Надежда Йорданова: Получената политическа устойчивост е ключова за влизане в Шенген и Еврозоната

По законодателната програма, свързана с членството на България в Еврозоната, остава да се приеме само още един закон. Вървим много добре и не виждам пречки от законодателно естество да се реализира планът за влизане в Еврозоната на 1 януари 2025 г. Това заяви народният представител от “Продължаваме Промяната - Демократична България” Надежда Йорданова пред БНТ.

Бившият правосъден министър коментира свършената до момента законодателна работа от Народното събрание, която трябва скоро да доведе до получаване на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя посочи редица ключови законопроекти, които бяха приети в рамките на 49-ия парламента, като този за търсене на отговорност на главния прокурор, за производството по несъстоятелността, домашното насилие, закони, свързани с Еврозоната и др.

Според нея получената политическа устойчивост е ключова за реализирането на целите на управлението - влизане в Шенген и Еврозоната.

“Правителството, включително и Народното събрание, правят всичко възможно да имаме положителна новина през декември за Шенген. Но една от темите, които са ключови за реализирането на тази цел, както и влизането в Еврозоната, е да има действащ парламент и политическа стабилност. Ето защо настоящото мнозинство и управление няма реална политическа алтернатива и е единственото възможно, за да се реализира националният дневен ред”, коментира тя.

Надежда Йорданова заяви, че Венецианската комисия няма критики по сърцевината на предложените промени в Конституцията - тези, които засягат разделянето на ВСС, за да се гарантира независимост на съда и повече отчетност на прокуратурата. Там, където има критики, ще се търси подобряването на текстовете.

“И колегите от ГЕРБ, и колегите от ДПС много ясно заявяват, че конституционната реформа трябва да се случи, за да се изпълнят дългогодишните препоръки за постигане на европейските стандарти в съдебната система, а именно независим съд и ефективна и отчетна прокуратура. Не виждам признаци на тревожност, че в тази си част промените няма да се осъществят”, заяви тя.

“В момента диалогът с професионалните организации и юридическата общност върви. В рамките на конституционната комисия в парламента ще има още дебати. Оформя се консенсус по някои от темите. Например, че парламентът не може да спре да работи 2 месеца. Чувам и приемам аргументите, че председателят на Конституционния съд или на Народното събрание би бил в несъвместимост, ако изпълнява функциите на служебен премиер. След един дебат да се вземе правилното решение”, добави тя.

Като пример, че промените в Конституцията не се правят, за да се решат личностни промени, тя посочи темата с изтеклия мандат на членовете на Висшия съдебен съвет и неизбирането на нови членове от квотата на парламента.

“Критикуват ни, че като не сменяме сегашния състав на ВСС, отлагаме всички процеси, удължаваме периода на управление на Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор. Нека този път да направим промените по правилния начин, да сложим здравите основите, да определим формата на кадровия орган и тогава да решаваме персоналните въпроси. Въпросът за конкретните личности трябва да идва след оформянето на институционалната рамка”, каза тя.