Ясин Акгул, „Франс прес“

Под тежкото зимно небе мрачна мълчалива опашка от хора се простира зад ъгъла на павилиона на Байрам Думан, който предлага хляб с отстъпка за истанбулчани, пострадали от икономическото неразположение на Турция.

Културната и историческа столица на Турция предлага по-евтин хляб за бедните в магазините "Халк Екмек" ("Народен хляб") от 1978 г. насам.

Но тъй като цените на ежедневните продукти се покачват, докато Турция се бори с една от най-тежките си икономически кризи от десетилетия, Думан казва, че тази година опашките са особено дълги.

"Цените в хлебозаводите са се повишили значително. Хората продължават да идват", казва 50-годишният мъж.

Опашките са тревожна гледка за ветерана президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който се опитва да се бори с инфлацията, като намалява лихвените проценти. Както прогнозираха икономистите, решението на Ердоган не дава резултат.

Държавите обикновено повишават лихвите по заемите, за да забавят разходите и да намалят цените - комбинация от политики, която турският лидер, благочестив мюсюлманин, отхвърля, позовавайки се на ислямските закони срещу лихварството.

Според официалните данни, които много турци започват да поставят под съмнение, цените през миналия месец са се повишили с 21% в сравнение с ноември 2020 г. Икономистите очакват тази цифра да се увеличи почти двойно до началото на следващата година заради рязкото обезценяване на лирата, което прави вноса много по-скъп.

Но в турските магазини цените вече са скочили, като основни продукти като слънчогледово олио, яйца и масло струват приблизително два пъти повече, отколкото преди година.

"Мръсна игра"

Проправителствените медии обвиняват управляващия града опозиционен кмет Екрем Имамоглу, че политизира опашките за хляб преди изборите, които трябва да се проведат до средата на 2023 г. Един от местните вестници твърди, че Имамоглу играе "мръсна игра", като затваря много от магазините за хляб с намаление, което удължава опашките в съществуващите. Градът отчита, че всъщност произвежда повече хляб от всякога, като допълнително го продава в някои супермаркети. Въпреки това опашките пред павилионите са дълги и в други големи градове, включително в столицата Анкара.

След като чакат в търпеливо мълчание под дъжда около 10 минути, повечето клиенти на Думан си тръгват с четири или пет хляба в прозрачни найлонови торбички. Скрити под качулки и чадъри, малцина от тях проявяват желание да говорят с репортерите за това, което ги е изкарало на студените улици в търсене на най-евтиния хляб в Турция.

Хлябът се продава за 1,25 лири (10 американски цента), което е около половината от цената на повечето обикновени хлябове. Спестените средства може да изглеждат незначителни - около 25 цента за пет хляба - но те се натрупват в страна, в която повече от 40% от хората получават официалната минимална работна заплата.

Изправен пред перспективата за най-трудните избори през 19-годишното си управление, миналата седмица Ердоган повиши минималната месечна заплата от 2826 на 4253 лири - около 340 долара (300 евро) по текущия обменен курс. Въпреки повишението, минималната заплата все още е по-ниска от 380-те долара, които беше в началото на годината. Икономистите също така се опасяват, че 50-процентното увеличение на заплатите на толкова много хора ще задълбочи още повече проблема с инфлацията в Турция. 

Източник: БГНЕС