския цар Николй I. С особена сила тази тема възниква отново през 1917 година, а в епохата на "студената война" тя става фактически официална позиция на "моралното мнозинство" на религиозна Америка.

За нас е много важно да разберем тези толкова дълбоки и устойчиви антируски, антиизточни, антиевразийски принципи на американското мислене. Това са дълбочини на отрицание, ненавист, вкоренена и старателно отглеждана през вековете враждебност. 

Те няма да спрат, преди да унижощат и последния от нас

Ако съберем всички тези елементи заедно се получава страшна за руснаците картина. Сили, групи, светоглед и държавни образувания, които съвкупно се наричат "Запад" и които след победата в "студената война" са еднолични властелини на света зад фасадата на либерализма изповядват стройна есхатологична богословска доктрина, в която събитията от съветската история, технологичния прогрес и т.н. се тълкуват в апокалиптична преспектива. 

Цивилизационните корени на този западен модел се крият в дълбоката древност, и, в някакъв смисъл, определен архаизъм се е запазил и до днес. И тези сили устойчиво и последователно отъждествяват нас, руснаците с "духовете от ада", с "демоничните орди на цар Гог", с носителите на "абсолютното зло". С други думи русофобията на Запада, и особено на САЩ, произтича съвсем не от фарисейската грижа за "жертвите на тоталитаризма" или за прословутите "човешки права". Става дума за последователна и оправдана доктринално демонизация на източно-европейската цивилизация във всичките и аспекти  — исторически, културни, богословски, геополитически, етичен, социален, икономически и т. н. 

Всичко това е много, много сериозно. Световните войни и крушенията на империите, изчезването на цели народи и раси, класовите конфликти и революциите — са просто епизоди от великото противопоставяне, кулминацията, която трябва да стане последната апокалиптична битка, Endkampf, в която на нас ни е отредена основна роля. В очите на Запада - изцяло и напълно негативна. 

Те няма да се спрат докато не унищожат и последния от нас. Всички нас, нашите деца, старци и жени. Техните намерения са очевидни и ужасни. Нашето спокойствие, тъпост и ленивост на този фон приличат на престъпление.