Доц. д-р Калина Иванова е новият директор на Национаблната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", съобщи Дарик.

По време на дирекционния съвет днес проф. д-р Красимира Александрова предаде поста.

„За мен е от съществено значение, че оставям институцията в надеждните ръце на доц. Иванова“, заяви професор Александрова и добави, че промяната е в дух на приемственост и професионализъм.

От своя страна доц. д-р Калина Иванова коментира пред колегията, че за нея е привилегия и отговорност да поеме ръководството на най-старата следосвобожденска културна институция в страната. 

На дирекционния съвет заместник-министърът на културата Калин Вельов представи доц. Иванова и съобщи, че тя ще заема поста до провеждането на конкурс.

От пресцентъра на НБКМ дават кратка автобиографична справка за новоназначената директорка и припомнят направеното от досегашната:

Доц. д-р Калина Иванова е председател на Българската библиотечно-информационна асоциация и директор на Регионалната народна библиотека  „П. Р. Славейков“, Велико Търново. 

Главен асистент е към катедра „Журналистика и масови комуникации” във Великотърновския  университет „Св. св. Кирил и Методий”. Тя е хоноруван преподавател по „Организация и управление на библиотеките“, „Библиотекознание и история на библиотеките“, „Библиотечен и комуникационен мениджмънт“ и „Стратегия и развитие на библиотеките“ във  ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий”. 

Доцент е по „Обществени комуникации и информационни науки“, Университет по библиотекознание и информационни технологии и доктор по „Книгознание, библиотекознание и библиография“, УниБИТ.

Проф. д-р Красимира Александрова се оттегля след 8-годишно управление на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ). Прави достъпен фонда на НБКМ за обществото чрез множество изложби в Библиотеката. Утвърждава практиката на организиране на виртуални изложби, които са видими на сайта ѝ. Открива зала „История на книгата“ и класна стая към нея. Там са изложени едни от най-ценните и стари документи, които се съхраняват във фонда на Библиотеката - мулажните копия на Софрониевия препис на „История славянобългарска“, Енинския апостол, Добрейшовото евангелие. В залата се провеждат се беседи за ученици и студенти за създаването на Националната библиотека. Провежда успешна кампания за закупуване на камера за обезпрашаване и дезинфекция на книги и документи по системата „Аноксия“. Разкрива 32 литературни къта на  държави и национални библиотеки от пет континента.

Националната библиотека е включена в Международния регистър „Паметта на света“ на ЮНЕСКО (2017 г.) с: Борилов синодик от XIV в. от ръкописната колекция на Националната библиотека и Четвероевангелие на цар Иван Александър от 1355–1356 г. от славянската ръкописна колекция на Британската библиотека в Лондон. През 2023 г. в регистъра е включен и трети ръкопис от колекциите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” - Маснави на Джалаладдин Руми Маулана.