Калоян Методиев

Рядко има толкова изразителна картина на политически цинизъм като днешната. Синдикатите протестират пред парламента с адресат на своето недоволство – току-що избраните политически партии, които чакат президента да благоволи да внесе бюджета. Странно защо не отиват пред президентството или правителството, които втора поредна година в чист вид символизират безконтролната власт.

Дорисуването на картината продължи, когато на обяд синдикалните лидери бяха великодушно приети от президента и заедно започнаха  словесна вакханалия, на която би завидял самият Мусолини – колко лоши са партиите, как бягат от отговорност през зимата, как пречели на служебния кабинет, как всички били с нещо грешни през годините, наследството им е ужасно…  Цинизмът пропива от всяка дума на тази все по-самозабравила се и мафиотизирана власт. 

Тя носи отговорност за хала на който се намира държавата и на който ще се намира още време напред. 

Тя разби партийната система в опит да акумулира власт и ресурси.

Тя се намеси в изборите, което е нарушение на Конституцията и го има отразено в доклада на най-голямата регионална организация в света – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ – 09.2022). 

Тя управлява и храни вътрешни опозиции през служебните си кабинети, за да отслабва отвътре политическите партии и да ги разрушава. Няма да има недосегаеми, както все още си въобразяват две-три политически сили, които се мислят за много силни, защото са се окопали в местната власт. 

Тя създава политически проекти, които употребява и после захвърля, за да увеличава собствената си власт. През един такъв свали и последното редовно избрано правителство.

Тя говори от дистанцията на някаква друга планета – „те партиите, те политиците“, а същевременно постоянно ги очерня във всяка изказване. На това биха завидели и останалите колеги на Мусолини от началото на ХХ век. 

Тя противоставя синдикатите на политическите партии, като същевременно отказва да изпълни закона като внесе законопроекта на държавния бюджет за 2023 година в парламента, с което да задълбочва социалната криза в обществото в навечерието на зимата. 

Тя задължи българското общество за години напред с милиардни сделки за оръжие, които са ненужни, лобистки и несравними като параметри с  останалите европейски страни – Румъния си купи 32 самолета на старо за 388 милиона, които пристигат до месеци и затвори темата. 

Тя овладя цялата власт в държавата и последната й пречка са шепа останали партийни лидери, интелектуалци и общественици, които отказват да се подчинят и да влязат в договорки с нея. 

Тя контролира изборния процес и във воя да останат единствено машините се отразява надписът  „Дневникът е подправен“.

Тя презира парламента и го сатанизира (за жалост това е благодатен шум в ушите на мнозина), защото това е последната останала институция, където има съпротива и се задават неудобни въпроси. 

Тя все повече се тресе от избухващи по медиите корупционни скандали (министерства, областни управи в София, Хасково, синдици, самолети… ), защото бърза да осребрява престоя си във властта. 

Тя изкарва все повече протестиращи по улиците от различни браншове (земеделци, бърза помощ, надзиратели, хора с увреждания...) благодарение на некадърното си и самозабравило се управление.

Тя направи масови чистки като противоконституционно уволни хиляди хора по политически причини и смени незаконно цял независим контролен орган (КЗП). 

Тя  раздува до безобразие админстрацията, защото си отглежда собствена бюрокрация, през която да клати и следващо правителство и да трупа още ресурси (увеличава бордове, удвоява и утроява щатове).  

Тя не крие, че иска смяна на държавното устройство (президентска република), което се пропагандира от сутрин до вечер от групата гравитираща около президентството. 

Тя или ще бъде спряна или ще смаже държавата, за да я превърне в ориенталско-балкански режим управляван некадърно, демодирано, аморално и еднолично. Който не го вижда или е съучастник, или не иска да го види, или е сляп.