Защо отново правилата не са еднакви за всички? Защо след целия революционен ентусиазъм и желание за промяна, 45-тото народно събрание
се ограничи само с една единствена промяна – да увеличи близо четири пъти броя на секциите в Турция? Това ли желаеха избирателите на т.нар.
„партии на промяната”? Питам ЦИК – защо със специално свое решение допусна само избирателите в Турция да се радват на привилегията да гласуват с хартиени бюлетини, а за всички нас, останалите български гласоподаватели, се поставя задължението да гласуваме с машина, изключение правят само най-малките секции?

Питам как така се получи, че във войната с партиите на статуквото - ГЕРБ, БСП и ДПС изведнъж най-големият победител се оказа ДПС?

Зная, че няма да получа отговор.Националното обединение на десницата знае отговора – заради продължаващата зависимост на цялата политическа върхушка от кадрите на старата просъветска левица и нейните слуги от ДС. Това са хората, които превърнаха политическата власт на БКП в икономическа власт на т. нар. олигарси и ограбват българските граждани вече десетилетие. В момента младите хора в България имат само два избора. Единият – да работят в държавната или общинската администрация, другият - да станат наемници на някой от въпросните олигарси. Възможността да се занимаваш със собствен
бизнес в страната ни е сведена до минимум заради безумен натиск от държавата, заради неконтрулируем чиновнически рекет и още безброй изградени пречки и затруднения. Идеята е да няма икономически независими български граждани със свободна воля. Защото икономически независимият гражданин не продава гласа си, не е подчинен на волята на работодателя си и не чака помощи от държавата. Икономически независимият гражданин няма да позволи да го ограбват, няма да позволи да харчат данъците му, за да издържат неграмотни безработни, които да гласуват по волята на разбойниците.

Единственото решение е лустрация и прекъсване на финансовите потоци към тези разбойнически среди. Това означава десетгодишна забрана за участие
на хората, свързани с тези кръгове до големи обществени поръчки, забрана за заемане на постовете - съдия, следовател и прокурор, за да се
прекрати съдебната им защита. Това става с ясен закон, а не просто със смяна на главния прокурор. Спиране на достъпа им до управление и финансиране на медии, за да се прекрати начина, по който манипулират общественото мнение.

И докато това не се случи, нищо в България няма да се промени. Независимо как ще се казва главният прокурор, независимо дали ще ни управлява шоумен, цар или Батман. Всеки компромис с декомунизацията укрепва позициите на криминалното задкулисие.