Тази седмица стана известна една дръзка и в същото време много нагла проява – от централната сграда на Втори обект на бившия концлагер „Белене“ на дунавския остров Персин са премахнати паметните пана на Министерството на правосъдието.
Липсата им бе установена от група съорганизатори на годишното поклонение, което бе възстановено след тригодишно прекъсване през 2023 г., посетили на място бившия концлагер да документират и заснемат тежките поражения, които поройните дъждове оказват на рушащите от десетилетия концлагерни сгради.
Паметните пана бяха поставени от министъра на правосъдието Георги Георгиев на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на комунистическия режим в най-големия концлагер за политически противници на БКП, проведено на 31 май 2025 г., на което самият министър присъства и държа реч.
За 36 години от краха на тоталитарната система в България през 1989 г. това беше първият жест от представител на държавната власт, който оставя ясен знак (чрез въпросните паметни пана) на съпричастност към жертвите и хората, които се събират, за да отдадат почит и да покажат, че страдалците на „Белене“ не са забравени.
Но радостта от този първи жест от страна на представител на държавната власт се оказа кратка.
Неизвестни лица или неизвестно лице най-нагло са премахнали трите пана, показващи историята на концлагера, жертвите му и „Белене“ като място на памет с годишните поклонения от 1990 г. насам.
Без съмнение този акт, колкото и е криминален, толкова е и политически, защото е акт срещу собствеността на държавата (под паната бе написано, че са от Министерството на правосъдието с дата на тазгодишното поклонение – 31 май 2025 г.).
Премахването на единственият символ на държавното управление от „Белене“ е съвсем ясен знак – на някой много му пречи държавата да присъства на това място.
И не само му пречи, но и показва, че тя няма място там и затова паната ѝ са свалени. Има ли този акт общо с нашия призив от тазгодишното поклонение, че държавата я няма от десетилетия на „Белене“ и е крайно време да предприеме спасяване на рушащите се сгради на единствения запазен комунистически концлагер в страната?
Трябва да признаем, че премахването на трите пана на Министерството на правосъдието по инициатива на министър Георги Георгиев е демонстрация на липса на респект към държавните институции и към властта.
Още повече като се знае, че на остров Персин и Втори обект може да се отиде след специален пропускателен режим заради действащия на острова затвор. Тоест, не може някой, който е прочел случайно, че министърът е поставил пана на „Белене“ и това не му харесва, да отиде свободно и незабелязано, и ей така да ги свали. Данните на всички посетили Втори обект са надлежно записани и съхранени.
И все пак на кого пречи държавната власт да има свое присъствие в това паметно място, от което е дезертирала вече 36 години?
Със сигурност това пречи на лица, които не желаят там да бъде създаден държавен музей и посещенията в него да бъдат организирани от съответна държавна институция по професионален начин, както това е направено на подобни паметни места в страните от бившия съветски лагер в Източна Европа.
Със сигурност пречи на лица, които не искаха и продължават да не искат да има годишно поклонение на „Белене“, на което се събират хора от различни етноси и общности, и духовници от основните вероизповедания в България, които могат свободно да прочетат молитви (и всячески се стремят да пречат на организирането и провеждането му).
Случайно ли миналата година пак неизвестни лица премахнаха по същия брутален начин символа на годишното поклонение – винилът с надпис, осмислящ почитането на жертвите, поставен (с над 30 болта в бетона) върху недовършения паметник на Втори обект?
Дали пък това не пречи на лица, които са започнали да мислят, че това място, държавна собственост, вече е тяхно и са „го приватизирали“, и могат да си правят на него каквото си поискат?
Възможно е. Но ми се струва, че по-вероятно е държавата най-накрая да загърби досегашното си безразличие и да си влезе в ролята, макар и късно, и да спаси „Белене“ от разрухата, в която паметното място е потънало.
Ние, за които „Белене“ е кауза и дълг към жертвите му, знаем, че всичко друго би означавало, че властта и държавата я няма и всеки може да я предизвиква, и да ѝ се подиграва без да очаква последствия. Както са го направили сега с премахването от Втори обект на паметните пана на Министерството на правосъдието.
Коментари (0)