Мохамед Халаф посочи генезина на войната между САЩ и Иран

Генезисът на конфликта между САЩ и Иран идва от споразумението, което президентът Барак Обама направи със страната преди година. Аз бих го нарекъл глупаво. Това заяви журналистът и познавач на Близкия изток Мохамед Халаф в ефира на Би Ти Ви.

„Историята на Близкия изток е история на войните. По принцип така е и с цялата история на света, но през последните десетилетия най-силно забелязваме как Близкият изток се превърна в зона, наситена с конфликти“, обясни Халаф.

По думите му там има етнически, религиозни и сектантски войни. „В същото време има и регионални конфликти, започвайки от войната между Ирак и Иран, войната между Ирак и Кувейт и окупацията на Кувейт. Има и други войни, които в момента се случват в различни държави“.

„Ако погледнем и към Африка - там също има войни. В Судан двама генерали вече повече от 3 години водят война и разрушиха цялата държава. Всичко е заради въпроса кой да управлява страната“, смята журналистът.

Според него, за да отговорим на въпроса дали ще има примирие в Иран, трябва да се върнем 47 години назад към Ислямската революция. „Тогава Иран обявява, и това е записано в Конституцията, износ на Ислямската революция. В Иран доминира шиитската доктрина. Още от първия ден държавата започва да „изнася“ шиитската секта“.

„В по-голямата част от ислямския свят обаче преобладават сунитите. Затова след революцията започват промени, особено в Саудитска Арабия. Това беше възприето като атака срещу сунитския ислям“, коментира Халаф.

„Ако трябва да влезем в историята по-дълбоко, а аз го казах и на премиерата на книгата „Земите на вечните войни“, идеологическият каталог на сегашните управляващи в Иран, още от времето на Хомейни и днес на Хаменей, е доктрината на Кербала“, обясни той.

По думите му това е битката между двете големи течения в исляма - шиити и сунити. „Тогава е убит Хюсеин - внук на пророка Мохамед и син на Али, който според шиитите е трябвало да наследи пророка. Вместо това властта преминава в ръцете на Язид ибн Муавия“.

„Оттогава шиитите по целия свят всяка година отбелязват Ашура - период от 10 дни, в който се самобичуват със саби и метални предмети и шестват по улиците. Всеки може да види този ритуал“, разказа журналистът.

Халаф сподели, че преди, по времето на Саддам Хюсеин и войната, за аятоласите в Иран Саддам беше лицето на Язид - човекът, убил Хюсеин. „Сега това лице е Тръмп, който опитва да унищожи тази държава и тази доктрина. Той иска да промени облика на Иран“.

Но по думите му това ще стане много трудно, защото доктрината там е свързана със самоубийството. „Иранците предпочитат това, вместо да се предадат“, обясни Халаф.

„В момента имаме три страни и всяка от тях има различно разбиране за понятието „победа“. Тръмп иска пълна капитулация на Иран. Нетаняху иска дори повече - режимът да изчезне. Всичко това е свързано с ядрената програма, прокситата, балистичните ракети, центрофугите - всичко да бъде унищожено“, коментира той.

Журналистът сподели, че третата страна са аятоласите. „За тях победата означава едно - да останат на власт. Затова е толкова трудно този конфликт да приключи“.

„Аз следя Иран от 47 години - откакто започнах да разбирам тези процеси. Иран няма да се предаде. Това много трудно би се случило. Те вече подписаха споразумение. И именно заради него сега преживяваме още по-страшна война“, смята той.

Генезисът на този конфликт идва от споразумението, което Обама направи с Иран. Аз бих го нарекъл глупаво споразумение, защото той пренебрегна три ключови неща. Искаше просто да постигне сделка и да каже: „Аз постигнах нещо, преди да напусна властта“, посочи анализаторът и се аргументира така: „Първо, той позволи на Иран в рамките на 10 години да не разработва ядрено оръжие. Само че след тези 10 години ограниченията приключват. Второ, не беше засегнат въпросът с балистичните ракети. Години наред се говореше, че обсегът им е 2000 километра. Оказа се обаче, че вече достигат 4000 километра. Това означава Европа. Следващата стъпка са САЩ“, смята той.

По думите на журналиста третото са прокситата - въоръжените групировки в арабските държави. „Само в Ирак те са около 250 хиляди души и са по-добре въоръжени от националната армия“, коментира журналистът.