За обида и клевета спрямо длъжностно лице да е допустимо освобождаване от наказателна отговорност и налагане само на административна санкция. Това предвижда едно от измененията в Наказателния кодекс (НК), с които Министерството на правосъдието отговаря на множеството осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в които се констатира, че често налаганите в България наказания за тези престъпления на практика „затварят устите“ на хората, които сигнализират за нередности или критикуват властта, предаде ЛЕКС.

Според действащите разпоредби на НК, когато обидата и клеветата са нанесени на „орган на власт“, освобождаването от наказателна отговорност е невъзможно. Причината за това е разпоредбата на чл. 78а, ал. 7, която въвежда изключенията, при които е недопустимо освобождаване от наказателна отговорност. Едно от тях е, когато „престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му“. Сега МП предлага да се предвиди изключение на изключението за случаите, в които обект на обидата и клеветата е орган на власт.

„По аргумент на по-силното основание органите на власт, както и длъжностните лица, са обществени и политически фигури, които следва да могат да бъдат подложени на приемлива критика в по-широки граници, отколкото частните лица. Поради тази причина, с оглед на практиката на ЕСПЧ изглежда неприемливо за обида или клевета, насочени срещу органи на власт, да се носи винаги наказателна отговорност без възможност за нейната замяна с административно наказание, ако са изпълнени останалите условия на чл. 78а“, мотивира се министърът на правосъдието Надежда Йорданова.

Тя предлага и да се премахне квалифицираният състав по чл. 148, ал. 1, т. 3 НК, който предвижда, че за обида, а съответно и за клевета, на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му се налагат от 3000 лв. до 10 000 лв. глоба и обществено порицание.

„По този начин националното законодателство се хармонизира с изискванията на установеното в практиката на ЕСПЧ правило, че длъжностните лица могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с изпълняваните от тях обществени функции“, се посочва в мотивите.

Освен това се предлага да се намали долната граница на наказанието за квалифицираните състави на обида и клевета. Така глобата за обида вече ще е от 500 лв. до 10 000 лв., а не от 3000 лв. до 10 000 лв. А квалифицираните случаи на клевета няма да се наказват с глоба от 5000 лв. до 15 000 лв., а санкцията ще е в диапазона от 1000 лв. до 15 000 лв.

„Така от една страна се защитава свободата на изразяване на мнение от страна на журналисти и други обществени фигури, като се ограничава възможността за налагане на прекомерни и непропорционални на извършеното парични санкции. От друга страна се осигурява възможност на националните съдилища да имат по-голяма свобода на преценка при налагане на съответното наказание в зависимост от тежестта на престъплението и обществената опасност, което то представлява, във всеки конкретен случай“, изтъкват от МП.

Що се отнася до общите състави на обидата и клеветата (чл. 146 и чл. 147 НК), там въобще се премахва долната граница на наказанието. В момента за обида санкцията не може да падне под 1000 лв., а за клевета под 3000 лв.

Според МП „настоящите минимални нива на тези наказания са твърде високи с оглед икономическата ситуация в България и обществената опасност на престъплението“.

В мотивите към законопроекта са посочени серията от решения на съда в Страсбург по жалби на граждани, които са подали сигнал за корупция, който след това се е върнал като бумеранг срещу тях и те са осъдени за клевета от държавните служители, от които са се оплакали. Случаите са най-различни – от шофьор сигнализирал, че катаджията, който го е спрял е бил пиян или му е поискал подкуп, до майка, подала жалба срещу учителка, тормозила сина ѝ.

По всичките тези дела ЕСПЧ отбелязва изрично, че „гражданите трябва по принцип да са в състояние да подават жалби срещу длъжностни лица до техните йерархични началници без риск от наказателни санкции, дори когато такива жалби представляват твърдения за престъпление и дори ако техните твърдения при разглеждане се окажат неоснователни“.

Измененията в НК са мотивирани и с осъдителните решения по делата, заведени от журналистите Катя Касабова и Божидар Божков. Те бяха осъдени за клевета заради статии за скандал с деца, приети в елитни гимназии в Бургас без изпит на основание диагнози за несъществуващи заболявания.

В тях е цитирано и делото на бившия районен прокурор на София Славчо Кържев. Той беше осъден за клевета заради интервю, в което нарече един от проверявалите го в последствие прокурори „прокурор Рушветчийски“. После Кържев осъди България в Страсбург и ЕСПЧ заяви, че въпреки че Кържев е използвал агресивен и неприятен език, интервюто му като цяло е било част от публичния дебат по въпроси със значителен обществен интерес и не е представлявало безпричинна обида. Освен това критикува българските съдилища, защото не са отчели, че пострадалите са прокурори, т.е. длъжностни лица и за тях границите на приемлива критика са по-широки.