Огнян Минчев*

Мълчи Радев, мълчат и всички останали. Радев § Со. мълчат по две причини. Първо - кукловодите от североизток са им забранили да говорят - засега. Рискът да кажеш някоя глупост като си отвориш устата в някои случаи е прекалено висок за да ти го позволят менторите ти... Второ - няма нужда от много приказки. Кампанията зад Радев разчита на автоматизма на добре познатия в най-новата история на България

ефект на цикличния масов протестен вот.

Този вот, който доведе на власт Симеон Сакскобургготски през 2001-ва и Бойко Борисов през 2009 г. 

Мълчи Бойко Борисов - Кремъл успешно го плаши още от 2013 г. Тогава го свалиха от власт с протести, последвали удвояване-утрояване на голяма част от сметките за електричество през студения януари. (Години по-късно спонсорите на тогавашните протести - командировани в България представители на руски енергийни корпорации - са се хвалили в нетрезво състояние колко евтино им е излязъл целия "бунт". Сега, ако забелязвате, пак има масово удвоени и утроени сметки за ток – защо ли?)

През 2014 г. македонският журналист Васко Ефтов пита Борисов в интервю - "Г-не Борисов, вас нели ви свали от власт турската партия ДПС? Не ли са това странни турци - "руски турци"...?" Тогава ГЕРБ плати цената за позицията на своя лидер срещу АЕЦ Белене, срещу нефтопровода Бургас-Александруполис и за разрешеното проучване на международни компании за газ в българския шелф на Черно море. През 2014 г. Доган свали общото правителство на ДПС-БСП и ГЕРБ отново спечели парламентарните избори. Вторият кабинет на ГЕРБ бе сглобен в коалиция с Реформаторския блок. Но неформалното условие за завръщане на власт бе сътрудничество с корпоративната пирамида на ДПС - водещата партия-посредник (след провала на БСП) между доминираното от Москва олигархично задкулисие и публичните институции на българската държава. "Завладяната държава" е завладяна от Кремъл държава.

През първия четвърт век на новото столетие контролът на Москва върху България

е селективен и полуприкрит -

поради формалното членство на държавата ни в НАТО и ЕС. За Кремъл е важно да контролира българската енергетика - през основните ресурси за функционирането й. Необходимо е да бъде контролирана корупцията по върховете на държавната власт като система - през "спонсорството" на ключови руски енергийни корпорации (Газпром, Лукоил). ГЕРБ може да бъде начело на властта - но под строгия надзор на "феномена на Доган", на момчето, носещо отговорност за институционалното завладяване и контрол върху ключовите институции на държавата.

Днес Радев обещава да се бори с олигархията. Т.е. -

да се бори с най-ценния актив на своите руски кукловоди

върху българската държава, стопанство и общество. Този цирк означава само едно - от Москва са решили да сменят изцяло персонала на своята властова олигархична платформа в България. Но засега обещават на старите "сътрудници" оцеляване - ако мълчат заедно с Радев...

Мълчат ППДБ - т.е. те си приказват, но приказват разни работи, които нямат важно значение за процеса на остатъчно поглъщане на българската държава от руския великодържавен октопод. ППДБ говорят за "радикално преобразуване" и освобождаване на "завладяната държава". За целта се готвят да

премахнат изцяло от властта "феномена на Доган"

и партньорите му от ГЕРБ. Хубаво - ама дали не е малко демоде? Особено като се има предвид, че с тази задача очевидно сериозно се е заел самият режим на др. Путин в лицето на своя главен любимец и пълномощник за България - смелия и мълчалив пилот-генерал...

Завладяната държава трябва да се освободи от механизмите на задкулисен контрол върху публичните институции, но това не може да се случи само чрез подмяна на "феномена на Доган" и послушния му елит на ГЕРБ, докато на мястото на оста Пеевски-Борисов бива поставяна нова властова гарнитура на Кремъл, начело с Радев.

А ППДБ повече или по-малко охотно се готвят да си сътрудничат съдържателно с Радев - т.е. да продължат едно старо свое сътрудничество с него. Тяхното служебно правителство не бе възможно без съгласието на Радев. Съгласие те да свършат вместо него „черната работа” по размахването на „кадровата метла” – след което

Радев да влезе като „спасител на бял кон”...

Сигурно ще бъдат съгласни и да управляват – по някаква неизвестна засега формула – заедно с Радев. Защото не се вижда друга възможност за ППДБ да бъде на власт, освен като част от политическото мнозинство и властовия блок на Радев. Ако ... самият Радев не предпочете един укротен и послушен ГЕРБ вместо „беладжиите” Кирил и Асен плюс размирната „градска десница”...

Каква реформа – и на какво – ще направят ППДБ в тандем с Радев, след като той е новия и многократно

по-зависим довереник и пълномощник на Москва

в българската политика? Или в ППДБ смятат, че поредната българска колониална администрация на Кремъл ще тръгне на разгром срещу българската олигархия и „завладяната държава” – т.е. срещу основните инструменти на руския неоколониален контрол върху България, изградени през последния четвърт век?

Чрез Радев Москва ще разчисти властовата гарнитура, чрез която господства върху българското стопанство и държава през последните 20 години и ще си подреди нова гарнитура –

по-покорна, по-пряко зависима,

готова да направи всякакви компромиси с българския национален интерес, антиевропейска, антиатлантическа, „орбанистка”, готова да превърне България в пряка прислуга на руския неоимперски интерес в източна Европа. В рамките на тази обновена неоколониална стратегия на Москва за вече пряко подчинение на България, чиято кукла на сцената ще бъде пилотът-генерал, ППДБ може да играе само две алтернативни роли. Първата – да бъде пето колело в каруцата на поредното българско пропадане под евразийска власт. Втората – да бъде основен опонент и да оказва принципна съпротива на това ново завладяване на страната ни.

Двете роли не са съвместими.

А ако бъде избрана втората – достойната роля – ППДБ не може да се ограничи с политиката да вади нож на умряло куче – т.е. на две умрели кучета. ППДБ трябва да „извади нож” на все още живото бясно псе, което иска отново да превърне България изцяло в своя „задунайска” провинция. 

Само горкият Копейкин не мълчи. След провала на Атака избраха него за ролята на куче, което лае, но не хапе. Такава бе стратегията на хибриден саботаж срещу българската държава. Поредица руски партии, играещи различни роли. „Евроатлантици” – „руски турци” – дълбоко законспирирана агентура, провеждаща трансмисията между проруско задкулисие и публични институции на завладяната държава. А-бе-ве-бе-се-пе – традиционна колониална администрация, амортизирана от годините, но все още способна да генерира верноподанически чувства сред ретро-комунистическите носталгици по места. И „националисти” – ш-ш-т,

руски националисти – откровени измекяри,

лаещи по Европа и безсрамно говорещи за „суверенитет” – докато обслужват наглия имперски интерес в колонизирана България. Тази част от политическия спектър обитава една особена граница между институционална политическа дейност и хибридна война през инструментите на „петата колона”. 

Докато измекярите на кремълската пропаганда – от „социологическия” картел, през кариерните журналисти, анализатори и „геополитици”, до тролските ферми – водят медийна/мрежова пропагандна война срещу България, руските партийно-котерийни „националисти” превръщат чисто политическия дебат – в парламента и институциите –

в скандален и гнусен панаир.

Те с право се страхуват, че в рамките на новата стратегия на Москва ще станат непотребни – просто защото освен за свинщини, за нищо друго не ги бива. Атакаджията го изхвърлиха в миманса точно затова – защото дотегна със свинщините си и на самите си господари. За разлика от него Копейкин притежава потенциал да се смири – и да сведе глава пред новия пълномощник на империята, да стане малка, но добре нахранена част от новия властови блок. Да слушка, и да папка... Да слушка и да папка... Не че досега правеше нещо различно. Сега просто се променят условията. Понякога на едно псе, което лае му дават хляб. Друг път му взимат хляба... Да видим, да видим...

Мълчанието на политическата сцена трупа напрежение и бързо се превръща в бомба със закъснител. Биха могли да претупат кампанията и да отидат на избори с гузните си недомлъвки. Единственият проблем е дали самите ние ще позволим това. Ако го позволим – хак ни е, заслужаваме си това, което ще последва.