От началото на войната в България са влезли над 330 000 украинци. В пика на кризата в държавата бяха настанени над 115 000 души, а към днешна дата в България около 78 000 все още са в страната. Около половината от тях са настанени в държавни бази и хотели по новата хуманитарна програма.

Над 5600 са наетите на трудов договор украински граждани с временна закрила в България, което представлява над 15% от работоспособното население от бягащите от войната в Украйна. В тази бройка от над 5600 души не влизат наетите на граждански договори и тези в изпитателен срок и, въпреки това, това е най-високият процент интегрирани бежанци, който държавата е успявала да постигне в най-новата си история и то само в рамките на 3 месеца.

Наетите са разпределени в почти всички области на страната, в 20 сектора от икономиката в 9 различни професионални направления.

Работните сектори се разгръщат в следните посоки: от хотелиерство и ресторантьорство, административни и спомагателни дейности до строителство и професионални дейности и научни изследвания и IT. Още в началото на кризата IT секторът заяви, че се нуждае от около 30 000 кадри, а текстилната промишленост може да поеме около 20 000. В различните браншове вече има назначени украинци като ръководители, специалисти, техници, помощен и административен персонал, както и хора с професии, не изискващи специална квалификация.

От правителствената информационна служба припомнят, че от 6 юни Агенцията по заетостта стартира програма, с която да подпомогне украинските бежанци с временна закрила у нас. По 356 лв. за 3 месеца ще бъдат предоставени за наеми и режийни разходи на украински граждани, които са започнали работа в България. Освен това държавата ще осигури на работодателите наемащи бежанци минимална работна заплата и осигуровки за същия срок. Парите са осигурени от ЕС по проект „Солидарност”, финансиран чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г.

В периода на субсидираната заетост работодателите ще получават средства за възнаграждения на наетите украинци в размер на минималната работна заплата (710,00 лв.) и дължимите осигуровки за сметка на работодателите, както и стимули, покриващи разходите за всички дължими вноски за сметка на работодателя, съгласно изискванията на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване. /БГНЕС