Димитър Иванов

Незаконната и престъпна пълномащабна война на Русия срещу Украйна вече се превръща в най-дългия и най-кървав военен конфликт в съвременната руска история. По своята продължителност и по броя на жертвите тя надминава дори т.нар. „Велика отечествена война“, която режимът на Владимир Путин непрекъснато използва като централен 

мит за легитимация на властта си

Въпреки това войната срещу Украйна не е постигнала и не може да постигне обявените от Кремъл „цели“, защото представлява несправедлива империалистическа агресия, несравнима с реалната борба на народите на СССР срещу нацизма през Втората световна война.

Под прикритието на лозунги за „денацификация“, „борба с милитаризма“ и „русофобията“, режимът на Путин води война с една-единствена стратегическа цел – да запази властта си. За тази цел Кремъл изкуствено консолидира руското общество около военна истерия, култ към лидера и постоянна мобилизация срещу външен враг. Войната се превръща в инструмент за вътрешнополитическо оцеляване на един все по-явно тоталитарен режим.

Агресията срещу Украйна, започнала още през 2014 г., има и напълно прагматични измерения – престъпно завземане на чужди ресурси, насилствен международен рекет и разрушаване на суверенни държави. Това са методи, отдавна „изпитани“ от корупционно-мафиотската система в Русия – от Чечня, през Грузия, до Сирия.

Продължителната война вече се превръща в заплаха не само за Украйна, но и за самите народи на Русия и нейните формални „съюзници“. Фактическата окупация на Беларус и превръщането на режима на Лукашенко в руски марионетен придатък са показателни за разрушителния ефект на тази агресия.

Идеологичната основа на режима на Путин е т.нар.

 „победобесие“

То е изкривена, агресивна и милитаризирана митология около Втората световна война. Лишен от реална социална и прогресивна визия за развитие, режимът използва „Великата отечествена война“ като универсално оправдание за репресии, бедност, международна изолация и военни престъпления.

В рамките на това победобесие се оформя и

 нова тоталитарна идеология – рашизмът

 (или русизмът). Той представлява съвременна форма на фашизъм, съчетаваща руски шовинизъм, империализъм, култ към силата, култ към личността и открито пренебрежение към човешките права и международното право. Рашизмът използва методи и практики, заимствани пряко от нацистка Германия и фашистка Италия, срещу които народите на СССР реално са воювали през Втората световна война.

На практика режимът на Путин прилага геноцидни практики – в Украйна, Чечня, Грузия и Сирия. Тази идеология е ясно дефинирана и разобличена както от Върховната рада на Украйна, така и още през 90-те години в предупрежденията на чеченския лидер Джохар Дудаев.

Митът за „изключителната роля“ на Русия в победата над нацизма и за уж „масовия украински колаборационизъм“ е груба фалшификация. Историческите факти показват огромния принос на украинския народ във войната срещу Хитлер, както и катастрофалните човешки и материални загуби, понесени именно на украинска и беларуска територия. Същевременно руската пропаганда системно премълчава съществуването на мащабни руски колаборационистки формирования, воювали на страната на Третия райх.

Днес войната на Русия срещу Украйна вече е по-дълга от „Великата отечествена война“ и носи несравнимо повече разрушения за бъдещето на самата Русия. Основният извод е ясен: 

престъпната агресия на неонацисткия рашистки режим трябва да бъде незабавно спряна, 

а нейните инициатори – подведени под отговорност. В противен случай следващият етап заплашва да се превърне в мащабна война в Европа с глобални последици, включително риск от използване на оръжия за масово унищожение.