От редактора
Константин Муравиев – държавникът, опитал да спре комунистите и съветските войски да окупират България
В съдбоносните дни от 2 до 9 септември 1944 г. Константин Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии. То прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България и да избегне вероломното нахлуване на Червената армия.
За седмицата, през която е на власт правителството на Муравиев, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. Това е официалната версия, но по-късно става ясно, че забавянето е станало умишлено, с въздействието на съветското разузнаване, а целта е била ръцете на Сталин при окупирането на България да бъдат развързани. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се във война едновременно от една страна със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.
И въпреки това на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов.
Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Освободен от затвора през 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г. Издъхва в мизерия и забрава през януари 1965 г., но в българската история ще остане последният държавник, дръзнал да спре окупацията на страната ни от Съветския съюз.
Фактор
За седмицата, през която е на власт правителството на Муравиев, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. Това е официалната версия, но по-късно става ясно, че забавянето е станало умишлено, с въздействието на съветското разузнаване, а целта е била ръцете на Сталин при окупирането на България да бъдат развързани. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се във война едновременно от една страна със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.
И въпреки това на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов.
Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Освободен от затвора през 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г. Издъхва в мизерия и забрава през януари 1965 г., но в българската история ще остане последният държавник, дръзнал да спре окупацията на страната ни от Съветския съюз.
Още от От редактора
Славен ден: преди 841 години братята Асен и Петър възстановяват Втората българска държава
Като столица се утвърждава Търновград, който се издига като един от най-големите културно-политически и религиозни центрове на българските земи, а и на Балканите
Преди 133 години родолюбци създават ВМРО в Солун
Основателите и участниците в организацията се борят за за освобождението на двете области - Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя
123 години памет за Майстора от Брезово - човекът, който ни завеща една "безсмъртна" България
Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции