Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Ден, в който Пилат, подстрекаван от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда. В този ден Иисус, след безброй поругания, мъки, неимоверни страдания, бил разпнат на кръста. Невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", бил принесен в жертва за греховете на цялото човечество.

Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. После бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа, пише в библейските текстове.

На този ден в Страстната седмица в храмовете е Неговото опело, а християните съпреживяват страданията и смъртта на Спасителя. Затова неслучайно Великденския пост днес е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода).

Тайнството на този най-тежък за християните ден 

се е запазило и в народните традиции на предците ни. В този ден вярващите пречистват душите и отварят сърцата си към доброто. Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение.

Затова на Разпети петък не подхващали никаква работа. Хората вярвали в, че ако нарушават тази забрана, ще ги сполети непоправима беда. Преди изгрев слънце жените ходели да берат здравец и други полски цветя, които носели в църквата. След празничната молитва и символично погребение на Спасителя., всички присъстващи се провирали под масата, отецът ги благославял и им дава осветени цветя за здраве. Цветята оставяли пред иконата и пазели до следващия Разпети петък. С тях жените лекували болни деца, слагали ги под възглавницата против уплаха или кадяли с тях хора, които били урочасани.

На Велики петък девойките вземали квас и замесвали тесто за великденския обреден хляб. Приготвяли няколко вида погачи, кошара, харман, яйченик, шарен колак, вилиден, родан и пр. На най-голямата погача правели украса – с червени яйца, около които моделирали отворена порта - за да „влиза берекета в къщата”. Другите хлябове били малки, украсени с по едно червено яйце или пък с дупка в средата, в която слагали китка здравец. Наричали ги кукли и ги раздавали на първия гост на Великден, на кумицата, на децата в къщата.