С 2,9% нарасна брутният вътрешен продукт (БВП) на България през първото тримесечие на 2026 г., като страната се позиционира на второ място по икономически растеж в Европейския съюз, съобщава „Сега“.

По-висок резултат отчита единствено Кипър с 3%, а третата позиция е за Испания с 2,7%. Икономиката на еврозоната регистрира забавяне, като през първото тримесечие ръстът е 0,8% спрямо 1,3% в края на 2025 г.

Положителните данни за България идват на фона на интензивна подготовка на бизнеса за официалното въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. Фирмите трябваше да адаптират своите счетоводни операции и системи към новата валута.

Началото на годината беше белязано и от политическа криза след оставката на правителството на Росен Желязков под натиска на масови граждански протести. България започна годината със служебно правителство и без редовен държавен бюджет, което постави общините в трудна финансова ситуация. Въпреки това частният сектор продължава да се разраства, макар и с леко забавяне спрямо 2025 г., когато БВП се увеличи с 3,1%.

Основен двигател на растежа остава вътрешното потребление, което нарасна с близо 7% на годишна база, отчете Националният статистически институт. За хората това означава, че вътрешното търсене продължава да поддържа стандарта на живот. Увеличението се дължи на насочените през последните две години публични средства за по-високи заплати в бюджетната сфера, ръст на пенсиите и компенсации за бизнеса.

Произведената брутна добавена стойност се увеличава с 2,6% спрямо първото тримесечие на 2025 г. Националната статистика регистрира и 8% ръст на чуждестранните и българските инвестиции. В същото време износът отбелязва леко възстановяване и нараства с 0,4%.

Вносът на стоки и услуги се увеличава значително по-бързо – с 6,4%. Това е причината търговският дефицит на България да достигне рекордните 1,5 млрд. евро за първото тримесечие, съобщи агенция БГНЕС. Тази тенденция надгражда отчетения 3,1% бюджетен дефицит за 2025 г.