Последната надеждата за лейбъристите Анди Бърнам - излъчване на лидер, но и много неизвестни

Кристоф Прьосл, ARD, Дойче веле

Анди Бърнам и Киър Стармър водят открита битка за председателството на Лейбъристката партия. Защо за мнозина Бърнам изглежда както по-подходящ за партиен лидер, така и за премиер?

В последните няколко седмици Анди Бърнам обиколи целия избирателен район Мейкърфийлд в област Манчестър, където се проведоха частични избори. Лейбъристкият политик Бърнам е местен - сред тези, пред чиито врати застава по време на кампанията си, е и някогашният му учител по физкултура, пише АРД. Стратегията на директни разговори с възможно най-много хора изглежда е успешна - Бърнам убедително спечели изборите. Този резултат постави въпроса дали "Реформирай Обединеното кралство" на Найджъл Фараж не е достигнала електоралния си пик, но и друг по-голям въпрос - този за бъдещето на премиера Киър Стармър.

В разговорите си с избирателите Анди Бърнам чул много оплаквания от лейбъристкото правителство и Киър Стармър.

"Трябва да се направи нещо, за да се разреши икономическата криза, животът да стане по-поносим - това казват хората", заяви Бърнам след победата си на изборите в Мейкърфийлд. Той е добре запознат с критиките по този въпрос, изтъква германската обществена медия. През 2017 година той за пръв път се кандидатира за кмет на Манчестър и каза, че системата на Уестминстър не работи - не функционира, не се грижи за обикновените хора. В Северна Англия това е проблем, който местните болезнено изпитват на гърба си.

Традиционна политическа кариера, но против статуквото

Бърнам има двама братя, които са учители. Самият той е учил в католическо училище, разказва АРД. Попитан какво е истински важно за него в живота освен семейството му, той отговаря: футболният клуб "Евертън", Лейбъристката партия, Католическата църква - в този ред. Бърнам е женен и е баща на три деца.

Висшето си образование доскорошният кмет на Манчестър получава в Кеймбридж, после за кратко работи като журналист, след това като асистент на депутат от Лейбъристката партия. Бърнам е на 31 години, когато става народен представител. Само няколко години по-късно вече е държавен секретар. Това е класическа политическа кариера - макар Бърнам постоянно да се проявява като опонент на системата. 

Трети опит след два неуспешни

Бърнам два пъти се е опитвал да спечели лидерството на Лейбъристката партия - веднъж през 2010, а после и през 2015. И двата опита са неуспешни. Затова Бърнам решава да се кандидатира за кмет на Манчестър през 2017-а, когато печели и е преизбран още два пъти. Оттогава е постигнал много в региона, коментира професорът по политология в Ливърпулския университет Джон Тонге.

Областта Манчестър в последните години отбелязва икономически подем, пише АРД. Затова и Бърнам сега спокойно може да каже, че тъкмо той е човекът, който може да се погрижи и за цяла Великобритания, смята Тонге. "Ще каже, че ще приложи манчестърския модел и в останалата част от страната", прогнозира политологът.

Паника сред лейбъристите

Дали това ще бъде лесно е съвсем друг въпрос, отбелязва германската обществена медия. Бърнам не може да повлияе на глобалната икономическа криза - войната в Украйна и стагниращата ситуация, в която се намират много от държавите от Г-7. Ако успее да стане премиер на Великобритания, Бърнам ще трябва да се занимава и с последиците от Брекзит. Всичко това са трудни задачи.

Той обаче има излъчване на лидер, подчертава АРД. Киър Стармър има иначе добра кариера във времената преди избирането си за премиер, но някак не успя да убеди избирателите и затова сега е изправен пред изключително високи очаквания. Затова мнозина в Лейбъристката партия гледат на Бърнам като на лидер на партията и премиер, който може да е последният им шанс да възпрат подема на десните популисти на Найджъл Фараж. Следващите парламентарни избори са чак през 2029 година, но в редиците на Лейбъристката партия паниката вече се усеща.

Стармър сега е изправен пред ключово решение - дали да проведе вътрешнопартийни избори за лидерството на партията или да се откаже от премиерския пост без тази формалност. Той вече бе посъветван от много от министрите в кабинета си да се оттегли, особено след поражението, което лейбъристите понесоха на местните избори.