Наки: Натискът върху Путин расте все по-силно

Майкъл Наки, руски опозиционен журналист

Натискът върху Путин расте все по-силно с всеки изминал ден. И не, не говоря за блокадата на Крим, опашките за бензин и други подобни неща, макар че и това също има значение. Работата е там, че всяка седмица виждаме публично как едни или други говорители, принадлежащи към руските елити, призовават пряко или косвено Путин да спре.

Олигарси, депутати, бойци, пропагандисти, представители на икономическия блок. Все по-често звучи една проста идея: „Ние не се справяме, време е да спрем.“

Но освен публичната част има и друга, скрита, която изтича през разузнавателни канали и към различни медии под формата на източници. Обкръжението на Путин настоява, че е време да се прекрати войната.

Освен това има и международен натиск. Алиев говори директно, Лукашенко и Тръмп също особено нищо не крият. А жителите на Русия и окупираните територии понякога вече не молят, а изискват да бъде прекратена войната, защото докато олигарсите губят пари, хората губят животи, а за тях това е много по-критично.

Как натискът върху Путин расте от всички страни, принуждавайки го или да спре войната, или да я продължи, но без подкрепата на обществото, елитите и армията, ще разкажа днес.

Зеленски във вечерното си обръщение на 10 юли заяви:

„Украйна има подкрепа не само сред партньорите си по света, но и сред обкръжението на Путин по въпроса за мира.“

Там, по думите му, разбират какво се случва и разбират, че няма алтернатива на мира, а това усещане в Русия само ще се засилва.

От една страна, това е вид публичен натиск, който може да бъде чиста фантазия от украинска страна, психологическа операция.

Президентът на воюваща страна публично казва на диктатора: „Твоите хора са съгласни с нас, а с теб вече не са толкова съгласни.“

Но въпросът е в контекста. Все повече виждаме признаци за това в публичното пространство.

Част от това самият Путин разказа, когато съобщи на публиката за пътуването на Абрамович до Киев.

Това изявление далеч не е първото. Още през юни в интервю за „Гардиън“ Зеленски заяви, че половината от обкръжението на Путин иска край на войната, защото разбира, че руската икономика е близо до срив.

Тогава той потвърди и че се е срещал с Абрамович. Олигархът е действал като куриер, предавайки съобщения между Киев и Путин.

Оказва се, че има канал за връзка.

С това обкръжение на Путин Зеленски действително има физически контакти – с конкретни фамилии и вероятно с конкретен график на срещи.

Когато говори за подкрепа вътре в кръга на Путин, той разказва и съдържанието на разговорите си с представители на този елит.

Думите на Зеленски почти дословно се потвърждават и от другата страна на фронта.

Ден преди неговото обръщение – на 9 юли – „Ройтерс“ публикува материал, основан на три източника, близки до Кремъл.

Заглавието беше очаквано: Путин подготвя ескалация.

Но най-интересното се криеше в средата на текста.

Група съветници са предложили на Путин да разгледа възможност за прекратяване на огъня по сегашната линия на фронта.

Хора от близкия му кръг, които имат достъп до него, са дошли при диктатора с план за спиране на войната.

На практика – със същия план, който публично предлага Зеленски и който подкрепя Тръмп.

Путин ги е отхвърлил.

Според източник на агенцията той иска поне някаква победа, а превземането на Донбас смята за въпрос на принцип.

Аз отделно ви разказвах, че Путин ще се перчи и ще обещава да воюва до последния руснак винаги до момента, в който бъде взето решение. Това е не повече от шум.

Показателен е самият факт.

В системата на Путин доклад за необходимостта от спиране на войната се появява едва тогава, когато мълчанието вече е по-опасно от говоренето, защото всички разбират, че могат да се сблъскат със сериозни неприятности – от загуба на доверието на Путин до затвор или дори смърт.

Тези хора прекрасно знаят как завършва ролята на вестоносеца, който носи лоши новини, и въпреки това са дошли, защото преди това, както пише същият „Ройтерс“, Путин вече е бил предупреден за дупка в бюджета от 6 трилиона рубли, за БВП, който е започнал да намалява за първи път от 2023 г., за банки, затрупани от просрочени плащания, включително по кредити, отпуснати на военни.

Съветниците са събрали тези доклади и са направили извода, който се налага на всеки адекватен наблюдател, дори ако подкрепя курса на Путин – което, разбира се, поставя въпрос за адекватността му.

По-нататък няма с какво да се воюва.

И ето я развилката.

Обкръжението дърпа в една посока, Путин – в друга.

А разстоянието между тях вече се измерва не с интонации на съвещания, а с публични документи.

С обръщението на Зеленски от едната страна, със съобщенията на „Ройтерс“ от другата.

А на 9 юли към тези документи се добави и трети – най-екзотичният: статия в „Икономист“, подписана от човек, чиито заводи дават почти един процент от руския БВП.

Андрей Мелниченко, собственикът на „Еврохим“ и СУЕК.

Състоянието му е над 20 милиарда долара. Той е на осмо място в руския списък на „Форбс“.

До началото на пълномащабното нахлуване е живял основно в Швейцария, след което попада под санкции, премества се в Дубай и започва да прекарва много повече време в Русия.

Сега този човек публикува в едно от водещите списания на западния либерален мейнстрийм текст за следвоенното устройство на Русия, допълнен с огромен профил.

Мелниченко е изведен на корицата с определението „човекът, който иска да промени Русия“.

Подчертавам: войната продължава, санкциите срещу него не са отменени, а той дава на западното списание десетки часове разговори за бъдещето на страната след войната.

Отделно ще кажа, че Мелниченко е доста спорна фигура. Описанието му от списанието в профила според мен е непрофесионално и недостойно за толкова важно издание.

Но същността не е в това.

По-важно е какво съдържа самото му есе.

Мелниченко изброява четири сценария за бъдещето на Русия, които, по думите му, се обсъждат на Запад.

Първият – унизена страна в периферията на Европа, която отглежда реваншизъм.

Вторият – суровинен придатък на Китай.

Третият – разпад на страната с борба за ядрения арсенал.

Четвъртият – крепост във вечна обсада, живееща в режим на безкрайно извънредно положение.

И четирите той обявява за катастрофа и предлага пети вариант – предвидима суверенна Русия, в която на бизнеса е върната ролята при вземането на стратегически решения, а Западът уважава руския суверенитет.

Пряка критика на войната в текста изобщо няма.

Има красиво обобщение. Цитирам в превод:

„Великите войни започват не там, където звучат първите изстрели.“

Кой конкретно е започнал тази война и защо изстрелите вече години звучат по украинските градове – това остава извън скобите.

Мелниченко е част от системата и то доста неприятна част от нея.

Самото списание посочва фактите.

Той не е опозиционер. Никога не е критикувал войната.

Продукцията на неговите предприятия се използва от руската армия.

Биографията му през последните години е история на купуване на сигурност от режима.

През 2023 г. Генералната прокуратура се опита да национализира неговата компания „Сибеко“. Опитите спряха след като Мелниченко дари 32 милиарда рубли на „Сириус“.

Това е образователен център, създаден по инициатива лично на Владимир Путин.

През май 2025 г. той за първи път лично се срещна с Путин и според собственото му описание му казал:

„Руският елит грешеше, когато печелеше пари в една държава, а живееше и държеше семейството си в друга.“

След това благодарил на диктатора, че му е помогнал да прогледне.

Путин, както пише „Икономист“, харесал разговора.

Разбира се, че му е харесал – към него е дошъл милиардер, който му благодари за санкциите, конфискациите и войната, защото те са му „отворили очите“.

Такова прозрение по график – когато започваш да проглеждаш точно в момента, когато започват да ти отнемат активите.

Но именно затова Мелниченко е интересен.

Дисидент, който осъжда войната, не ни казва почти нищо ново за системата.

А човекът, който се движи според вятъра, показва накъде е духнал вятърът.

faktor.bg