На 27 ноември Националният исторически музей открива изцяло обновената Зала № 2 от постоянната си експозиция: “Българските земи от V в. пр.н.е. до III в. сл.н.е.“

Събитието, което предстои да бъде открито от доц. д-р Бони Петрунова, директор на музея, представя новите акценти в експозицията, посветена на тракийското могъщество и римското наследство по българските земи.

Обновяването е осъществено с подкрепата на Министерство на културата, в рамките на целевото финансиране за проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии за 2025 г.

“Целта беше буквално да се обнови експозицията, която не е обновявана реално от 25 години и това са много години, през които един музей може да поиска да влезе в малко по-съвременни практики и постановки. Тази идея беше провокирана и от желанието на директора на музей доц. Бони Петрунова и от един проект, който бяха отпуснали от Министерство на културата за финансиране на подобни дейности.

Разбира се, финансирането никога не е достатъчно, но и с доброто съдействие с ръководството на музея и със съфинансиране от страна на музея, мисля че нещата изглеждат вече доста по-добре, както от гледна точка на подредба на витрини, на информационни пана, на нови типове комуникация с публиката”, допълва Михаил Ваклинов от Националния исторически музей. 

Цялата концепция включва създаването от една зала на две зали, които са обаче в обща тема - периодът на класическата и римската античност, които са свързани. Наличието на две зали дава възможност да се покаже и светът на траките, докато са независими, както и светът на империята на Тракия и Мизия, и Македония, като част от една огромна империя - най-голямата за времето си.

“Това, както се вижда, сме го постигнали с цветово отделяне на двете части. Цветовото отделяне също има връзка между двете зали, защото водата при траките е култ, а червеното при Рим е друг символ. Разбира се, червеното при траките е свързано с виното, а синьото при Рим е свързано също с водата, защото римляните яко няма вода, не си правят града”, обяснява той.

Експозициите в двете зали включват осем века от българската история. “Траките са през цялото време под някакво влияние. Това, че имат държава, държави в един период, не означава, че няма влияние върху тях.

Първо, от Персия (което се разбира от голямото количество папирусите, които са намерени по крайбрежието ни и които говорят за комуникацията с тях), последствие от елинистическите държави - първо от късната класика се разбира за Филип, който прави походи в Тракия, след това Александър, който също прави походи в Тракия и в последствие увлича голяма част от тракийските войници, които да тръгнат с него на изток, а впоследствие и късноелинистическите владетели.

В тази част, в която разказваме за Тракия чисто концептуално имаме няколко акцента, които са много важни и това са няколко комплекса, които са с много добре проучени. За тракийската култура се знае най-много от погребалните им обичаи, обяснява още експертът.

Обновяването е реализирано с подкрепата на Министерство на културата, в рамките на целевото финансиране за проекти в областта на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии за 2025 г.