Евгений Кънев

Волгин заплашва наш банкер с Народен съд.

Телус ме посъветва да го блокирам и да не се притеснявам за другите българи, които ще продължават да четат фашизмите му.

Копейкин заплашва всички българи, които  не споделят руския му патриотизъм - последно с референдум за репресирания от конско копито българский лев.

Радев не пропуска да заплашва ЕС, че не е на висотата на неговите разбирания за света при всяка среща с другар - путинофил, последно с унгарския президент (сигурно е щастлив, че вече Унгария е Номер 1 в Европа по корупция, а ние сме след тях). Вероятно трябва да чакаме покана към хърватския президент, за да чуем следваща порция как ЕС се проваля да отчете качествата на управлението му.

Извън платената любов към руския сатрап, често си мисля за мотивацията на лицата на българския путинизъм у нас. 

Дали това не е единственият начин те да се чувстват оценени и значими? 

Което една нормална страна и среда не би им позволило. Както слабият ученик може да бъде забелязан само като хулиган с всякакви магарии и така става ребел срещу “системата”. Докато накрая той почне да доминира системата - не го наказват, пускат го нагоре, за да няма шум, за да вървят парите и благоденствието на директорското тяло. И става ролеви модел за другите ученици.

Та чисто пространствено - нашата “система” не търпи хоризонтални структури,

в които има честна конкуренция на база лични качества -

ум, труд, интегритет, характер и всякакви добродетели, защото тя би поставила всеки на мястото му:

- Волгин във в. Шок

- Копейкин в добрички музей 

- Радев в ръждясал МИГ.

И никой нямаше да подозира за съществуването им. 

Но парите и медиите измъкват тези херои от анонимността и им дават власт да отклоняват страната от нейното европейско бъдеще. И те стават инструменти на Русия и нейните проксита у нас като режат хоризонталните връзки и структури в обществото и налагат вертикалните отношения на подчинение, подлизурство, раболепие, омраза към нормалните хора и техните добродетели. Защото само в такава система по руски образец те са важни и значими. 

А България започва да прилича на тях и

да звучи като тяхното процедено през зъби слово на омразата

И през образа на слабия ученик - хулиган да е възприемана в Европа. Който не иска да спазва нейните ценности, а да й наложи своите, а тя да му подарява бележки, пардон фондове, за да не прави шум в системата. 

Само че Европа се заблуждава, че съучениците - “евроатлантици” на тези хулигани могат да ги усмирят чрез избори. Напротив, те могат, но не искат, защото също са влезли по втория начин в системата. И я поддържат на ниско ниво, за да кярат без да се променят. И май само САЩ забелязват това чрез някое Магнитски предупреждение към хулиганите.

А този хулигански сговор оформя обществения говор чрез разделителните линии според идеология, етнос и религия. 

Защото хулиганите и техните “братя по оръжие” знаят, че по тези критерии никога едно общество не може да е силно и обединено, и само така могат да останат фактори - като направят такава система подобна на себе си. 

И ще се борят заедно никога успехът в системата да не става по старите български, днес европейски ценности - труд, знания, честност и доблест.