Мартин Димитров, кандидат за депутат от ПП/ДБ

След 1989 година като национални цели пред страната ни стояха влизането в НАТО, в Евросъюза, после в Шенген и еврозоната. Сега България има нужда от нова амбициозна и мотивираща национална цел. Наличието й ще мобилизира модернизационния и реформаторския капацитет на нацията и ще спомогне за постигане на резултати в кратки периоди от време. 

В предизборната кампания често ми поставят въпроса: коя е новата цел, която да вдъхнови обществото за упорита работа и да създаде перспектива децата ни да остават да работят и живеят в България. Отговорът е: да постигнем европейските стандарти и доходи у нас. 

В момента България вече достига 68% от средния за Евросъюза БВП на човек по паритета на покупателната сила (ППС), но заедно с Гърция делим последното място. Добрата новина е, че след 2020 г. страната ни постига най-бързо догонване, като скъсява разликата с цели 13 процентни пункта. Следващата стъпка е за 7 години да достигнем 90% от средноевропейските доходи. На пръв поглед звучи трудно изпълнимо. Всъщност вече е постигнато от Словения, Чехия и Литва, които са около границата на тези 90%. Особено значим и показателен е успехът на Литва, която в началото на 90-те години е в много по-тежко икономическо състояние от България, а сега отчита огромно развитие. Защо Литва да може да направи скок в жизнения стандарт, а ние да не можем?! Имаме успешни примери от Източна Европа и е добре да ги следваме, като си поставяме високи цели.

Как изглежда това за работещите?

Средната заплата в България през 2026 г. се очаква да бъде около 1370 евро. Средната заплата в Литва се очаква да бъде около 2200 евро, което е с 60% повече от България в номинално изражение. Със Словения разликата е още по-голяма, защото там се очаква средна заплата от 2300 евро през 2026 г. Подобна е и разликата спрямо Чехия където се очаква средната заплата през 2026 г. да бъде около 2000 евро. 

Целта на България следва да бъде постигането на подобни нива на заплащане. 

Как изглежда това за пенсионерите?

През 2026 г. средната пенсия в Чехия  (860 евро) и Словения (820 евро) е с около 60% по-висока от средната в България (541 евро) в номинално изражение. Това е, защото зад по-високите им пенсии стои бърз и устойчив растеж. 

Основният модел на пенсионна система в Евросъюза (първият стълб) е разходопокривен, тоест пенсиите за текущия месец се финансират от осигурителните плащания на работещите. За да има устойчиво нарастване на пенсиите, е необходимо осигурителният доход на работещите, най-вече в частния сектор, постоянно да нараства, което се случва при продължителен растеж на икономиката.

Как ще стане това?

За да се засили догонването на жизнения стандарт на другите страни, трябва пакет от десни мерки, за чиято реализация ще изисква огромни усилия. Това означава ограничаване на бюджетния дефицит, запазване на относително ниските данъци, модернизация и дигитализация на администрацията, категорични мерки срещу корупцията. Истинското предизвикателство е да има достатъчна подкрепа за тези мерки.

България е на пореден кръстопът. Последното редовно правителство „Желязков“ заложи на главоломно нарастване на разходите. Огромни средства бяха насочени към Банката за развитие и БЕХ -  5,5 млрд. лева през 2025 г. Това наложи и взимането на огромен дълг от над 18 млрд. лева през 2025 г. Коалицията на „харчещите“ открито говореше за вдигане на данъци и осигуровки, за да финансира нови и нови разходи. Огромните протести спасиха България от стремглаво спускане към финансовата пропаст. 

Много поучителна история е румънската. Дълго време давахме Румъния за успешен пример за развитие и за растеж на доходите и пенсиите и тя беше такъв. До момента, в който започнаха да се трупат сериозни бюджетни дефицити (6,2% очакван за 2026 г.) и това доведе до вдигане на редица данъци. Така  Румъния се превърна в символ на финансови проблеми.

Перспективата за постигане на висок растеж през следващите години задължително изисква натрупване на фактори на конкурентоспособност, а не загуба на вече съществуващи такива. Дали ще се намерят достатъчно гласове в следващото Народно събрание, които заедно с ПП-ДБ да работят за ускорено развитие, или България отново ще се върне в тъмните времена на мъчителния застой, ще стане ясно на 19 април.