Наистина ли ще избираме президент между мамаша, даскал и програмист?

Юлиана Методиев

Ако отговарях на въпроса "какъв президент" за лексикона на джензитата, щях да напиша съвършено кратко. "Не"! Не на трите имена спрягани за изборите през октомври. Защото миришат на радевщина (Илияна Йотова), на снобска професорщина (Даниел Вълчев), на чиста технократска скука с презентации и графики за дигитализация, докато бабата в Старо село няма лекар (Андрей Гюров).

За да се реши човек какъв вот да даде, не трябва да гледа само телевизорите и публицистичните студия. В тях влизат предимно хора от София, а София често създава илюзия за политическите настроения в страната. Корпоративните медии, заедно с обществената БНТ, вече произвеждат

ажиотаж около имената на Йотова, Вълчев и Гюров.

София се превръща в големия търговец на сезонната политическа продукция - президентските избори наесен.

Илияна Йотова е скроила с предвидим женски и бесепарски  вкус облекло за пред майките, лелките и червения електорат, с които се "срещала непрекъснато". Също като Румен Радев го играе надпартийна, по-мека е в тона, но не иска външната министърка, заради гафа й в Киев. Йотова е с по-социален профил. Ако стане президент ще намазва филията на демагогията с бедност, демография, здравеопазване. Но инструментите на президентството, вета, консултации, послания, ще са същите, тоест в полза на мистичния мир за Украйна. Изборът й означава още 5 години вета на всеки закон за съдебна реформа, предъвкване на дъвката "национален интерес" и неутралитет по войната, докато... Докато България стане

най-слабото звено в ЕС и НАТО.

Професор Даниел Вълчев страда от загуба на паметта. Може и да са го полазили първите симптоми на деменция. Пробутва празен лист на избирателите, бил само университетски преподавател, интелектуалец, който свири на китара, а беше част от първата "сглобка", постигната с правителството на Сергей Станишев, излъчено от НДСВ в коалиция с БСП и ДПС! Образователните среди помнят циничната му реакция като вицепремиер и министър на образованието в Станишевото правителство на скандалната фраза „Дай да разваляме седенката“ на Пламен Орешарски по адрес на протестиращите учители. Тогава министър Вълчев не  само не възрази, но предложи „експертни разговори“ и „една-две сметки“,

за да се запуши устата на протеста!"

"Развалянето на седенката" остана символ на отношението на властта към учителите. Сега Вълчев играе ролята на кандидат „анти-всички“, точно като Румен Радев през 2016 г, гони същия електорат, който е отвратен от партиите и казва „омръзнаха ни всички, дайте поне някой умен“

Андрей Гюров е свенлив, още не е сигурен да, или не, за президентска кандидатура. Може да влезе в римейк на филма „Булката беглец". Хитреците от някакви (не) партийни връзки с обществеността му внушават, че печелившата карта е "Йотова - проруска, а той- проевропейски"! Този пиар е много вървежен, но предимно за любителите на скъпарско шампанско.

Правят ала бала с пазарната цена на човек

с „позитивна визия“,  който щял да се бори за независими институции, върховенство на закона, предвидима външна политика, защита на демократичния ред. Никаква емоция и способност да говори на хората, които не живеят в политическия дневен ред на ПП и ДБ. Казва пред БНР „ Имало някакви очаквания“ на въпроса дали ще се кандидатира, което е дяволски маркетингово. Създава впечатление за дефицит. Значи е ценен, щом го молят. Гюров остава публично постен като веганско меню.

Накратко. Йотова има БСП. Вълчев има "интелигенцията", Гюров има ChatGPT, Правосъдие за всеки и други правилни НПО-та. Усеща се като избор между мамаша, даскал и програмист.