Не само Владимир Путин, но и китайският лидер Си Дзинпин отказа да присъства на срещата на върха на БРИКС, която трябва да започне утре в Бразилия. Без съмнение това показва загуба на интерес към организацията от страна на Москва и Пекин, съобщава The Guardian .

Изданието отбелязва, че китайският лидер е присъствал на всички срещи на върха на БРИКС през последните 12 години, откакто е на власт. Официалната причина за изпращането на премиера Ли Цян на бразилската среща на върха е липсата на времеви прозорец в работния график на Си Дзинпин, но много анализатори съзират други причини за този отказ. 

Що се отнася до Путин, това не е първият път, когато руският диктатор пропуска среща на върха на БРИКС. През 2023 г. ,например, не отлетя за срещата на върха в Южна Африка. Очевидната причина е международната заповед за арест на Путин, която както Южна Африка, така и Бразилия са официално задължени да изпълнят. И двете страни не успяха да гарантират на военнопрестъпника, че той няма да бъде арестуван.

По-глобалните причини Путин и Си да не присъстват на следващата среща на върха обаче вероятно са загуба на интерес към организацията. Както отбелязва The Guardian, БРИКС първоначално е създадена като алтернатива на Г-7, но за развиващите се страни. От самото начало на БРИКС ѝ липсва единство поради различни, често взаимно изключващи се интереси. През последните години редица други държави се присъединиха към организацията, което добави нови противоречия в организацията.

Сега, освен страните основателки (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), БРИКС включва също Индонезия, Иран, Египет, Етиопия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Те имат различни нива на икономическо развитие и различни нива на антагонизъм към Запада.

-р Кристофър Сабатини, старши сътрудник за Латинска Америка в британския мозъчен тръст Chatham House, дава само няколко примера за това по какви въпроси страните от БРИКС не могат да постигнат съгласие.

Например, Китай блокира кандидатурата на Индия да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН заради дългогодишния им граничен спор в Хималаите. Бразилия настоява за намаляване на въглеродните емисии, но това противоречи на икономическите интереси на Саудитска Арабия, Русия и ОАЕ, които изнасят много петрол и газ. А Индия се противопоставя на идеята за създаване на собствена валута на БРИКС като алтернатива на долара, която наскоро беше обсъдена в Москва.

Превод: Faktor.bg