На Националния празник 3 март, който повече разединява и противопоставя българите, отколкото да ги обединява, руският посланик у нас Елеонора Митрофанова, публикува на фейсбук страницата на посолството поредното 

хубридно и нравоучително послание

Митрофанова, представител на страна, която повече от два века се е посветила на фалшифицирането  и манипулирането на собствената си история, но и на миналото на други народи, свързани с нея, ни поучава назидателно – що е то историческа памет. Посланикът се жалва, че през последните години събитията от онова време се пренаписват в България, като Русия е обвинявана, че водела война срещу Турция от имперски амбиции, но нищо не се казвало за „всенародното движение в защита на поробените български братя“. 

Когато говорят за имперски амбиции българите винаги са имали предвид господарите от Кремъл и Русия – називисимо дали е била царска, болшевишка или путинска. И докато се оправдава за имперските амбиции, Митрофанова назидателно започва да ни поучава с имперски манталитет, че освен 3 март,  да не помисляме, че други дати - като 6 септември  или Денят на Независимостта, могат да ни бъдат национален празник. Какво по-голямо доказателство за имперски мераци от това дидактично слово.

Освен това дипломатът

адвокатства и за омразния граф Игнатиев,

известен като Лъжко паша, нямал вина за обесването на Левски, бил най-големият застъпник пред султана за българите. Проблемът на Митрофанова е, че четем вече различни истории – тя чете и повтаря като папагал онази – с русофилски прочит, а ние нашата – българофилска история. И още едно доказателство, че четем различни истории – посланикът пак припява за загиналите за свободата ни руски войни, но нашата истинска история ни напомня и за жертвите, дадени от украинци, румънци, финландци, поляци, сърби и др. народи.

Руският посланик забравя най-важното – не сме задунайска губерния, а тя не е генерал губернатор. Води се посланик на една омразна империя, която продължава да убива и да мачка съдбите на народите, но за милиони българи е де факто и персона нон грата.

Ето пълния текст от обръщението на Митрофанова към България:

Поздравление от Посланика на Русия в България Е.В.Митрофанова по случай националния празник на България – Ден на освобождението от османско иго (3 март 2026 година)

Руско-турската война от 1877-1878 г. е една от най-важните глави в нашата обща история. Днес, в деня на завършването на тази война и подписването на Санстефанския мирен договор, ние отдаваме почит на хилядите руски войници и офицери, лекари и медицински сестри, както и на българските опълченци, които се сражават за свободата на българския народ и плащат с кръвта си за възстановяването на държавността на България. Искрено сме благодарни на всички, които внимателно пазят тази памет, грижат се за паметниците на героите и полагат цветя пред тях.

Същевременно не може да не се забележи как летописът на Освобождението безмилостно се пренаписва през последните години. Изтъкват се някакви „имперски амбиции“ на Русия, докато нищо не се казва за наистина всенародното движение в защита на поробените български братя, което изиграва решаваща роля в обявяването на война на Османската империя от Александър II. Разпространяват се напълно безпочвени спекулации за „вината“ на граф Н. П. Игнатиев за убийството на Апостола на свободата Васил Левски, докато ролята на руския пратеник в подпомагането на въстаниците и защитата на интересите на християнското население пред султана се игнорира.

В публичното пространство периодично се появяват идеи за преместване на националния празник на 6 септември – денят на обединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. – или на 22 септември – денят, в който страната обявява окончателната си независимост през 1908 г. Без да се омаловажава значението на тези важни събития, трябва да се подчертае, че без 3 март 1878 г. нито едно от тях не би било възможно.

Руско-турската война от 1877-1878 г. проправя пътя за суверенитета на България – това е нашата обща гордост и обща победа, и ако я отричаме – значи сме недостойни на героизма на нашите предци.

Бих искала да пожелая на българския народ, на всички наши съмишленици благополучие, мир и увереност в бъдещето.

Честит празник, честит Ден на Освобождението!

Елеонора Валентиновна Митрофанова