Москва губи военните си позиции в Сирия, но търси нов път към влияние

Руската федерация се опитва да превърне военното си присъствие в Сирийската арабска република в дългосрочно икономическо сътрудничество чрез откриването на руски търговски логистичен център в пристанището Тартус. Разгръщането му ще позволи на РФ да се превърне във важна част от икономиката на Сирия, да засили влиянието си върху страните от Източното Средиземноморие, да активизира търговията с арабските държави от Персийския залив, както и да създаде допълнителен механизъм за заобикаляне на международните санкции. 

На 20 август командирът на кюрдските „Сирийски демократични сили“ М. Абди обяви приключването на интеграцията на SDF в държавните институции на Сирия, по-специално в министерствата на отбраната и на вътрешните работи. По време на изявление в град Камишли той обяви началото на „нов етап“ в отношенията между кюрдската администрация и централната власт. (AFP, Al Arabiya). Процесът се проведе в съответствие със споразумението за прекратяване на огъня и интеграция, подписано на 18 януари 2026 г. между М. Абди и сирийския президент А. аш-Шараа.

Подписаният на 9 август 2026 г. Меморандум за взаиморазбирателство между Руската федерация и Сирия отразява резултатите от продължилите година и половина преговори относно съдбата на руските военни обекти в Хмеймим и Тартус, които започнаха след смяната на властта в Дамаск през декември 2024 г.

Документът предвижда прехвърлянето на управлението на гражданската инфраструктура на сирийската държава, включително летище „Хмеймим“ и четвъртия морски кей на пристанището в Тартус, както и превръщането на военните бази в съвместни руско-сирийски центрове за обучение и повишаване на квалификацията на военнослужещите в рамките на тримесечен преходен период.

За Руската Федерация резултатът от преговорите означава

 загуба на предишния изключителен статут

 на военните обекти, закрепен със споразуменията от 2015 и 2017 г. за срок от 49 години с възможност за удължаване, и преход към формат на съвместно ползване на инфраструктурата със сирийската страна. При това физическото присъствие на руски персонал в обектите, според оценката на повечето експерти, се запазва, а ключовите за Москва функции, преди всичко транзитната роля на Хмеймим за операции в африканската посока, вероятно ще бъдат поддържани в новия формат.

Освен това, за да задържи Сирия в собствената си геополитическа орбита, руската страна счита за целесъобразно: (1) да оказва политическа подкрепа на Дамаск на международната сцена; (2) да продължи изпълнението на мерки за военно сътрудничество, включително чрез оказване на помощ за военно строителство, ремонт на военно оборудване и техника, обучение на военнослужещи от сирийските въоръжени сили в руски военни висши училища; (3) да предоставя дозирана военно-техническа помощ на Сирия на безвъзмездна основа; (4) да проучи възможността за реализация на хуманитарни проекти в Сирия.

Бъдещето на руското присъствие в Сирия все повече се свързва не с военната компонента, чието значение обективно намалява, а с икономическите инструменти за влияние, включително проекта за логистичен център в Тартус, доставките на руско зърно и енергийни ресурси, както и запазващата се зависимост на сирийската армия от оръжия от съветско и руско производство.

Доклад на генералния директор на МАГАТЕ относно нарушението от страна на Сирия на условията на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО)

В началото на септември генералният директор на МАГАТЕ Р. Гроси официално потвърди, че режимът на Б.Асад тайно е построил в Дейр-ез-Зор реактор (унищожен от Израел през 2007 г.), чиято конфигурация позволявала производството на плутоний за ядрено оръжие, а инспекторите на агенцията откриха скрити 73 тона неотчетено досега метален уран (от които около 55 тона – 8808 горивни пръти, около 18 тона – уранов скрап и отпадъци).

На 6 септември 2007 г. Израел, в рамките на операция „Извън кутията“ („Operation Outside the Box“), унищожи с въздушен удар сирийски таен ядрен обект в провинция Дейр-ез-Зор. След това САЩ и други западни държави представиха доказателства, че Сирия тайно е строила там военен ядрен реактор.

На 17 август група от старши инспектори на МАГАТЕ, водена от Р. Гроси, посети обекта в близост до град Дейр-ез-Зор с цел наблюдение на разкопките и вземане на проби от околната среда. На 29 август МАГАТЕ потвърди, че откритата инфраструктура на системата за охлаждане на обекта съответства на структурата на ядрен газоохлаждаем реактор с графитен забавител, който се е намирал в етап на строителство. Това потвърди оценката на агенцията относно характера на обекта, унищожен през 2007 г.

Русия последователно и активно защитаваше режима на Б. Асад както на равнището на ООН, така и на равнището на МАГАТЕ, когато международната общност изрази подозрения относно предназначението на обекта „Ал-Кибар“ в близост до Дейр-ез-Зор, а именно: 

• защита в Съвета за сигурност на ООН. Русия използваше статута си на постоянен член и правото си на вето, за да блокира всякакви строги резолюции или санкции срещу Сирия за нарушаване на ДНЯЗ. Руската дипломация официално (1) подкрепяше позицията на Дамаск, който твърдеше, че обектът е имал чисто гражданско или стандартно военно (но не ядрено) предназначение; (2) пренасочваше фокуса на международния съд от Сирия към Израел, осъждайки израелския въздушен удар като „нарушение на суверенитета на Сирия“ и акт на агресия;
• препятстваше разследването в МААЕ. Когато МАГАТЕ започна разследването, режимът на Асад блокира достъпа на инспекторите до ядрените обекти, а самата кратера от взрива бързо беше залята с бетон. На заседанията на Управителния съвет на МАГАТЕ представителите на Русия (1) настоятелно призоваваха да „не се политизира“ сирийският случай; (2) заявяваха, че предоставените от американското разузнаване доказателства (снимки от вътрешността на обекта преди бомбардировката) са уж „неубедителни“ или фалшифицирани; (3) гласуваха против резолюцията на МАГАТЕ от 2011 г., която официално призна, че обектът в Дейр-ез-Зор с голяма вероятност е бил именно ядрен реактор.

Благодарение на парализа в ООН, предизвикан от такава позиция на Русия, Сирия години наред

избегна международни санкции за ядрената си програма

Режимът на Асад до падането си в края на 2024 г. напълно отричаше съществуването на реактора. 

Едва след смяната на властта в Дамаск новото сирийско правителство се съгласи на пълно сътрудничество и най-накрая допусна инспекторите на МАГАТЕ до разкопките на обекта. 

Докладът на МАГАТЕ потвърди миналата недекларирана ядрена дейност на режима на Б. Асад в Сирия, което окончателно разрушава статута на Русия като „отговорна ядрена държава“. 

В продължение на почти две десетилетия руската дипломация градеше своята версия върху това, че Западът е „измислил“ сирийската ядрена заплаха, за да намери претекст за смяна на режима (по аналогия със свалянето на режима на С. Хюсеин в Ирак). Официалните доклади на МААЕ доказват, че Русия съзнателно е прикривала държава, която е нарушавала ДНЯЗ и тайно е строила реактор с военно предназначение. Сега Москва официално е разобличена в продължителен саботаж на разследванията относно незаконното производство на ядрени материали. Това значително отслабва позицията на Руската федерация по отношение на други ядрени кризи, по-специално свързани с Иран и АЕЦ „Запороже“.

Сирия: мерки за намаляване на руското влияние в страната

От 12 август 2026 г., в съответствие с меморандума, започна прегледът и предаването на Министерството на отбраната на САР на обекти на територията на летище „Хмеймим“ и на четвъртия кей в пристанището на град Тартус (складове, ангари, помпени станции, котелни, електроразпределителни центрове).

Меморандумът, подписан от министъра на външните работи на Сирия А. ал-Шибани и командващия на междувидовата група на ВС на РФ в страната генерал-лейтенант А. Дарбинян, предвижда връщането на Дамаск на административния контрол върху част от бившите руски военни обекти. Руската военноморска база „Тартус“ и авиационната база „Хмеймим“ ще бъдат преобразувани в съвместни центрове за военно обучение (извън границите на съвместните центрове присъствието на Руската Федерация е забранено).

Руската страна започна подготовка за изтегляне от територията на Сирия на остатъците от тежкото военно оборудване (артилерийски системи, БТР и ББМ), което няма да се използва в учебния процес и функционирането на руските обекти (съвместни учебни центрове за подготовка на личен състав за нуждите на ВВС и ВМС на ВС на САР, както и ремонтни работи на авиационна и морска техника).

Към август 2026 г. общият брой на личния състав на ВС на РФ на територията на Сирия възлиза на около 900 военнослужещи и цивилни служители (технически специалисти, обслужващ персонал). Според оценките на командването на ВС на САР посоченият брой трябва да бъде намален наполовина.

Също така в рамките на създаването на нов граждански логистичен център на територията на 720-та ремонтна база на ВМС на РФ в пристанището на град Тартус са започнали работи по изграждането на допълнителни хангари и оборудване на кейове за кораби с голям тонаж. 

Стационарният отделен кораборемонтен комплекс на Черноморския флот на РФ ще продължи дейността си под ръководството на сирийската страна, но с запазване на руските специалисти и възможност за обслужване на кораби на ВМФ на РФ и граждански кораби след получаване на отделно разрешение от Дамаск.

На сирийските въоръжени сили също трябва да бъде предадена следната инфраструктура на 720-ия ремонтно-технически център на ВМС на Русия: помещения на командването (щаб), комуникационен възел, парк за автомобилна и бронирана техника, сух док, работилници, складови помещения, горивна станция. Възможността за използване на инфраструктурата на 720-та ПМТЗ от руската страна ще бъде определена с отделни директиви на Министерството на отбраната на САР въз основа на съвместни споразумения.