Четвъртото издание на Пловдивския фестивал на науката се организира от Фондация "Красива наука" в партньорство с Министерството на образованието, Българската академия на науките и Фондация "Пловдив 2019"
Бързите темпове, с които технологично се променя светът, сякаш фокусират и повече интерес към научните постижения. На тези тенденции отговаря ", които се очаква да провокират интереса на публиката.
Четвъртото издание на Пловдивския фестивал на науката се организира от Фондация "Красива наука" в партньорство с Министерството на образованието, Българската академия на науките и Фондация "Пловдив 2019", с подкрепата на широк кръг образователни, научни, дипломатически, културни и корпоративни партньори.
Любов Костова, организатор на фестивала и съосновател на Фондация "Красива наука" сподели за БНР,
"Още първия ден на фестивала –четвъртък, 22 октомври – вечерта ще погледнем в бъдещето, за да видим как учените използват технологии и решения, които природата вече е създала във водораслите, за да ги приложат към търсенето на нови, устойчиви сортове зърно, така че при стресовите ситуации на климата в наши дни да можем да осигурим хляба на бъдещето.
Това са изключително биотехнологично интересни и много важни процеси, които ще осигурят буквално нашето изхранване и изхранването на човечеството в бъдеще.
Малко по-късно, същата вечер, ще предизвикаме публиката с "Мъжете са от Марс, жените – от Венера", защото всъщност има данни, че климатичните промени се отразяват по различен начин на двата пола и, което е по-важно, че от това следват различни стъпки, които всеки един от нас би трябвало да предприеме.
Ще говорим за 6G технологиите по-късно през седмицата. Ще говорим за планетите и изследването на Марс, и колко вода е нужна там. Ще говорим за историята на GPS-а, как се стигна до тези технологии, които ни водят навсякъде".
Ще има и разговори за здравето. Две от темите са свързани с диабета и все по-честите новини за туберкулоза. Има и развлекателни теми, които обаче са със сериозен подтекст, разказа Любов Костова за "Хоризонт до обед":
"Това е науката зад българското прекрасно кисело зеле. Всъщност колко наука има в една каца кисело зеле"
Интересна ще е, според организаторите, и лекцията за биологичната репродукция в извънземни условия и въпросите, по които още сега трябва да се разсъждава:
"Ще можем ли да колонизираме Космоса, когато заминем? Ще можем ли да раждаме деца, когато поемем по междузвездните пътища? Ще има ли препятствие пред нашето размножаване? Това е само една малка част от 94 теми, които ще разгледаме на фестивала".
Фестивалът залага на широко присъствие на учители и ученици, включително и на деца от детските градини. Очакват се близо 1200 ученици до 12-и клас от целия Пловдив и съседни селища.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации