Македонският външен министър Тимчо Муцунски заяви, че е инициирал двустранна среща с новоназначения български външен министър Надежда Нейнски. 

„Днес проведох телефонен разговор с новоназначения министър на външните работи на Република България, Надежда Нежнски. Предадох ѝ искрените си поздравления за назначаването и ѝ пожелах успех в изпълнението на служебните ѝ задължения“, написа Муцунски в своя профил във Facebook.  

„В разговора подчертах, че отношенията между двете страни трябва да се градят на принципите на добросъседство, приятелство и конструктивно сътрудничество. Същевременно инициирах двустранна среща, която да се проведе в предстоящия период“, добави македонският министър. 

Този дипломатически ход на Тимчо Муцунски е изключително интересен, тъй като той се опитва да балансира между твърдата линия на правителството на Християн Мицкоски и необходимостта от деблокиране на европейския път на Северна Македония.

Тимчо Муцунски е сочен за едно от „умерените лица“ в кабинета на ВМРО-ДПМНЕ. За разлика от по-острите изказвания на премиера Мицкоски, Муцунски често се опитва да използва по-дипломатичен и академичен език (той е професор по право). Подаването на ръка към Надежда Нейнски може да се тълкува като опит за „рестарт“ на комуникацията, след като отношенията достигнаха точка на замръзване при предишните служебни кабинети в София.

Важно е да се припомни, че Муцунски е основен защитник на тезата за „френско предложение плюс“. Неговото разбиране за добросъседство включва: Вписване на българите в Конституцията на РСМ, но с отложено действие (чак след като страната стане член на ЕС). Това е „червената линия“, която той защитава пред международната общност, опитвайки се да убеди София, че това е гаранция срещу нови вета.

Муцунски често подчертава, че Скопие иска да изпълнява Договора от 2017 г., но „в дух на взаимност“. В неговите изказвания често се прокрадва темата за решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно македонското малцинство в България – въпрос, който София категорично отказва да обсъжда, тъй като не е част от преговорната рамка.

Инициирането на среща точно с Надежда Нейнски не е случайно. Муцунски вероятно осъзнава, че тя е политик с огромен международен авторитет и „архитект“ на евроатлантическия път на България.

Той се надява, че чрез нея може да намери по-прагматичен език, който да заобиколи историческите спорове и да се фокусира върху икономиката и инфраструктурата (Коридор №8).

Въпреки любезния тон във Facebook, Муцунски остава част от правителство, което активно атакува „българския диктат“ (както те наричат преговорната рамка). Затова тази покана към Нейнски може да се чете и като тактически ход – да покаже пред Брюксел, че Скопие е конструктивната страна, докато в същото време не отстъпва от основните си позиции по отношение на българите в РС Македония и вписването им в Конституцията.