Бурмов става първият премиер на България: Дипломация между турското влияние и руската зависимост
Кабинетът, укрепил основите в устройството на страната, в много отношения се опитва да се освободи от шапката на руското влияние. Управлението е съставено от Батенберг под зоркото око но Русия, а решенията по вътрешнополитическата ситуация са съобразени с вижданията на цар Александър ІІ
На днешния ден, 5 юли, 1879 г. княз Александър I назначава първото правителство на Княжество България, което трябва да подготви изборите за първото Обикновено Народно събрание. За първи министър-председател на България е посочен известният общественик от Консервативната партия Тодор Бурмов
В новото правителство влизат петима консерватори от Консервативната партия, отразяваща интересите на ограничен брой българи от търговско-лихварска буржоазия, а военен министър е руски офицер. Кабинетът, управлявал страната в продължение на няколко месеца, успява да изгради основните структури на държавата.
Правителството на Бурмов се намира под шапката на руското влияние. Управлението е съставено от Батенберг по искане на руския дипломатически представител в София, а решенията му по вътрешнополитическата ситуация след изборите за Народно събрание през октомври са съобразени с виждането на руския цар Александър ІІ.
Отделите на държавното управление по време на руското управление, са преврнати в министерства от новия кабинет. Правителството на Бурмов реформира централната и местната администрация, оставени в наследство от Временното руско управление. Народното събрание приема Привременни правила за общинско, градско и селско управление.
Правителството се отказва от идеята на руски банкерски и военни кръгове за превръщане на БНБ в акционерно дружество и прокарване на ж.п. линия от София в посока Дунава вместо към Белград и Виена за свързване с Европа.
При управлението на Бурмов Княжество България се намира и под натиска на Османската империя по мухаджирския въпрос. За подобряване на отношенията с Високата порта са образувани смесени комисии за разрешаване на имотните спорове между завръщащите се турски изселници и българите, заели изоставените от тях земи.
Кабинетът на Бурмов трябва да се справя и със турските чети, останали след Освобождението край Ески Джумая (Търговище) и Осман пазар (Омуртаг).
Правителството открива митници по южната ни граница, които трябва да улеснят търговските връзки с откъснатите от Княжеството Източна Румелия и Македония. Решено е стоките внесени оттам да не се облагат с мито.
Важна крачка на първото българско управление в Княжеството е установяването на дипломатически отношения с нашите съседи и Великите сили. От 19 юли 1879 г. встъпват в длъжност първите български дипломатически агенти в Сърбия, Румъния и Османската империя.
Кабинетът опонира на несправедливите решения на Берлинския договор, като продължава усилията за създаване на редовна армия.
Правителството на Бурмов пада рано. Падането му има връзка с ограничената социална основа на консерваторите и с неодобряваните мерки за подобряване на финансовото състояние, като вдигане на митото на солта и др.
Основен опонент на Консервативната партия по това време у нас е Либералната партия, която печели изборите и сваля Бурмов и кабинета му с вот на недоверие в края на ноември 1879 година.
На 6 декември (24 ноември стар стил) князът разпуска парламента и назначава нов консервативен кабинет начело с политика, писател и духовник Васил Друмев (митрополит Климент Търновски).
Още от От редактора
Преди 114 години летецът Радул Милков извършва първия боен полет в Европа
Милков извършва първия боен полет в историята на българската авиация заедно с наблюдателя Продан Таракчиев
Преди 111 години руски кораби и самолети бомбардират Варна, а днес Кремъл потапя кораби в български води
Последствията от нападението са тежки. Загиват девет души – петима мъже, едно момче и три жени - ранените са 24, като сред тях са двама офицери и четирима войници
119 години памет за Иван Хаджийски, изрекъл горчивата истина за българина - "една съвест може да се купи…"
Трудовете, които е оставил, дават основания на неговите изследователи да го смятат за един от основоположниците на българската социология