Муцунски: Приемането на Западните Балкани в ЕС е визия за по-силна и сигурна Европа

Министърът на външните работи и външната търговия на Северна Македония Тимчо Муцунски се изказа при откриването на новото издание на поредицата „Европейски диалози“, организирана от посолството на Франция и Френския институт в рамките на програмата „Споделени хоризонти“

Инициативата е посветена на укрепването на диалога между младите хора от Западните Балкани в условията на разширяването на Европейския съюз.

В изказването си Муцунски подчерта, че във време на мащабни геополитически промени, икономически предизвикателства и ускорена технологична трансформация Европа се нуждае от нови решения, идеи и по-силни партньорства. Той отбеляза важната роля на младите хора във формирането на бъдещето на континента.

„Вашите идеи, вашата енергия и смелостта ви да поставяте под въпрос старите разбирания са необходими, за да стане Европа по-единна, по-устойчива и по-способна да защитава своите интереси и ценности в един бързо променящ се свят“, заяви Муцунски.

По отношение на процеса на разширяване министърът подчерта, че интеграцията на Западните Балкани е част от по-широка визия за по-силна и по-сигурна Европа.

„Днес разширяването вече не е само инвестиция в стабилността на нашия регион. То е стратегическа инвестиция на Европа в собствената ѝ сигурност, сила и бъдеще“, подчерта Муцунски.

Той повтори, че членството в Европейския съюз остава стратегически приоритет за страната, като отбеляза, че процесът на присъединяване трябва да има ясна трансформираща роля.

„Процесът на присъединяване трябва да трансформира нашето общество, да укрепи институциите ни и да създаде повече възможности за гражданите. Той не трябва да променя националната ни идентичност. Вярвам в Европа, в която европейската и националната идентичност се допълват и укрепват взаимно“, заяви министърът.

В този контекст Муцунски посочи, че европейската перспектива трябва да остане достоверна, предвидима и основана на заслугите, като напредъкът зависи от реформите, резултатите и изпълнението на европейските критерии.

„Само така можем да запазим доверието в процеса на разширяване и в трансформиращата сила на Европейския съюз“, заяви той.

Говорейки за общото европейско наследство и историческите въпроси, Муцунски подчерта, че Европа е постигала напредък, когато е успявала да преодолее разделенията от миналото и да постави общото бъдеще над историческите разногласия.

„Истинският въпрос е дали ще позволим различните тълкувания на миналото да ограничават общото ни бъдеще. И още по-важно, дали ще позволим тежестта на нерешените въпроси от миналото да бъде носена от поколенията, които нямат никаква отговорност за тях“, заяви Муцунски.

В края на изказването си министърът подчерта ролята на младите хора в изграждането на Европа, основана на мир, солидарност и взаимно уважение.

„Младите заслужават Европа, в която границите означават по-малко, възможностите означават повече, а идентичността и различията се уважават. Европа, която не се страхува от своето многообразие, а го превръща в сила“, подчерта Муцунски.

БГНЕС припомня, че през 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.

При последното си посещение в Скопие, председателят на Европейския съвет Антонио Коща многократно заяви, в присъствието на Мицкоски, че Северна Македония е длъжна да изпълни вече поетия ангажимент за конституционни промени. Същото послание отправят еврокомисаря по разширяване Марта Кос и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен./БГНЕС