По традиция, денят преди началото на Великденските пости бе отбелязан с палене на огньове, кукерски игри и ритуално прескачане „за здраве“.

Празничните обичаи се проведоха на площад Сборище, където въпреки студеното време се събраха стотици хора. Атмосферата бе изпълнена с народна музика, маскирани участници и радостни възгласи, а огънят – централният елемент на празника – символично обедини поколенията.

Смисълът на Сирни заговезни
Сирни заговезни, известен още като Прошка, е денят, в който православните християни си искат и дават прошка – важен духовен акт преди началото на най-дългия и строг пост в християнския календар. От следващия ден започват Великденските пости, продължаващи седем седмици до Възкресение Христово.

На този ден за последен път е позволена консумацията на млечни продукти и яйца, откъдето идва и самото наименование на празника – „сирни“. Трапезата традиционно включва баница със сирене, халва, варени яйца и мляко.

Огънят – пречистване и защита
Паленето на огньове и прескачането им е древен обичай с корени далеч преди християнството. В народните вярвания огънят има пречистваща и защитна сила – той „изгаря“ болестите, злото и бедите, натрупани през изминалата година. Смята се, че който прескочи огъня, ще бъде здрав и закрилян през цялата година.

В някои региони на България се вярва още, че огънят плаши злите сили и маркира символичната граница между зимата и пролетта – преход, изпълнен с обновление и надежда.

Кукерите и езическото наследство
Кукерските игри, които съпътстват празника, са част от древна митологична традиция, свързана с плодородието и възраждането на природата. Маскираните мъже с тежки звънци и страховити лица символизират борбата между хаоса и реда, между злото и доброто. Шумът и танците имат за цел да прогонят злите духове и да осигурят благоденствие.

Жива традиция в съвременния град
Събитието в Бояна показа, че дори в съвременна градска среда българските обичаи продължават да се предават и да събират хората. За мнозина участието в ритуалите не е просто фолклор, а жива връзка с миналото и начин да се запази културната идентичност.

Сирни заговезни отново напомни, че празниците не са само дати в календара, а споделено преживяване – на прошка, пречистване и надежда за здраве през идващата година.