Разбира се, никой няма да започне да говори, че това беше среща на върха Г-19, но подходът на президента Доналд Тръмп към международната политика сериозно възпрепятства глобалното единство по такива ключови въпроси като климатичните промени и свободната търговия, лишавайки САЩ от тяхната традиционна роля на лидер и заменяйки я с изолация в рамките на клуб, в който има само един член, посочва Стивън Колинсън от CNN, цитиран от БГНЕС.

 Но не трябва да се очаква извинение от страна на Тръмп. Ролята, с която САЩ се ангажираха на срещата на върха на Голямата двайсеторка – форума на най-мощните икономики в света, на който в миналото доминираше Вашингтон – напълно е в съответствие с мандата на Тръмп за провеждане на националистическа външна политика под лозунга „Америка на първо място“.

Когато Тръмп се качи на борда на президентския самолет в Германия, за да извърши дългия полет над Атлантика, някои лидери на страни от Голямата двайсеторка осъзнаха, че техните опасения, че той ще се ангажира с ролята на подривна сила на международната арена, без съмнение са оправдани. Не толкова отдавна много съюзници на САЩ очакваха, че към този момент окончателно ще влезем в епохата на Хилари Клинтън, вече ще започнем да постигаме определени успехи на основата на общото виждане на западната цивилизация, ще започнем да правим стъпки в съответствие с добре известните общоприети подходи за опазване на планетата ни и към глобализация.

Вместо това сега им се налага да си имат работа с капризен президент на САЩ, който се стреми да преустрои Запада в съответствие със собственото си националистическо виждане, противопоставя се  на консенсус с центристите и на многостранната международна политика и не се бои да залага на различията между членките на Евросъюза.

Такава стъпка назад от страна на САЩ застави други страни, по-конкретно Германия под ръководството на канцлера Ангела Меркел, да поеме ролята на традиционен западен лидер – това само по себе си е поразително, отчитайки, че в продължение на няколко десетилетия именно Вашингтон играеше ролята на лидер в областта на глобалната дипломация.

Тръмп отказа да участва в традиционната пресконференция за резултатите от срещата на върха. Впечатления за резултатите споделиха лидери като Меркел, президентът на Русия Владимир Путин и президентът на Франция Еманюел Макрон, а мнението на САЩ така и не беше чуто. Само че на нас не ни трябва пресконференция с участието на Тръмп, за да разберем, че второто пътуване в чужбина на президента на САЩ нагледно демонстрира, как той е променил ролята на Америка на международната сцена от момента на встъпването си в длъжност преди половин година.

Създаде се впечатлението, че президентът се чувства все по-непринудено на международната сцена, общувайки си с лидерите на чуждестранни правителства, провеждайки двустранни срещи и дълги преговори на високо равнище – независимо от това, че неговата дъщеря Иванка предизвика известно объркване с появата си на масата за преговори в събота заедно с него.
Представителите на няколко държави на срещата на върха упрекнаха САЩ за решението на Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение за климата. Само че в заключителното комюнике на срещата на Тръмп със снизхождение беше отправена критика за това, че той трябва да насърчава това, което нарича „честна“ търговия. В заключителното споразумение беше заявена необходимостта от борба с протекционизма, но в същото време се признава „ролята на легитимните защитни инструменти в търговията“. В заключителното комюнике беше направен опит за поставяне на акцент върху това, че Вашингтон като цяло споделя гледната точка на Голямата двайсеторка по търговската политика, макар лидерите да признаха съществуването на дълбоки разногласия в подходите.

Президентът Тръмп успя да победи на изборите отчасти и благодарение на своите заявления, че големите многостранни търговски споразумения са отслабили американската икономика. Той също така е изразявал съмнения в наличието на процес като глобалното затопляне и е казвал, че Парижкото споразумение за климата отнема работни места в САЩ.

Меркел използва думата „съжалявам“, описвайки своята реакция на излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климата, в подписването на което важна роля изигра предшественикът на Тръмп Барак Обама. Немският лидер отбеляза, че останалите 19 членове на клуба на Голямата двайсеторка са убедени, че това споразумение за климата „не подлежи на отмяна“.

Най-важният епизод от пътуването на Тръмп в Германия стана двучасовата лична среща с Путин, по време на която той повдигна въпроса за намесата на Русия в президентските избори. Само че представители на Русия и САЩ коментираха по различен начин това, как президентът Тръмп е приел заявлението на Путин за ненамесата на Русия. „Той зададе, повтарям, много въпроси по тази тема. Аз, доколкото бях в състояние да отговоря, отговорих на всички тези въпроси“, каза Путин на 8 юли. „Струва ми се, че той прие това за сведение и се съгласи. Но всъщност как той ще се отнесе към това трябва по-добре да попитате него“.

Между другото в петък, 7 юли, високопоставен служител на администрацията на САЩ съобщи пред CNN, че Тръмп не приел заявлението на Путин за ненамесата на Русия. Много критици на Тръмп ще разглеждат тази среща като на признак за това, че Русия няма да понесе никакво реално наказание за нейните предполагаеми опити да помогне за поражението на кандидата на Демократическата партия Хилари Клинтън.

Само че тази среща имаше по-голямо значение и в геополитически план. Всъщност Тръмп покани Путин да се върне на международната сцена в качеството на равноправен играч, обосновавайки ключовата роля на руския лидер, заключаваща се в придобиването от Русия на загубеното й влияние. През юни САЩ и Евросъюзът засилиха и продължиха срока на действие на санкциите, наложени на Русия във връзка с нейната намеса в Украйна.

Европейските лидери се надяват, че срещата на Тръмп с Путин няма да доведе до отслабване на позициите на САЩ по украинския въпрос сега, почти три години след като Русия превзе Крим. Държавният секретар Рекс Тилърсън обясни, че отношенията между двете водещи ядрени сили в света са твърде важни, за да не продължава борбата срещу тяхното отчуждение. „Как ще започнем да оправяме отношенията? Как ще общуваме оттук насетне? Как ще работим един с друг?, попита той. В някаква степен Тръмп потвърди с дела своите изявления за това, че умее майсторски да сключва сделки: заедно с Русия и Йордания той стана председател на заседанието, посветено на сключването на поредното споразумение за прекратяване на огъня в югозападните райони на Сирия. Това споразумение може да допринесе до сътрудничество между САЩ и Русия в Сирия след освобождението й от „Ислямска държава“ (ИД), само че критици го смятат за признак на съгласие от страна на Вашингтон с увеличаване на влиянието на Русия в този регион.

Очевидно сега възникват сериозни разногласия по повод на това какви принципи трябва да отстоява Западът – блок от либерални, демократични, глобализирани държави, доминиращи световната политика от края на Втората световна война. В речта на Тръмп, с която той се изяви в четвъртък, 6 юли – тя вече стана един от ключовите моменти в неговата президентска кариера – беше показана такава карта на света, която в значителна степен се различава от картината на света при неговите предшественици. Тази реч, произнесена от президент, който се опитва да въведе забрана за влизането в САЩ на гражданите на шест, предимно мюсюлмански страни, и който прекрати приемането на бежанци, стана откровена критика по адрес на европейските лидери, които приеха мюсюлмански мигранти, чието пристигане, по мнението на критици, застрашава западните ценности.

„Имаме ли желание и мъжество за запазване на цивилизацията ни пред лицето на тези, които искат да я унищожат?“, каза той, напълно вероятно имайки предвид самата Меркел, която прие в Германия стотици хиляди бежанци и която беше рязко критикувана за това решение по време на предизборната кампания от Тръмп.. Макар изказванията на Тръмп да може и да са се понравили на жителите на Полша и на нейното ново правителство, те са в състояние да доведат до конфликт с лидерите на други държави, съюзници на САЩ, които смятат действията и риториката му за доста по-голяма заплаха за западните ценности, отколкото е имиграцията.
Германия и Европа като цяло са крайно недоволни от редовните критични изказвания на президента по повод на търговския дисбаланс между Вашингтон и Берлин – Меркел вече няколко пъти поде тази тема по време на свои изявления сега, когато се готви да бъде преизбрана за четвърти мандат. Макар Тръмп фактически да се изолира от мнозинството съюзници на Америка на срещата на Г-20, той умело предложи ценен политически подарък на премиера на Великобритания Тереза Мей. Президентът заяви, че според него, споразумението, което ще позволи  укрепване позициите на Великобритания след излизането й от Евросъюза, може да бъде сключено „много, много бързо“.