Това обяви в Женева неправителствената организация „Press Emblem Campaign“
Над 600 журналисти от 59 държави са починали в резултат на коронавирусна инфекция през последните 10 месеца. Това обяви в Женева неправителствената организация „Press Emblem Campaign“.
"От 602 журналисти, починали от COVID-19 от началото на март, повече от половината от смъртните случаи са в Латинска Америка - 303," съобщи организацията. Следват Азия (145), Европа (94), Северна Америка (32) и Африка (28).
"Поради професията си журналистите, чиято работа се осъществява „на фронта“, за да отразяват събитията, са особено уязвими към вируса. Някои от тях, по-специално тези на свободна практика и фотографите, просто не могат да работят от къщи", каза генералният секретар на организацията Блез Лампан.
Перу остава страната с най-висока смъртност, както подчертава организацията, като там от март са починали 93 служители на пресата. Бразилия е на второ място (55). В Индия има 53 смъртни случая, в Мексико 45, в Еквадор 42, в Бангладеш 41, в Италия 37, в САЩ 31, в Пакистан 22, в Турция 17, във Великобритания 13, в Панама 11 , в Боливия 9. Следващите в списъка на организацията са Афганистан (8), Доминиканската република (8), Нигерия (8), Русия (8) и редица други страни.
Организацията обаче отбелязва, че „истинският брой на жертвите определено е по-голям“, тъй като някои страни не предоставят отделни статистически данни за смъртта на журналисти. Освен това тя обясни, че „източникът на инфекцията е трудно да се определи и е невъзможно да се направи разлика между журналисти, които са се заразили по време на работа и в личния живот“.
„Press Emblem Campaign“, създадена през 2004 г., има консултативен статут при ООН. Източниците на информация за нейните доклади са съобщения в пресата, ООН и неправителствени организации.
Фактор
"От 602 журналисти, починали от COVID-19 от началото на март, повече от половината от смъртните случаи са в Латинска Америка - 303," съобщи организацията. Следват Азия (145), Европа (94), Северна Америка (32) и Африка (28).
"Поради професията си журналистите, чиято работа се осъществява „на фронта“, за да отразяват събитията, са особено уязвими към вируса. Някои от тях, по-специално тези на свободна практика и фотографите, просто не могат да работят от къщи", каза генералният секретар на организацията Блез Лампан.
Перу остава страната с най-висока смъртност, както подчертава организацията, като там от март са починали 93 служители на пресата. Бразилия е на второ място (55). В Индия има 53 смъртни случая, в Мексико 45, в Еквадор 42, в Бангладеш 41, в Италия 37, в САЩ 31, в Пакистан 22, в Турция 17, във Великобритания 13, в Панама 11 , в Боливия 9. Следващите в списъка на организацията са Афганистан (8), Доминиканската република (8), Нигерия (8), Русия (8) и редица други страни.
Организацията обаче отбелязва, че „истинският брой на жертвите определено е по-голям“, тъй като някои страни не предоставят отделни статистически данни за смъртта на журналисти. Освен това тя обясни, че „източникът на инфекцията е трудно да се определи и е невъзможно да се направи разлика между журналисти, които са се заразили по време на работа и в личния живот“.
„Press Emblem Campaign“, създадена през 2004 г., има консултативен статут при ООН. Източниците на информация за нейните доклади са съобщения в пресата, ООН и неправителствени организации.
Още от Свят
АзГ печели 37% на изборите в Североизтона Германия, но „санитарният кордон“ я оставя извън властта
Въпреки историческия срив за консерваторите и думите му „Това е катастрофа“, канцлерът Фридрих Мерц заявява, че няма да подава оставка
Огнен ад в Капотня: 450 украински дрона удариха ключова рафинерия на "Газпром" край Москва
Зеленски уточни, че при снощните атаки срещу Московска област силите на Киев са използвали набор от украински оръжия с голям обсег, като са били поразени ключови петролни съоръжения на Русия, както и логистичен център
Инструктори от НАТО: Изоставаме катастрофално от украинските въоръжени сили
Срещайки се с украински военнослужещи по време на учения, представители на НАТО отбелязват поразителна разлика в адаптивността на армиите в условия на реална война