8 април

Във Велика сряда отдаваме почит не на личност, а на покаянието на една безименна жена, която в евангелието е определена като грешница. Тя била докосната от проповедта на Иисус Христос, разкаяла се за греховете си и от благодарност помазала с миро (скъпо благовонно масло) нозете на Учителя малко преди Неговите страдания и спасителна смърт на кръста.

В този ден си спомняме и за предателството на Юда Искариот, който присъствал на това действие на жената, но вместо да се трогне от душевния й прелом, той замислил предателство.

Тези две събития станали след влизането на Спасителя в Йерусалим. Юда, щом видял да се разлива щедро скъпото миро, отбелязал, че то можело да се продаде за голяма сума пари, които да се раздадат на сиромаси. Странното в тези два свързани случая е, че грешната жена постъпила правилно, защото стигнала до съзнанието за нуждата от покаяние и го изразила с помазването на нозете на Христос. Гостоприемството изисквало да се даде на госта вода да измие нозете си след пристигане. А тя вместо с вода измила нозете Му със скъпо миро.

Домакините преди това са предложили вода на Иисус да си измие нозете, но тук е важен символът: жената в разкаянието за греховете си (според преданието тя била блудница) чрез помазването кани Спасителя да влезе гост в душата й и да я очисти, за да не греши повече. И Христос й обещал, че целият свят ще научи за постъпката й и ще я издигне в пример за подражание.

А Юда в този ден затвърдил намерението си да предаде своя Учител, от Когото бил облагодетелстван да бъде Негов ученик, да слуша спасителните Му слова и да е свидетел на чудесата Му. Неговият отрицателен пример, както и разкаянието на разбойника на кръста до Иисус Христос показват, че никой не е застрахован в състоянието си, в което се намира. Затова Църквата препоръчва да бъдем будни и да внимаваме над себе си.

На 8 април църквата почита светлата памет на апостолите Иродион, Агав, Рух, Асинкрит, Флегонт и Ермий.

Тези светци са от т.нар. Седемдесет апостоли, които заедно с дванадесетте върховни апостоли на Господа също проповядвали Словото Божие и ги придружавали ги в техните мисионерски пътувания.

Свети апостол Иродион е роден в Тарс, главен град на област Киликия, в Мала Азия и е съгражданин на свети апостол Павел. Той бил сътрудник на светите апостоли и проповядвал християнското учение между юдеите и езичниците. Заради усърдното му служене на Църквата светите апостоли го назначили за епископ на град Неопатрида.

Тъй като свети Иродион обърнал към Христа мнозина от езичниците, юдеите от завист към този Божий служител го хванали и го предали на най-различни мъчения, почти до смърт. След оздравяването си свети апостол Иродион проповядвал в Рим заедно със свети апостол Петър.

Апостолската дейност на свети Иродион била известна и на свети апостол Павел и в края на Посланието си до Римляните го поздравява като свой сродник. След мъченическата смърт на св. ап. Петър ап. Иродион бил посечен с меч в Рим. 

Свети апостол Агав проповядвал в Йерусалим и Юдея.

Той притежавал пророческа дарба. Свети апостол и евангелист Лука споменава за него в книгата си „Деяния на светите апостоли“. В Антиохия предсказал настъпването на голям глад и това негово пророчество се сбъднало по времето на император Клавдий (42-54 г.).

В Кесария св. Агав предсказал на апостол Павел страданията, които ще го постигнат в Йерусалим, както разказва книгата „Деяния на светите Апостоли“: 

Свети апостол Руф, когото ап. Павел приветства в „Посланието към римляните“, бил епископ на град Тива, в Гърция. 

Свети апостол Асинкрит, споменаван в същото послание бил епископ в Гиркания – област в Мала Азия. Светите апостоли Флегонт и Ермий, били епископи: първият в тракийския град Маратон, а вторият в Далмация.

Всички тези апостоли от „седемдесетте“ се подвизавали усърдно, благовестейки Христовото Евангелие по цялата земя, като привели към Христа мнозина езичници.

Двадесет от тях са проповядвали по днешните български земи.
По различно време почти всички те били подложени и на различни страдания от страна както на иудеите, така и на елините, и като приели мъченически венец, със слава преминали при Господа.