На 9 април 1928 г. Великото национално събрание на Турция одобрява поправки в Конституцията, приета през 1924 г., чрез които е затвърден светският характер на републиката. Конкретните членове от основния закон, които се изменят, засягат мястото на религията в управлението и институциите на държавата. Промените са предложени и внесени за разглеждане в Камарата на събранието от министър-председателя Исмет паша (Мустафа Исмет Иньоню).

Поправките в Конституцията са извършени като част от реформите на президента Мустафа Кемал Ататюрк, които целят модернизация на турската държава по западен модел.

Гласуването във Великото национално събрание официално узаконява секуларизацията на публичния живот и обществената сфера в Турция.

Четири години по-рано са премахнати Халифатът и Министерството на религиозните дела, но ислямът остава официална религия в конституционния текст.

Етапният подход на Кемал Ататюрк има за цел да избегне съпротивата на консервативните религиозни кръгове в обществото.

В „Български бюлетин“ на БТА четем за приемането на промените в Конституцията:

Ангора, 2 април 1928 г. /Ан.Т.А./ С едно предложение, подписано от 109 депутати, се иска от Камарата да премахне в конституцията члена, с който се казва, че „религията на Турция е мюсюлманска“ и параграфа, с който се натоварва Камарата с изпълнението на религиозните постановления.

След това изменение законите на Турция ще станат напълно светски по подобие на всички институции на Републиката.

***

Ангора, 9 април 1928 г. /Ан.Т.А./ Камарата гласува единодушно измененията, предложени от Исмет паша и 121 депутати с цел да се осигури съгласуването на Органическия устав със светските принципи. От чл. 2 е премахнат параграфа „Държавната религия е мохамеданството“ и от члена, в който се определят атрибутите на Камарата, е премахнат параграфа „Прилагането на религиозните клаузи“. Формулата за полагането на клетва е също изменена. Пасажът „Заклевам се....“ ще бъде заменен от „Давам честната си дума...“.

***

Ангора, 9 април 1928 г. /Ан.Т.А./ В изложението на мотивите на гласувания днес от Камарата закон, с който се премахват от Органическия устав параграфите, които са в противоречие с принципите на светската държава, се заявява, че турската революция е отделила напълно светските въпроси от духовните въпроси и че религията представлява едно средство за общуване на хората с Бога. Някои хора търсят и намират това общуване с Бога в джамиите, други в църквите, трети в синагогите, а други някои просто в съвестта си. Държавата и нейните закони покровителстват всички.