Майкъл Наки, руски опозиционен журналист

Главното събитие на фронта, поне за първата четвърт на 2026 г. Украинските войски напредват, освободили, според различни данни, до 400 кв. км. В докладите се появяват населени места, изчезнали след руската окупация преди много месеци. Силите за отбрана на Украйна отново променят правилата на играта. Оказва се, че механизираните щурмови операции имат бъдеще, въпреки всички дронове. За развитието на украинското контранастъпление на юг – в моето видео днес. Да, сега може да го наречем така.

Ще бъдат изслушани министрите на вътрешните, работи , енергетиката и икономиката., който даде голямо интервю на РБК Украйна.

В обикновеното значение „оперативно" означава бързо, навременно, но във военната терминология това означава свързано с операции.

Операцията пък в съвременното разбиране е мащабно включване на войски с определена цел, която трябва сериозно да промени ситуацията поне на цялото направление. Мащабите на операцията могат да са различни.

 От така наречената специална военна операция (Киев за 3 дни) до сегашната руска операция за завладяване на славяно-константиновската агломерация, в която са включени войски от три от шестте руски групировки на четири направления, до сравнително ограничени, но много по-успешни украински операции на изток в Харковска област през 2022 г., под Курск през 2024 г., под Купянск през 2025 г. И сега на границата между Днепропетровска и Запорожска област.

Ако операцията завърши с неуспех, обикновено се опитват да я забравят, като например Жуковската настъпателна операция през зимата на 1942-1943 г., която изкопаха от съветските архиви чак след разпадането на СССР и я нарекоха „Ржевска мелачка".

А ако е успешна, ще разказват за нея в интервюта, ще пишат големи статии, а после параграфи в учебниците по история или поне в помагала по оперативно изкуство за бъдещи генерали в академията на Генщаба. Настоящото украинско настъпление трудно ще стане такава историческа операция като например битката за Киев. Но фактът, че украинските генерали вече публично говорят за нея като за операция, показва, че в командването я признават за достатъчно успешна.

Да сравним реториката. Първоначално на 11 февруари, както съобщаваше Укринформ, говорителят на силите за отбрана на Юга Владислав Волошин отрече твърденията на руските източници за предполагаемо контранастъпление на ВСУ, обяснявайки, че става дума за ликвидиране на проникнали групи.

 „Наистина зачистваме враждебни групи, които са проникнали дълбоко в нашата отбрана" – подчерта тогава Волошин. Според него в Терновато, Касивцево, Придорожно и Лукяновка руските групи са провели фото- и видео фиксация (по-просто – в Лаговтике). Но силите за отбрана зачистиха тези населени места. Също така Волошин добави, че украинските подразделения ежедневно провеждат активни операции.

„Наистина поехме контрол над определени участъци в сивата зона, провеждаме ежедневно до двайсет търсещо-ударни и разузнавателно-търсещи действия, унищожаваме враждебни инфильтрационни групи" – увери представителят. Той подчерта, че не става дума за класическо настъпление. „Това не е класическо контранастъпление. Водим не позиционна, а активна отбрана" – отбеляза тогава Волошин.

А сега към интервюто на генерал-майор Комаренко, който отговаря за операциите в украинския Генщаб от 2024 г. Въпрос на РБК Украйна: „Успяхме да споменем нашите настъпателни действия, които сега се развиват по Александровско направление. Това е границата между Днепропетровска и Запорожска област. Първо научихме за тях от руските военни кореспонденти, които започнаха да се оплакват, че Украйна тръгна в контранастъпление.

А сега пък към интервюто на генерал-майор Комаренко, който отговаря за операциите в украинския Генщаб от 2024 г. Въпрос на РБК Украйна: „Успяхме да споменем нашите настъпателни действия, които сега се развиват по Александровско направление. Това е границата между Днепропетровска и Запорожска област. Първо научихме за тях от руските военни кореспонденти, които започнаха да се оплакват, че Украйна тръгна в контранастъпление.

Това вече не са локални контраатаки, поне по мерките на съвременната война. Сега, след като се определихме с мащабите и терминологията, нека анализираме какво точно се случи в зоната на украинското контранастъпление. Всяка операция се характеризира с оперативната обстановка в зоната на провеждане, цели на операцията, план, използвани сили и средства, тактика, ход на операцията и резултати. Ще преминем през всички тези аспекти по реда им.

Започвайки от 2024 г. и почти през целия 2025 г. руската армия напредваше сравнително бързо (по мерки на другите направления) – първо на юг от Донецка област, след това на границата между Днепропетровска и Запорожска област в западно направление. Трябва да уточним, че „доста бързо" значи около 20-30 км/година, но това настъпление се развиваше на широк фронт, което осигуряваше значителен прираст на окупираната територия през изминалата година. Вероятно в началото именно заради тези цифри вървеше, тъй като на пътя на руските войски нямаше важни градове или логистични центрове.

В същото време положението на украинските сили на този участък се усложняваше, защото руснаците напредваха към линията на отбрана в Запорожка област, която на много места не се е променяла от 2022 г. – не от юг (откъдето очакваха противника 3 години), а от изток, практически заобикаляйки украинската отбрана. Така или иначе, количеството премина в качество и пред руските войски се появи реална цел – Ореховският район на отбрана на ВСУ, който прегражда пътя към Запороже от юг. Според плана, обрисован от украинския военен наблюдател Константин Машовец (и не само той), трябваше да заобиколят Орехов с удари от изток (от Гуляйполе) и от запад (от Степногорск), да превземат града и оттам да настъпват към Запороже, за да „доведат" фронтовата обстановка в съответствие с фалшивата руска конституция.

Този план на руското командване вероятно се оформи по време на боевете за Гуляйполе, което накрая беше почти напълно окупирано от руската армия. Потенциалното превземане или поне излизане на руските войски до Запороже би имало сериозно стратегическо значение (не само оперативно), тъй като градът е важен логистичен център за украинската металургия и отбранителна промишленост. Освен това това би позволило на Путин да покаже на света, че Русия може да постига своите териториални претенции с военни средства, не само на Донбас.

Стратегическа цел – завладяване на Запороже
Досега говорихме за оперативно-стратегическата обстановка, сега нека слезем на оперативно-тактическия ниво. Как руската армия напредваше на този участък? Напълно различно от времето, когато тук за последно се водеха мащабни бойни действия. Минаха времето, когато танковете на Гудериан препускаха из безкрайната украинска степ. Руските механизирани колони биха били като на длан в полетата и лесна мишена за украинските дронове и артилерия – точно както се случваше всеки път, когато руското командване опитваше да използва бронирана техника тук. Затова югът на Украйна стана огромен полигон за тестване на руската тактика на „просмукване" – проникване на малки групи и дори самотни руски войници между редките позиции на украинската пехота.

След това тези бойци на ВС РФ, които успяваха да проникнат незабелязани от украинските БПЛА, развяваха флагчета по селата за снимки в социалните мрежи на Минобраната, заемаха позиции в тила на Украйна и атакуваха оператори на дронове, миномети и логистически автомобили. Това принуждаваше украинците да отстъпват отново и отново. Но руските войници не се стремяха особено да унищожат вече останалите в техния тил позиции на украинската пехота, защото в съвременните условия опитът да щурмуваш такава позиция означава да се издадеш и сам да станеш мишена за украински БПЛА.

Резултатът беше, че теренът в зоната на руското настъпление представляваше „сложен пирог" – смесица от руски и украински позиции, където беше невъзможно да подготвят позиции за руските оператори на дронове и артилерия, защото там все още имаше много украински войници. Колкото по-напред напредваха руските пехотинци, толкова повече оставаха сами, без подкрепа и почти без снабдяване (освен боеприпаси, доставяни по въздух от дронове). В това рохко пространство на дълбочина много километри положението на бойците на ВС РФ беше много по-нестабилно, отколкото изглежда на картите с четки линии на контрол.

В тази обстановка узря украинският план за контранастъпателна операция. Не съм чел мислите на Сърски и Комаренко или документите на Генщаба на ВСУ. Но поне по изявленията за резултатите вече можем да разберем какво е искало украинското командване. Обръщаме се към загадъчното изявление на Зеленски от вечерното видеообращение на 16 март: „Украинските сили за отбрана провалиха руската стратегическа настъпателна операция, която противникът планираше за март. Макар атаките да продължават и щурмовете да не спрат, интензивността и мащабът на противостоянието не съответстват на това, което руснаците планираха и обещаха на политическото ръководство на Русия."

Зеленски не уточнява направлението, но очевидно решителните действия, провалили руската операция, са на юга. Вероятно в това е била и целта на украинското контранастъпление: да избият руските войски от позициите, на които са излезли, подготвяйки се за обкръжаване на Орехов и настъпление към Запороже; да укрепят отбранителните линии в тила, докато руснаците не могат да атакуват инженерните подразделения (защото руските дронови оператори отстъпват и се опитват да се противопоставят на напредващите украински отряди); да обърнат тенденцията на непрекъснатото руско настъпление от ноември миналата година, за да излязат на преговори с реални карти. Последното не се сбъдна (поради войната с Иран), но поне руските планове са забавени – признават почти всички наблюдатели. Така че независимо как ще се развие операцията, вече може да се смята за успешна.

Нова тактика на щурмовите действия
Успехът на операцията се дължи на използването не просто на значителни сили, а на подразделения, предназначени специално за настъпателни и щурмови действия. Първо – новосъздадените щурмови войски, които през целия 2025 г. ликвидираха локални руски пробиви и прониквания, унищожавайки позиции, заети от руснаците дълбоко в украинската отбрана. Второ – десантно-щурмовите войски, които се доказали в настъпателни действия още от отблъскването на хибридното руско нахлуване на Донбас през 2014 г. и 10 години по-късно – например при нахлуването в Курска област.

В украинската военна среда през изминалата година имаше много спорове дали са нужни отделни щурмови войски или по-добре да се поверят настъпленията на ДШВ. Тази операция показа, че и двете страни са прави – и двете структури постигнаха добри резултати. Важно не беше принадлежността на подразделението, а тактиката, отработвана през целия 2025 г. Трудно е да се получи пълна картина за нея, защото украинските подразделения рядко споделят съдържание от текуща операция, а обстановката с постоянна заплаха от руски дронове не създава условия за TikTok-чета.

Но има изключение – видео на 425-ти щурмов полк „Скеля", който напредна 10 км и освободи село Терново. На видеото виждаме елементи, познати от руските действия: добре „мангалена" техника, квадроцикли за преместване на пехотата, работа на малки групи в селото. Това е, защото през миналата година руските настъпления бяха по-чести – те изработиха тактически похвати чрез „проби и грешки", които позволяват оцеляване при доминацията на дроновете и дори напредване.

Но силите за отбрана на Украйна не са руската армия – не могат да си позволят огромни загуби нито заради различното отношение към живота на войниците, нито заради хроничния недостиг на пехота.

Разликата с руските настъпления?

 Защо тази операция е много по-резултатна, по-бърза и с по-малки загуби? Има два ключови фактора. Първи – изключването на терминалите Starlink за руснаците точно преди началото на контранастъпленето. Благодарение на масовото използване на малки дронове руснаците скъсяиа „kill chain" (времето от откриване до унищожение на целта).

Украинците в настъпление се сблъскваха със същия проблем като ВС на РФ – големите механизирани отряди и дори малките групи пехота се откриват и атакуват още при излизане към позиции за щурм.

След годините война това стана общопознат факт сред анализаторите – масовата механизирана мобилна война е минало, вместо танкове трябва да се поръчват дронове. Но се оказа, че всяка „стена от дронове" разчита на надеждна широколентов връзка за наблюдение на бойното поле и реално времеви удари. Руската армия, която при нахлуването в Украйна имаше катастрофални проблеми с връзката, ги реши не чрез борба с корупцията в Минобраната или „ефективния" Белоусов, а чрез сив импорт на Starlink терминали – без нужда от инфраструктура, антени по дървета (които ги правят мишена за украински дронове).

Когато Starlink масово отпадна благодарение на сътрудничеството между украинското Минобрана и SpaceX, рухна и руският „kill chain". Схемата „разузнавателният Мавик вижда противника – веднага излитат FPV" започна да хърка. Това е важна история за бъдещите учебници по оперативно изкуство – колко важно е нарушаването на връзката на противника за успеха на операцията.

Но ако украинците само разчитаха на Мъск и щастието, резултатите щяха да са много по-скромни с много по-големи загуби (като Запорожкото направление през 2023 г.). Към края на 2025 г., след 2 години руско „месно" настъпление, тезата се трансформира: „уроките от руско-украинската война не са универсални заради уникалната ситуация без въздушно превъзходство на нито една страна".

 И Русия, и Украйна наследиха мощна съветска ПВО, 50 години отточена срещу превъзхождаща НАТО авиация, подсилена с модерни руски и западни системи. Нито руската, нито украинската авиация не могат да нанесат масирани прецизни удари на цялата дълбочина на отбранителната линия на противника (както „Буря в пустинята" през 1991 г.).

Украинците не опровергаха тезата, че война с ефективна авиация би била различна, но показаха, че ефектите от авиацията могат да се постигнат с големи безпилотни подразделения, специализирани включително в „middle strike" – удари по вражески сили на дълбочина десетки и дори стотици километри.

Записвал съм ви видео за Middle Strike, където цитирах Z-канал: първо дроновете подготвят бойното поле на 20 км дълбочина (унищожавайки руски БПЛА позиции, артилерия, връзка, логистика), след това вразмекнатата отбрана атакуват механизирани колони, свалят пехота да брани селата, а безпилотните подразделения се придвижват към фронта и цикълът се повтаря.

Z-каналите са Z-канали, особено когато разказват от трета ръка. Но след видеото се появиха мнения на уважани анализатори като Роб Ли и Майкъл Кофман (с директен достъп до фронтовата ситуация от украинска страна). Роб Ли в Twitter по време на спор за танковете: „Контраатаката в Запорожка област, започнала миналия месец, показа, че настъпателни операции са възможни, ако се откриват и потискат позициите на БПЛА. Нови мерки + добро планиране и подготовка създават условия за успешни механизирани щурмове." Кофман: „От Купянск до Запороже има случаи на успешни действия на щурмови подразделения с дронове. Подходите са различни, но механизираните щурмове с подкрепа на БПЛА се връщат."

Как дроновете промениха правилата

От началото на пълномащабната руско-украинска война се повтаряше, че Украйна променя правилата с нови технологии и ефективна организация. На пета година война Украйна започна да променя правилата, които СА е създала. Погребвайки механизираните щурмове под Угледар през зимата 2022-2023, силите за отбрана ги възродиха през зимата-пролетта на 2026 г.

Принципът е прост: ако 10 дрона са достатъчни да унищожат добре защитен танк или БМП, трябва противникът да няма тези 10 дрона в нужния момент на нужното място. За това не трябва да се унищожават дроновете с несъществуващи супер РЕБ или активна защита, а системите, които ги правят толкова ефективни. За да се уцели танк, първо трябва да се открие и информацията да стигне до командния пункт, който ще скоординира FPV излитанията (които първо трябва да стигнат до операторите). Ако звената в тази верига са разрушени или поне „надкусани", тя просто не работи.

Основа на успеха не са просто технологиите (дронове с дълъг радиус – такива ВС РФ имаше дори преди войната като „Ланцет" и „Орлан"). Не можаха да вземат Киев за 3 дни. Основата е системното развитие на безпилотните подразделения, които вече могат да се диверсифицират: едни разузнават пехота на фронта, други удрят логистика и БПЛА позиции в оперативна дълбочина, трети – военни заводи и НПЗ в Русия.

Миналата година някои зетниковци „по-умните" твърдяха, че Русия копира украинската тактика за унищожаване на жива сила, която изтощава руската армия, но не помага за настъпление (основната руска цел). Когато в Украйна разбраха, че не могат да се „заседнат" в отбрана и трябва да настъпват там, където обстановката позволява, просто пренаписаха собствената си доктрина за настъпление.

Това не означава, че операцията е „игра на една врата". Всяко оперативно планиране трябва да смята, че противникът има „глас" и ще се опита да провали плановете. През голяма част от 2025 г. руските БПЛА пилоти превъзхождаха украинските в удари по логистиката. Сега ВС РФ се опитват да реализират това. Видео от бойната зона показва 5 унищожени украински логистични НРК (наземни дрона) от руски FPV на Терновското направление. Картината е мизерна, но: първо, всеки унищожен НРК спасява живота на украински войник; второ, руснаците са огорчени от тези дронове, защото тяхното развитие дойде от масовото разпространение на Starlink – той поддържа връзка през препятствия (за наземни роботи много по-сериозна проблема от въздушни).

Проблем за ВС РФ са и въздушните ретранслатори на БПЛА. В Русия ги няма масово – парите за разработката са разкраднати, а дронът издържа във въздуха макс. 30 мин. Традиционното руско превъзходство остава: повече хора, снаряди, бомби, ракети, техника. Не трябва да се возлагат прекомерни надежди на това настъпление – ВС РФ вече прехвърлят резерви.

Но заслугата на украинските защитници е, че отново и отново постигат впечатляващи успехи срещу превъзхождащи сили чрез предимство в технологиите и организацията. Благодаря на тях и тяхната непревзойдена устойчивост украинската армия все още се бори. Нашата задача е да помагаме на тези бойци по всички възможни начини. С вас беше Майкъл Наки. До скоро. Успех. Довиждане.